На 16 март 1978 г. българската гражданска авиация преживява една от най-трагичните и мистериозни страници в своята история. Пътнически самолет Ту-134 на БГА "Балкан", изпълняващ полет от София към Варшава, се разбива в района между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица, на около 85 километра северно от столицата. Всички 73 души на борда загиват. Сред тях са елитът на българската художествена гимнастика към този момент, членове на полска правителствена делегация, както и юношеските отбори по футбол и баскетбол на България и Полша.
Фаталният полет започва рутинно - машината излита в 13:24 ч. и достига височина от 4900 метра. Малко след това обаче самолетът внезапно сменя курса си на запад и изчезва от радарите. В 13:52 ч. следобед местните жители чуват силен грохот - самолетът се разбива в скалисто корито на малка река. Разследването по случая започва, но още от самото начало е съпътствано от неясноти и липса на информация. Черната кутия не е открита, а официалната версия е "авария в електрозахранването". Обаче екипажът не съобщава за никакви технически проблеми преди инцидента.
Сред загиналите са треньорката Жулиета Шишманова, помощничката ѝ Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, съдийката Севдалина Попова и корепетиторката Снежана Михайлова. Животът на 15-годишната тогава Илиана Раева е спасен от висока температура - тя остава в София, а на нейно място е извикана Албена Петрова от Варна. Сред загиналите е и министърът на културата на Полша Йежи Вилхелми - брат на известния актьор Роман Вилхелми.
Паметник, издигнат със средства на близки и роднини, все още напомня за трагедията. Но официалното разследване, според мнозина, е било повърхностно. Местни хора разказват, че след инцидента свободно са се движели около мястото на катастрофата, а разследващите не са ограничавали достъпа. Това поражда съмнения за прикриване на истината. Още повече, че медиите по онова време съобщават за инцидента с кратки официални съобщения. Дори сред служителите на БГА "Балкан" по това време за тази катастрофа се говори тихо и с недомлъвки, спомнят си ветерани от авиацията.
Скоро след 1989 г. започват да се появяват различни версии - някои правдоподобни, други напълно фантастични. Според една от тях съветските тайни служби са отвлекли пътниците за експерименти с ядрени устройства. Друга версия твърди, че самолетът е бил взривен по заповед на американския милиардер Арманд Хамър. Има и предположения за терористичен акт със заложена бомба.
Най-фантастичната версия разказва, че пътниците са отведени на остров Муруроа в Тихия океан за ядрени експерименти, а над Враца е взривен друг самолет, за да се инсценира катастрофа. Според слухове, дни след инцидента от военноморска база край Варна била приета радиограма: "Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони". Ванга, пророчицата от Петрич, твърдяла, че пътниците са живи, заобиколени от вода, на отдалечен остров.
Най-достоверната версия обаче остава тази за техническа повреда - предполагаема авария в електрозахранването. Но дори тя не отговаря на ключовия въпрос: защо екипажът не съобщава за никакъв проблем?
Разследващият журналист Росен Русев твърди, че на мястото на катастрофата са намерени останки с животински произход, което поражда съмнения за инсценировка. Тази версия обаче също не е потвърдена.
Трагедията от 1978 г. остава болезнено бяло петно в българската история - събитие, което отнема живота на десетки млади хора и буди безброй въпроси. Каквато и да е истината, тя е дълг на паметта - към жертвите, техните семейства и към историческата справедливост.
