В историята на човечеството има фигури, чиито имена се превръщат в символи - не толкова заради това, което лично са постигнали, а заради дълготрайното въздействие на делото им. Такава личност е Дракон - древногръцки законодател, чието име днес живее в израза "драконовски закони", синоним на жестокост и непропорционална строгост.
Дракон - първият законодател на Атина
Дракон (на гръцки Δράκων) е живял през VII век пр. Хр. и е запомнен като човека, който пръв въвежда писано законодателство в Атина. Преди него общественият ред се е поддържал чрез обичаи и устни заповеди, които оставяли широко поле за произвол от страна на аристокрацията. Писаните закони на Дракон, създадени около 621 г. пр. Хр., били направени върху дървени плочи и изложени публично - символ на новото време, в което правилата са видими и (теоретично) еднакви за всички.
Жестокостта на Драконовите закони
Именно обаче с тяхната безпощадна строгост тези закони остават в историята. Смъртта се предвиждала не само за убийство, но и за кражба, мързел, хулиганство. Според Плутарх, когато Дракон го попитали защо толкова много провинения се наказват със смърт, той отговорил, че за малките престъпления това е заслуженото, а за големите още не бил открил по-достойно наказание.
Тази правна философия била толкова репресивна, че по-късно Солон отменя почти всички закони на Дракон с изключение на тези за убийството. Но терминът "драконовски" вече бил роден и щял да се запази за хилядолетия напред.
Как се използва терминът днес
Днес "драконовски" се използва като определение за прекомерни, често непропорционално строги мерки. Терминът се среща в медии, политически речи и обществени дебати, особено когато властта налага крайни ограничения, например при извънредни положения или репресии.
В епохата на COVID-19 много хора използваха думата "драконовски", за да опишат строгите карантинни мерки в страни като Китай, Испания, Италия, Гърция, Австралия - включително масови локдауни и принудително проследяване на движението. Същото се отнася и за ограничителните политики по отношение на свободата на словото в някои държави, където нови закони криминализират изказвания или онлайн поведение с обосновката за "национална сигурност" - често наричани от правозащитници "драконовски закони".
Наследството на Дракон - предупреждение и урок
Името на Дракон не оцелява само поради жестокостта си. То бележи един от първите опити за установяване на писан закон - стъпка, която бележи началото на правовата държава. Но също така - и предупреждение, че правото, когато се откъсне от човечността, може да се превърне в инструмент на страх и подчинение.
Историята на Драконовите закони ни показва, че дори добрите намерения като ред и предвидимост могат да се изродят, ако не бъдат балансирани със справедливост и съчувствие. Ето защо терминът "драконовски" остава жив - като символ на границата, която всяка власт не бива да прекрачва.
Историята на строгостта - между Дракон и Крум
Интересна е и паралелната употреба в българския език на друг израз с подобен смисъл - "Крумовите закони". Те се свързват с българския владетел хан Крум, който управлява през периода 803-814 г. По време на неговото управление се утвърждава централизирана държавна власт и строга правна уредба. Преданието приписва на Крум сурови, но дисциплиниращи закони - например мерки срещу кражбите и злоупотребите, забрани за отглеждане на лозя, рязане на ръце на крадците.
Историческите извори обаче не са еднозначни. Няма запазен оригинален юридически кодекс на Крум. Всички сведения за така наречените "Крумовите закони" са дошли до нас чрез византийски хронисти и по-късни народни предания. Особено спорна е автентичността на т.нар. "антилозарски закон", според който било забранено производството на вино - най-вероятно отражение на по-късни опити за морализиране или противопоставяне на "езическите" удоволствия.
Докато "драконовски" закони в езика на съвременния свят неизменно се използват с негативен оттенък като прекомерно сурови и несправедливи, то в българския контекст изразът "Крумови закони" носи понякога и положително внушение. Те се възприемат като знак за ранна държавност и опит за въвеждане на ред и справедливост чрез твърда ръка, макар и обвити в мъглата на легендата.
