В хода на историята има много трагедии с участието на превозни средства. Кораби потъват, самолети падат, влакове излизат от релсите. Трагедията с "Хинденбург" през 1937 г. слага край на ерата на дирижаблите.
На 3 март 1937 г. "Хинденбург", най-големият дирижабъл в света, се подготвя да отпътува от Франкфурт, Германия до Ню Джърси, САЩ. Той е революционно за времето си творение. Цепелинът е най-големият и луксозен, произвеждан някога. Летателният апарат разполага с каюти, ресторант, душ кабина и дори салон за пушене. "Хинденбург", който по размери се доближава до кораба "Титаник" взема разстоянието от Европа до САЩ за три дни. Дължината му е 245 метра, а диаметърът в най-широката му част - 41 метра. През 1936 г. цепелинът започва да извършва презокеански полети.
Летателният апарат потегля на 3 март 1937 г. от Франкфурт. На борда има 97 души. Макар и с известно закъснение, дирижабълът достига на 6 май своята крайна дестинация - площадката в Лейкхърст, Ню Джърси. Поради лошите атмосферни условия "Хинденбург" не получава разрешение за кацане. Пилотът Майс Прус решава да направи въздушна разходка като бонус за пътниците, докато получи разрешение да кацне.
Около 19:00 часа местно време дирижабълът получава зелена светлина за кацане. "Хинденбург" извършва високо кацане, известно като летящо швартуване, защото дирижабълът пуска своите въжета за кацане и швартовния кабел на голяма височина и след това бива изтеглен с лебедка към швартовата мачта. Този тип маневра за кацане намалява броя на наземния екипаж, но изисква повече време. Въпреки че високото кацане е обичайна процедура за американските дирижабли, "Хинденбург" извършва тази маневра само няколко пъти през 1936 г., докато е кацал в Лейкхърст.
В 19:09 ч. дирижабълът прави рязък завой на запад с пълна скорост около площадката за кацане, тъй като наземният екипаж не е готов. В 19:11 ч. той се обръща обратно към площадката за кацане и подава газ. Всички двигатели работят на празен ход напред и дирижабълът започва да забавя скоростта.
В 19:17 ч. вятърът промени посоката си от изток на югозапад и капитан Прус нарежда втори остър завой надясно, правейки S-образна траектория към мачтата за швартуване. В 19:18 ч. Прус нарежда 300 и 500 кг воден баласт да бъдат пуснати последователно, тъй като дирижабълът е тежък на кърмата и не е в равновесие. В 19:21 ч., "Хинденбург" се намира на височина от 90 м. Швартовите въжета са спуснати от носа. В 19:25 ч. платът пред горния крил започва да трепти, сякаш изтича газ. Малко след това се чува експлозия.
Дирижабълът е обхванат в пламъци, които бързо се разпространяват. Летателният апарат се разбива на земята. Трагедията е огромна. Загиват общо 36 души, сред които 13 пътници, 22 членове на екипажа и 1 човек от наземния персонал. Едни от тях изгарят живи, други умират, скачайки от цепелина, трети вдишват отровен дим. По чудо близо 2/3 от хората на борда на "Хиндебнург" оживяват.
Започва разследване на инцидента. Една от водещите теории е саботаж, тъй като на "Хинденбург" има огромна свастика, символ на режима в Германия. Цепелинът е използван и с пропагандни цели. Това го превръща в легитимна цел на антинацистките активнисти.
Преди да отпътува от Германия, "Хинденбург" получава заплаха, че има риск да бъде взривен на американска земя. Взети са строги мерки за сигурност. Германските служби проверяват пощата и багажа на пътниците в дирижабъла, но не откриват нищо съмнително.
Чарлз Розендал, командир на военноморската въздушна база в Лейкхърст, насочва ФБР към конкретен пътник - Джоузеф Шпе. По време на пътуването той няколко пъти посещава кучето си в багажното отделение, без да е придружен от член на екипажа. Шпе е роден в Германия, но емигрира в САЩ. Той е акробат. Купува си немска овчарка, която взима със себе си на "Хиндебнург". Подозренията към него се увеличават заради уменията му на акробат.
Разбира се има и други хипотези за трагедията с "Хинденбург". Според една от тях пожарът възниква от електрическа искра, причинена от натрупване на статично електричество върху дирижабъла. Искрата запалва водород по външната обвивка. Друга хипотеза хвърля вината за трагедията върху мълния, която обикновено не предизвиква пожар в дирижабли, пълни с водород, поради липсата на кислород. Въпреки това, пожари в дирижабли са наблюдавани, когато мълния удря превозното средство, докато то изпуска водород като баласт в подготовка за кацане. Изпуснатият водород се смесва с кислорода в атмосферата, създавайки горима смес. "Хинденбург" изпуска водород по време на бедствието.
Година по-късно, през 1938 г., в Германия е построен нов огромен дирижабъл - копие на "Хинденбург". Кръстен е "Граф Цепелин II. Летателният апарат обаче не се ползва за презокеански полети. Използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически нерентабилно. Така настъпва краят на ерата на дирижаблите.
