Между 1785 и 1925 г. иранско семейство от тюркски произход (огюзи) управлява Персия, днешен Иран, като дава началото на династията Каджар. Въпреки че първият владетел се стреми да обедини Иран, по време на тяхното управление семейството претърпява както значителни успехи, така и загуби на територии. В частност губи контрол над големи части от Кавказ и Централна Азия в резултат на няколко войни с Руската империя, която е в постоянен конфликт с Великобритания.
Въпреки тези загуби, династията Каджар успява да се възползва ефективно от напрежението между Великобритания и Русия в своя полза. През втората половина от своето съществуване тя претърпява значителна модернизация, като образователните реформи и засилените връзки със Запада променят завинаги облика на страната.
Династията не просъществува дълго. Официално е свалена от власт през 1925 г., но управлението ѝ е белязано от убийства, войни и преврат, което променя коренно облика на Близкия изток.
И така, какво се случи с династията Каджар?
Първият лидер Каджар иска да обедини цяла Персия
След смъртта на Карим Хан, владетел на династията Зенд в южен Иран през 1779 г., Мохамед Хан Каджар, лидер на племето Каджар, се заема да свали враговете си и да обедини отново Персия. Той основава династията Каджар през 1785 г., когато сваля династията Зенд и заема трона.
През 1794 г. град Керман приютява сваления владетел на бившата династия Зенд, Лотф Али Хан. След период на сражения Мохамед превзема града. За да накаже жителите за това, че са приютили врага му, Каджар убива или ослепява всички мъже, а пред него са изсипани 20 000 извадени очи. Жените и децата са продадени в робство, а градът е разрушен.
До 1794 г. Мохамед елиминира всички свои съперници. Освен това той брутално възстановява иранската суверенност над бившите територии на страната в Грузия и Кавказ и установява столицата си в Техеран, който е близо до руините на древния град Рей.
През 1796 г. официално е обявен за шах, или император. Само година по-късно е убит.
Русия отнема голяма част от територията на Персия
Кастриран на шестгодишна възраст, покойният владетел Мохамед няма потомство. Неговият племенник, Фатх Али Шах Каджар, го наследява като шаханшах, което означава "цар на царете".
Фатх се стреми да запази суверенитета на Иран над новите му територии, затова започна Руско-персийската война от 1804 до 1813 г., за да спре руските набези в Кавказкия регион, които традиционно са под ирански контрол.
Тези войни се оказват катастрофални и в резултат на това условията на мирния договор от 1813 г. налагат на владетелите от династията Каджар да отстъпят Азербайджан, Дагестан и източна Грузия на руския император Александър I от династията Романови.
Втората руско-персийска война от 1826 до 1828 г. завършва с поредното тежко поражение и Иран отстъпва останалата част от Южен Кавказ на Русия.
Фатх установява връзки със Запада
В същото време, при управлението на Фатх започват дипломатическите контакти със Запада, което води до интензивно европейско съперничество за територията на Иран.
Внукът на Фатх, Мохамед Шах, го наследява през 1834 г. Той прави два неуспешни опита да превземе град Херат, който се намира в западен Афганистан.
Когато Мохамед Шах умира през 1848 г., неговият син Насер ал-Дин Шах Каджар се възкачва на престола и става най-способният и успешен владетел на цялата династия Каджар.
Страната е модернизирана от средата на 19-и век нататък
Управлението на Насер-ал-Дин е най-известно с въвеждането на значителна инфраструктура в страната, както и на съвременни научни, технологични и образователни методи, главно благодарение на изключително ефективния съветник на шаха Насер-ал-Дин, Мирза Таги Kан Амир Кабир.
Династията се сдобива с телеграфни линии, модерна пощенска служба, училища "по западен образец" и първия си вестник, а самият Насер-ал-Дин е почитател на нововъзникващата технология - фотографията. С доста радикална мярка неговото управление ограничава и властта на шиитското духовенство върху светските въпроси.
Насер-ал-Дин също така сключва огромни чуждестранни заеми, за да финансира скъпи лични пътувания до Европа. Той също така предоставя на чужденци, предимно британци, концесии за строителство на железопътни линии и водоснабдителни канали, както и търгува с тях целия тютюн в страната.
Всичко това неволно довежда до възникването на ирански национализъм, като новите правила за тютюна предизвикват национален бойкот на тютюневите изделия и фетва от духовенството, което принуждава Насер-ал-Дин да отстъпи.
Въпреки че шахът се стреми да се възползва от взаимното недоверие между Великобритания и Русия, за да запази независимостта на Персия, под неговото управление се засилват чуждестранната намеса и териториалните посегателства. Към 1881 г. Русия контролира териториите, които днес са Туркменистан и Узбекистан, а Великобритания прави набези, като подкрепя създаването на Афганистан. Към края на 19-и век много иранци вярват, че страната им и нейните управници са до голяма степен зависими от чуждестранни интереси.
Проведени са забележителни образователни реформи
Насер-ал-Дин е убит през 1896 г. и короната преминава към сина му Мозафар ад-Дин Шах Каджар, който се оказва слаб и некомпетентен владетел. Неговите разточителни разходи, отчасти за разкошни пътувания до Европа, в съчетание с липсата на доходи, го правят бързо изключително непопулярен.
Иранците искат ограничаване на кралската власт и установяване на официално правово държавно устройство, и през 1906 г. Мозафар ад-Дин е принуден да приеме конституция, която ефективно ограничава властта му като монарх чрез въвеждането на избран парламент.
Въпреки че тези промени са от огромно значение, само година по-късно Англо-руското споразумение (1878 г.) разделя още части от Иран на сфери на влияние под техен контрол.
Първата световна война значително отслабва династията
Синът на Мозафар-ад-Дин, Мохамед Али Шах Каджар, с подкрепата на Русия, се опитва да отмени конституцията, която позволява парламентарно управление. Това предизвиква огромно недоволство и шахът е свален от трона през 1909 г. Неговият син Ахмад Шах Каджар го наследява на крехката възраст от 11 години, но поради хедонистичния си характер се оказва също толкова неефективен и непопулярен.
Окупацията на Иран от Великобритания, Русия и Османската империя по време на Първата световна война е сериозен удар, от който страната никога не се възстановява напълно.
На 21 февруари 1921 г. Ахмад Шах е свален от поста си с военен преврат от полковник Реза Хан Пахлави, военен министър и командир на Персийската казашка бригада, който впоследствие заема поста министър-председател. По време на свалянето на владетеля Реза Хан използва три хиляди души и само осемнадесет картечници - много безкръвен преврат, който бързо приключва. Така Реза Хан става Реза Шах Пахлави и начело е новата династия Пахлави.
Едва през 1925 г. парламентарната асамблея официално обявява края на династията Каджар.
Днес императорското семейство Каджар все още съществува, но в изгнание.
