Откак свят светува някои хора са силно привлечени да създават и да членуват в тайни общества. Особено ако обществото е съставено от богати хора, които се събират в кръг, намятат наметала, слагат мистериозни маски и заговарят на някакви непонятни езици.
Хората, които отвън чуват за тези събирания, просто защото нямат достъп до тях, използват цялото си въображение и често спекулират за световни конспирации и затова как членовете на тези общества ни управляват и контролират животите ни, та дори използват магия.
Тези тайни общества от векове вълнуват въображението на писатели и режисьори. Тяхната прикрита дейност, елитарност и предполагаемо влияние върху исторически и политически процеси ги превръщат в изключително вдъхновяваща тема за художествени интерпретации. Чрез книги и филми авторите създават мистериозни светове, в които границата между истина и измислица често се размива, а скритите сили зад кулисите движат съдбата на цели нации.
В крайна сметка до колко всичко това е легенда, и до колко е истина.
Един от най-обсъжданите реални примери за подобно общество е "Бохемският клуб" (The Bohemian Club) - елитна мъжка организация, обвита в мистерия и слухове.
"Бохемският клуб" е елитен социален клуб, достъпен само с покана, основан в Сан Франциско през 1872 г. от група мъже - предимно журналисти, но и художници, писатели, актьори и адвокати, всички от които богати, известни и интересуващи се от изкуство и култура. От основаването си клубът се разширява, като към него започват да се включват политици и бизнесмени.
"Бохемският клуб" е известен особено с ежегодната си лятна почивка в така наречената "Бохемска горичка" (Bohemian Grove) в секвоева гора в окръг Сонома в Калифорния. Това събитие е обгърнато в особена мистерия и противоречия.
Известни членове в "Бохемския клуб" са Клинт Истууд, Хенри Кисинджър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Марк Твен, Джек Лондон и други.
Бохемският клуб е основан от група, в която участват журналисти, пишещи за вестник "Сан Франциско Екзаминейтър". Предполага се, че терминът "бохемски" се асоциира с културния и интелектуален начин на живот на човека в града.
От клуба избират совата за свой талисман и се събират редовно, за да общуват, да пият и да поставят театрални и музикални представления. Срещат се на временни места, докато в началото на 30-те години на миналия век не е установен постоянен адрес на улица "Тейлър" в центъра на Сан Франциско.
За повече от век "Бохемският клуб" нараства до около 2600 членове и дори има "значителен списък с чакащи". Групата привлича вниманието на елита и властните. Президентската библиотека "Роналд Рейгън" е пълна с кореспонденция, в която е документирано, че са поканени не само Рейгън, но и ключови президентски съветници, включително Майкъл Дийвър и Едвин Мийс, на лятното събитие в "Бохемска горичка".
Площта на клуба в Сонома е около 1000 хектара и включва малко езеро, магазин, ателие за художници, лазарет и пожарна. 16-дневният "лагер" включва, наред с други неща, концерти, театър, неформални лекции, партита, неформални контакти и преглед на правителствената политика - всичко това далеч от погледите на обществеността.
Годишното пътуване до Сонома започва като традиция през лятото на 1878 г. През 20-и век отдихът на членовете придобива репутация на изключително таен и култов ритуал, най-известният от които е "Кремацията на грижите". Въведен е през 1881 г. като церемония по откриването, чиято цел е да направи членовете на клуба "безгрижни" от самото начало на отдиха. Представлението се провежда пред голямата бетонна сова, която е построена през 1929 г.
Въпреки че Мийс споменава, че общуването и отдихът са "перфектната комбинация", целта на клуба е да предостави бягство от работния свят. Мотото на летния отдих в "Бохемската горичка" е "Паяци, не идвайте тук", вдъхновено от пиесата "Сън в лятна нощ" на Уилям Шекспир.
В подкаст на американския информатик Лекс Фридман, историкът Ричард Спенс разказва че, създаването на подобна организация за времето си не е учудващо и не е нещо необичайно, дори става модерно. И затова все повече хора искат да се присъединят към клуба. Той допълва, че основната причина за това е защото в нея членуват богати хора, които имат пари. Това е просто клуб на богатите мъже, които единствено искат да се позабавляват далеч от проблемите, да се напият и да имат ритуал.
Какъв обаче е този ритуал - просто нещо символично, което да накара богатите мъже да си отдъхнат ("Кремация на грижите"), или нещо много по-злокобно - като например жертвоприношение? Според Спенс може би отговорът на този въпрос се крие в това колко сериозно човек приема подобно нещо. За някои е безсмислено и дори глупаво, но за други това е нещо изключително сериозно.
Спенс допълва, че по-важното в случая е, че в основата на всичко са членовете на това общество. Тези хора не са случайни и много добре знаят това. Някои от тях са богати по рождение, други стават в някакъв момент от живота си. А с богатство идва отговорността. Какво да прави човек с толкова много пари? Как се управляват тези пари? И така тези хора си формират някакви цели.
И една от тях е да канят важни личности на своите летни лагери. Историкът казва, че един от тях е Ричард Никсън, който по онова време се опитва да се върне на политическата сцена. "В своята автобиография Никсън си спомня, че докато говори на тези събирания, членовете на "Бохмеския клуб" го слушат много внимателно и определят дали той ще бъде следващият президент", добавя още Спенс. Това е началото на втората му президентска кампания. Останалото е история.
Затова и се смята, че хората с пари и власт се събират в подобни организации, за да може по един елегантен начин да се обсъди световната политическа обстановка.
През 21-и век Бохемският клуб запазва репутацията си на изключително елитен клуб, състоящ се от най-богатите и често най-консервативни в политическо отношение мъже в Съединените щати. Но той е подложен на все по-големи конспирации.
През годините журналисти се опитват да проникнат в лагера, за да докладват какво всъщност се случва там. През 2000 г. Алекс Джоунс, основател на крайно десен уебсайт за конспиративни теории, тайно заснема церемонията "Кремация на грижите". Активисти организират многобройни протести пред "Бохемската горичка", посочвайки икономическото неравенство и други проблеми, свързани със социалната справедливост.
Независимо кой в какво вярва, дали в това, че тези хора са част от един елит, който има за цел да управлява и манипулира света, или че това са просто са едни богаташи, които и те като всички имат нужда по свой си начин да отморят от стреса, тези общества както винаги са съществували, така и ще продължат. И това е така, защото могат да си го позволят.
