Можем ли да дойдем с машина на времето от бъдещето и да помогнем сами на себе си

Причинно-следственият парадокс (Bootstrap paradox), популяризиран за първи път от научния фантаст Робърт А. Хайнлайн в книгата му „By His Bootstraps“, получава името си от невъзможната идея „да помогнем на миналото си аз“. В книгата му пътешественик във времето получава информация, която изглежда идва или от бъдещото му аз, или отникъде.

В книгата главният герой Боб Уилсън работи върху дипломната си работа като темата му е пътуването във времето (преди пътуването във времето да бъде измислено). Един ден той вижда човек – неговото бъдещо аз – който седи на леглото му и му казва, че тезата му е невярна и да дойде с него през времеви портал в бъдещето.

Боб го прави и пътува 3000 години в бъдещето, където среща мъж на име Диктор, който пътува във времето, за да се възползва от сега послушното човечество и да се обяви за крал. Важно за един от парадоксите на книгата е, че Диктор има тетрадка, в която има преведен езика на неговите роби на много по-удобния английски от 20 век.

Връщайки се към своето време, Боб скоро се уморява от дипломната си работа и решава пак да пътува в бъдещето. Той намира тетрадката на Диктор, удобно поставена близо до времевия портал, и решава да я използва за себе си, като пътува десет години преди да дойде Диктор и обяви себе си за крал, преди той да има шанс.

Но Боб прави това преди да осъзнае, че всъщност през цялото време самият той е Диктор, което означава просто „крал“ на езика на робите от бъдещето. Въпреки че това само по себе си е вид причинно-следствен парадокс, бележникът е важната част.

Боб, сега Диктор, продължава да използва превода, както и други полезни бележки в тетрадката, за да станете крал на местните в този период от време, и докато го прави, тя се амортизира. Той копира информацията в нова книжка и унищожава старата, преди да разбере, че всъщност новата в сегашното й състояние е тетрадката, която е получил като по-млад. Той размишлява откъде всъщност е дошла информацията, съдържаща се в нея, тъй като всичко, което той бе направил, е да се учи от нея и след това да я копира в нова, от която пак ще се учи и т.н., и т.н…

Робърт А. Хайнлайн, Л. Спраг дьо Камп и Айзък Азимов, Военноморски двор на Филаделфия, 1944 г.

Малко по-пресен пример за парадокса можем да намерим във филмите за Терминатор, където изкуственият интелект Skynet се научава как да създава Терминатори, след като един се връща в миналото и умира, което предлага възможност да бъде изучаван.

За разлика от парадокса на дядото – където се връщате назад във времето и убивате собствения си дядо, правейки невъзможно да се родите, да пораснете и да убиете собствения си дядо – причинно-следственият парадокс не може да бъде отхвърлен със собствената си вътрешна логика.

Въпреки това, има няколко проблема в „затворените причинно-следствени вериги“, както понякога се наричат – един е, че изглежда показват нещо в бъдещето, което засяга миналото. Законът за ентропията също създава проблем за версиите на цикъла, като например когато е включен физически обект.

Да кажем, че Боб не е копирал информацията в нова книга, а е изпратил същата физическа книга назад във времето. Книгата услужливо следва закона за ентропията, според който системите преминават от състояние на ред към състояние на безпорядък и в крайна сметка се разпадат, докато си проправят път напред и назад във времето. В крайна сметка, докато се разпада, отново щяхме да се сблъскаме с парадокс, защото няма да има откъде младият Боб да получи информацията. Някои предполагат, че това деградиране трябва да се случи и със самата информация, а не само със страниците на книгата.

Колкото и странна да е цялата идея, учените предлагат теоретични начини парадокса да се атакува и разнищи.

Сет Лойд, професор по машинно инженерство в Масачузетския технологичен институт, предлага да се вземе един бит информация, „Бит А“, и да се копира върху втори бит, „Бит Б“. „Бит Б се изпраща обратно в миналото, където се оказва, че Б в миналото всъщност е същият бит, който става А в бъдещето. Вместо да поражда очакваната несамосъгласуваност обаче, експериментът е напълно самосъгласуван“, обяснява Лойд на Popular Mechanics. „Причинно-следственият парадокс невинаги е парадоксален. В предложения от нас експеримент, например, прогнозирахме, че битът ще се окаже напълно случаен“, казва той. „В това има логика, тъй като в нито един момент в бъдещето или миналото не е имало някакъв фактор, който да го направи нещо различно от случаен.“

Това би показало, че парадоксите от този тип са самосъгласувани, а не парадокси, които изискват някакво разрешение (било то създаването на паралелни вселени всеки път, когато се създаде логическа несъответствие, или някакъв механизъм, който пречи въобще да се създаде парадоксът). И все пак, за да демонстрирате това, ще ви трябва машина на времето, което, нека си признаем, вероятно няма да се случи… освен ако някой дойде с машината на времето и не ни каже точно как да я направим.