Мюнхенската конференция от 1938 година представлява един от най-показателните примери в историята на Европа за опасността от политиката на умиротворяване и дипломатическа капитулация пред агресора. Проведена в края на септември 1938 г., срещата събира четиримата големи лидери в Европа, но без участието на Чехословакия, чието бъдеще фактически е заложено на карта. Основната цел на конференцията е решаването на т.нар. Судетски въпрос — територия с компактно немско население в рамките на Чехословакия, за която претендира Третият райх.
Подложена на външен натиск, Чехословакия е изолирана от собствените си съюзници, а резултатът от Мюнхенското споразумение е, че тя губи принудително Судетската област в полза на Германия. Решението е представено като компромис, който ще спаси Европа от нова война. Чембърлейн се завръща в Лондон с думите "Мир за нашето време", които впоследствие ще се превърнат в символ на дипломатическата заблуда и наивност. На летище Хестън той обявява: "Постигнатото решение на проблема с Чехословакия е, според мен, само прелюдия към по-широко споразумение, в което цяла Европа може да намери мир". По-късно същия ден, пред Даунинг стрийт 10, добавя: "Мои добри приятели, за втори път в нашата история британски премиер се връща от Германия с мир и чест. Вярвам, че това е мир за нашето време."
Съществуващите споразумения на Чехословакия със Съветския съюз и Франция, които би трябвало да ѝ гарантират защита при външна агресия, не влизат в сила. Това е така, защото френската страна отказва да изпълни своите ангажименти без съвместни действия с Великобритания, която от своя страна също се въздържа. Съветският съюз не е поканен на конференцията, въпреки че има подписан договор с Чехословакия и с Франция. Това подкопава ролята на Москва като част от системата за колективна сигурност в Европа и създава у съветското ръководство убеждението, че западните демокрации не желаят действителен съюз срещу надигащата се германска мощ.
В Чехословакия реакцията е на шок и унижение. Страната е лишена от основни защитни възможности и стратегически ресурси — значителна част от нейната индустрия, фортификационна линия и население попадат под германски контрол. Президентът Едвард Бенеш подава оставка, а няколко месеца по-късно — през март 1939 г. — Германия анексира и остатъка от Чехия, превръщайки я в протекторат Бохемия и Моравия.
Последствията от Мюнхенското споразумение се разгръщат с бързи стъпки. През октомври 1938 г. Судетската област официално преминава към Германия. Почти незабавно Полша анексира спорната зона Тешин (Транс-Олза), върху която двете страни са воювали още през 1919 г. Също през октомври, южната третина на Словакия и Южна Карпатска Рус, населени с унгарско малцинство, са предадени на Унгария според Първата виенска награда. На 15 март 1939 г., в хода на германската инвазия в останалата част от Чехословакия, Унгария анексира останалата част от Карпатска Рус, която междувременно е получила автономен статут. На следващия ден Германия създава протектората Бохемия и Моравия с марионетно правителство. Междувременно, още на 14 март 1939 г., пронацистко и клерикално-фашистко правителство в Братислава провъзгласява независимата Словакия като клиентска държава на Оста.
Въпреки възторга на Чембърлейн, критиките не закъсняват. На 5 октомври 1938 г., Уинстън Чърчил заявява в парламента: "Претърпяхме пълно и безусловно поражение... Ще видите, че за период, който може да се измерва в години, но може и в месеци, Чехословакия ще бъде погълната от нацисткия режим... Ние претърпяхме поражение без война, последствията от което ще ни съпътстват дълго по пътя ни... Това е само началото на разплатата... само първата глътка от горчивата чаша, която ще ни бъде поднасяна година след година, освен ако не съберем върховни морални сили и бойна решимост и не се изправим отново за свободата, както някога."
Мюнхенската сделка разрушава доверието в международните договори, подкопава авторитета на западните демокрации и дава ясен сигнал, че силата и агресията могат да бъдат възнаградени. Това подготвя почвата за последвалите събития, включително пакта Молотов-Рибентроп и началото на Втората световна война със съвместната агресия на нацистка Германия и Съветския съюз срещу Полша.
След Мюнхен, в Съветския съюз е взето решение, че западните демокрации не представляват надеждни партньори. Споразуменията със СССР не са взети под внимание, нито зачитани при уреждането на кризата. Това изолира Москва и отваря пътя към циничната сделка с нацистка Германия. На 23 август 1939 г. е подписан пактът Молотов-Рибентроп, който в таен протокол разпределя сферите на влияние в Източна Европа между двете тоталитарни сили. Полша е разчленена, балтийските държави и Финландия също попадат в съветската зона.
В този контекст, Сталин си казва: ако Хитлер може да си вземе Чехия, защо СССР да не си вземе половин Полша? Този ход не е акт на изненада, а логична последица от провала на колективната сигурност след Мюнхен. Съветският съюз просто следва логиката на силата, легитимирана от западните демокрации чрез мюнхенската капитулация.
Мюнхенското споразумение така не само предаде Чехословакия, но и утвърждава политиката на анексии и едностранни действия, като подкопа доверието в международното право и отвори вратата към най-унищожителния конфликт в човешката история — Втората световна война.
Урокът на Мюнхен остава болезнено актуален. В моменти на напрежение и геополитически натиск, изкушението да се жертва правото в името на "мира" е силно. Но когато агресията бъде възнаградена, тя не спира - тя се засилва. Историята на 1938 година ни напомня, че компромисите със злото не водят до стабилност, а до още по-дълбока разруха. Затова днес, повече от всякога, Европа и светът трябва да си припомнят не думите "мир за нашето време", а предупреждението: "Това е само началото на разплатата."
