През 1542 или 1543 г. първите португалски търговци достигат Япония. Те акостират на остров Танигашима, в близост до японския остров Кюшу, и то по случайност. Португалските моряци са упорити в търсенето на нови търговски възможности и така откриването на Япония бележи началото на нова ера в историята.
От първата поява на европейци до началото на външната политика на Япония за самоизолация в началото на XVII век, страната навлиза в период, известен като "търговия с южните варвари".
Пристигането на португалците в Япония съвпада с размирния период Сенгоку - времето на воюващите провинции. Европейците използвали предимствата си, като новите технологии (например огнестрелното оръжие) и своя необичаен външен вид, за да привлекат интерес и да спечелят влияние. Въпреки това, те също били зависими от нестабилната политическа ситуация и честите промени във властта сред феодалните владетели. Срещата между двете култури скоро придобила и религиозен характер, тъй като португалските мисионери възприели Япония като подходяща страна за разпространение на християнството.
Сблъсъкът между японците и европейските пришълци намира място и в съвременната култура - филмът "Мълчание" на Мартин Скорсезе от 2016 г. е адаптация по романа на японския писател Шюсаку Ендо от 1966 г., разказващ за пристигането на йезуитски свещеници в Япония през XVII век. А Джон Блакторн, който е главният герой от романа Шогун на Джеймс Клавел от 1975 г. е вдъхновен от реален английски щурман. Уилям Адамс, първият англичанин, пристигнал в Япония през 1600 г., придобива влияние като високопоставен самурай в служба на шогунат Токугава.
1542-1543 година
Португалците са първите европейци, които стъпват на японска земя, акостирайки на остров Танигашима заедно с хора от Югоизточна Азия, които японците наричат "южни варвари" ("нанбан").
1549 година
След пристигането на испански йезуити, сред които и Франциск Ксаверий, на остров Кюшу, католицизмът започва да се развива като религиозна сила в Япония. Крал Жоао III от Португалия е особено заинтересован от обръщането на азиатците към йезуитската вяра, което подтикнало Ксаверий първо да се отправи към Индия, а след това и към Япония.
Когато Франциск Ксаверий пристига за първи път в Япония, той смята будизма за разновидност на християнството.
1580 година
Йезуитите финансират мисионерската си дейност чрез приходите от търговския си пост в Нагасаки, който приема добре натоварени португалски кораби. През май 1580 г. даймьо Омура Сумитада, който е местният вожд и християнин, отстъпва Нагасаки на йезуитите. Така започва оформянето на силно религиозно влияние в Япония с подкрепата на военачалници. Даймьо е феодален владетел в средновековна Япония, който управлява собствена територия, притежава армия от самураи и е подчинен на шогуна.
Християнството е приемано от владетелите най-вече защото се е смятало, че търговията върви ръка за ръка с религията. Заради социалните промени в страната, този период често се нарича и "християнския век".
1587 година
С разширяването на християнската религия в Япония, военачалникът и политически лидер Тойотоми Хидейоши започва да се тревожи от нейното нарастващо влияние. Той я осъжда като "вредна доктрина" и нарежда на йезуитските мисионери да напуснат страната в срок от 20 дни. По-късно обаче се колебае, защото не иска да навреди на търговията с европейците. Въпреки това, през следващата година отнема целия контрол върху Нагасаки от християните и го поставя под свое пряко управление и контрол, с което ограничава европейското влияние в региона.
1596 година
Когато испанският кораб "Сан Фелипе" претърпява корабокрушение край японския бряг, товарът и екипажът му са пленени от местен даймьо. Капитанът на кораба намеква на японския владетел за връзки между действащите португалски мисионери в Япония и Испанската империя - двете страни тогава били владения на един и същ монарх. Възмутен от предполагаемата измама, Хидейоши нарежда разпятието на 26 християни.
1609 година
След португалците и испанците, в Япония пристигат и нидерландците. През 1609 г. Нидерландската източноиндийска компания получава разрешение да открие база близо до Нагасаки.
1614 година
С установяването на последното феодално правителство - шогуната Токугава през 1603 г., християнството е официално забранено. Шогунатите водят изолационна външна политика, целяща вътрешно единство и контрол на Япония върху отношенията със света.
Скептицизмът на шогун Токугава Иемицу към португалците и испанците е поне частично повлиян от съветите на английския мореплавател Уилям Адамс.
1635 година
Самоизолацията от 1635 г. има за цел да елиминира чуждото влияние, като забранява на японците да напускат страната, забранява католицизма и ограничава броя на пристанищата, отворени за търговия. Провежда се антихристиянска инквизиция, при която заподозрените били принуждавани да стъпчат изображения на Иисус Христос или Богородица, под заплахи от мъчения и смърт.
Политиката на изолация остава в сила до 1854 г., когато САЩ принуждават шогуната да подпише Канагавския договор, отварящ няколко пристанища за американски кораби.
1639 година
След потушаването на въстанието в Шимабара, в което имало участие и от страна на европейски католици, японските власти изгонват португалците и напълно прекъсват отношенията с тях. През следващите 220 години единствено нидерландските търговци имат право на достъп до Япония, но дори и това става при силни ограничения - първо им е отнето правото да търгуват от пристанището Хирадо, а по-късно са допускани само до малкия изкуствен остров Деджима в залива на Нагасаки, който служи като единствен канал за външна търговия и културен обмен между Япония и Запада от 1600 до 1869 г.
