Те са не просто сред най-обичаните, но и сред най-дълго просъществувалите формации в рок музиката.
Историята им от скромното начало в Германия до световните сцени и вечната слава е колкото вълнуваща, толкова и показателна за силата и влиянието на рокендрола.
Десетилетия по-късно Scorpions продължават да бъдат актуални и значими, преминали като ураган през всякакви музикални епохи и промени в музикалната индустрия.
Началото поставя китаристът Рудолф Шенкер през 1965 г. Той започва да се учи да свири на ритъм китара, а заради призивите на майка си засвирва заедно със своя по-малък брат - Майкъл.
Майкъл Шенкер загатва за големи заложби като лийд китарист, а Рудолф е повлиян от The Yardbirds, The Animals и Spooky Tooth, развива се като композитор и е решен да пише текстове на английски.
В началото Рудолф си поделя водещите вокали с барабаниста на групата, но осъзнава, че е необходим друг фронтмен. И макар че на няколко пъти опитва да привлече Клаус Майне от конкурентната група Mushrooms, всеки път получава отказ.
След някои перипетии, Майне се присъединява и започва да разгръща своя необикновен вокален талант, а Scorpions все повече се налагат на германската сцена. Въпреки очевидния им потенциал, звукозаписните компании не гледат сериозно на амбициите им за световен успех с музика на английски.
Все пак Scorpions срещат музикалния продуцент Кони Планк, който им урежда договор за албум и заедно с тях реализира дебюта им Lonesome Crow (1972). Албумът изненадва всички с продажбата на над 10 хиляди копия и доказва колко обещаващи са Scorpions, макар че бандата все още е в търсене на своята идентичност, а Майкъл Шенкер още е много малък и не е навършил дори 15 години.
През лятото на 1973 г. идват първите сериозни сътресения. Scorpions подгряват английската банда UFO, която обаче пристига без китариста си Бърни Марсдън, защото той си е забравил паспорта. В последния момент Майкъл Шенкер е помолен да го замества и макар че е неподготвен, оставя страхотни впечатления и после приема поканата да стане постоянен китарист на UFO.
Останалите от Scorpions са наранени, но осъзнават, че това е голям шанс за младия талант и проявяват разбиране. А преди да си тръгне, Майкъл говори с колегата си Ули Рот и го призовава да стане негов наследник в групата.
Това се оказва съдбоносно, защото Scorpions са на път да се разпаднат, останали без водещ китарист и без лейбъл зад гърба си.
Но им остава една изява в телевизионно предаване, за която убеждават Ули да им помогне и така той става техен китарист, а съставът подписва и договор с RCA Records, даващ им възможност за запис на втори албум.
Той се казва Fly to the Rainbow и представлява сериозен прогрес за Scorpions, а третия албум In Trance е още по-сериозна стъпка напред. Подпомогнати от музикалния продуцент Дитер Диркс, музикантите усещат, че вече наистина са открили стила си.
При този и при следващите два албума обаче все повече се задълбочават различията между Ули Рот и останалите. Китаристът залита в друга музикална посока покрай влиянията си от Джими Хендрикс и идеите му стават несъвместими със Scorpions.
Неизбежното напускане на Рот води до привличането на Матиас Джабс и до краткотрайното завръщане на Микаел Шенкер. Така се ражда албумът Lovedrive (1979), който поставя началото на истинска златна ера за групата.
Изданието става най-успешното в кариерата на Scorpions дотогава, прави ги популярни в Америка и им осигурява общи концерти с Тед Нюджънт, AC/DC и Aerosmith.
В Англия далеч не ги приемат толкова добре и пресата ги посреща със заяждания относно Втората световна война - но въпреки това, Scorpions вече се наслаждават на бленувания световен успех. През 1982 г. те вече са хедлайнери в Щатите, но трябва да преодолеят друго голямо премеждие, защото Клаус Майне губи гласа си за известно време.
За щастие, певецът преодолява проблемите и е завършен албумът Blackout, който е истинска осемдесетарска класика в хард рока. Американският пазар вече окончателно е завладян и следващият албум Love at First Sting (1984) е посрещнат с отворени обятия. Той съдържа един от най-големите хитове на Scorpions Rock You Like a Hurricane и най-силната им балада дотогава, Still Loving You.
Германските музиканти вече са звезди в Америка и Европа, но им предстои да изкачат още по-големи върхове зад Желязната завеса. През 1988 г. Scorpions изнасят 10 разпродадени концерта в тогавашния Ленинград пред над 350 000 фенове, зажаднели за западна музика. През следващата година се присъединяват към огромен фестивал в Москва заедно с Ози Озбърн, Bon Jovi, Motley Crue и се изявяват пред 260-хилядна тълпа.
За албума Crazy World (1990) те отиват да записват в Щатите и буквално започват нов живот там. Най-големият сингъл от албума се оказва и най-успешната песен в цялата кариера на германците. Wind of Change е композиция на певеца Клаус Майне и е вдъхновена от времето на Scorpions в Русия, от падането на комунизма и срутването на Берлинската стена.
Посланието на хитовата балада отеква силно, особено в Източна Европа, а Wind of Change оглавява класациите в 11 страни и даже печели на Scorpions покана в Кремъл за среща с Михаил Горбачов.
През годините Wind of Change е обект и на някои подигравки, но Майне и Шенкер са категорични, че фурорът на песента позволява на Scorpions да останат актуални през 90-те, когато вкусовете на аудиторията се променят и много рок групи залязват.
"Песента ни помогна да оцелеем и да продължим да бъдем на големи турнета, дори когато изгряха Nirvana и подобните групи. Вероятно благодарение на Wind of Change все още сме тук", подчертава Шенкер.
Може би най-емблематичният концерт на Scorpions се случва в Берлин, но всъщност не е изцяло техен.
През юли 1990-а те приемат поканата на Роджър Уотърс, който с грандиозно шоу по албума The Wall на Pink Floyd отбелязва рухването на Берлинската стена. "Свирили сме на големи събития, но това беше нещо невероятно", спомня си Майне. "Матиас свиреше в Източен Берлин, а аз пеех в Западен Берлин, толкова голяма беше сцената. Преди нямаше как да стигнем до Бранденбургската врата, можехме да я видим, но беше толкова далеч, колкото и Луната. Да бъдем на онази сцена и да видим 300 000 души върху бункера на Хитлер - какъв триумф над глупостта".
През втората половина на 90-те настъпват по-трудни времена за Scorpions, тъй като цялата музикална индустрия навлиза в друга ера. Но чак до днес германците си остават внушителна сила в изявите на живо и отбелязват цели 60 години от началото на съществуването си като група.
А обаянието им продължава да бъде налице, както неведнъж са се убеждавали и техните фенове в България при поредицата им от концерти тук.
Последният засега беше на "Мидалидаре Рок" преди две години - и доказа, че Scorpions остават в забележителна форма дори в този етап от кариерата си.
