Една нощ императорът на Византия, Юстиниан I, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете Си, като Му показва величествена църква — куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не е виждал", прошепва Божият глас.
Събуден от видението, Юстиниан е завладян от чувство за свещено предназначение. Сърцето му гори от решимост — той няма просто да построи храм, а ще пресъздаде небето на земята. Така се ражда идеята за "Света София" - църквата на Божията Премъдрост, която векове наред ще бъде символ на величието на империята и свидетел на историята на християнството и света.
Разбира се, това е една от няколкото легенди, които разказват затова как император Юстиниан I решава да постори един от най-големите храмове в историята на човечеството.
"Света София" е пример за човешкото инженерство, архитектура, история, изкуство и политика, обединени под един покрив. Тя е построена през 6-и век в Константинопол, днес Истанбул, и е най-важната църква на Византийската империя. Нейният купол с монументални размери, златните мозайки и мраморният под са само малка част от величието на византийското изкуство и архитектура. Когато е завършена, тя е най-голямата църква в християнския свят.
Името ѝ произлиза от гръцката дума Σοφία, която означава мъдрост, но в съчетание с Ἁγία (света) значението е свързано с Божията Премъдрост.
Въпреки че през 1453 година е превърната в джамия, тъй като Византия е завзета от османците, тя и до ден днешен е вдъхновение за създаването на подобни църкви по света. Примери за това са Свети Марко (Сан Марко) във Венеция или църквата "Св. Сава" в Белград.
Историята на "Света София" започва много преди Юстиниан I.
Неговият предшественик император Константин Велики през 330 година сл. Хр. премества столицата на Римската империя в град Византион и го преименува на Константинопол. Той разширява съществуващия град три пъти в сравнение с първоначалния му размер. Тъй като в града се преместват много хора, се налага да се осигури повече място за новите християни. Това включва изграждането на голяма катедрала в близост до императорския дворец, която е завършена по времето на неговия втори син - Констанций II през 360 г.
Информация за външния вид и значението на тази църква е оскъдна. Тя е спомената като Великата църква, което подсказва за монументалните ѝ размери и значението, което има. Разрушена по време на бунтовете след изгнанието на патриарх Йоан Златоуст от града през 404 г.
Почти веднага след това започва строителството на нов храм по заповед на император Теодосий II. Името "Света София" започва да се използва около 430 г. Новата църква е базилика с пет кораба, галерии и атриум от западната страна. Теодосиевата Света София е изгорена до основи през 532 г. по време на въстанието Ника срещу император Юстиниан I.
След като потушава бунта, Юстиниан решава, че трябва да възстанови Великата църква. За подготовката са докарани мрамори от всички краища на Егейско море, събрани са хиляди работници, а логистиката и надзорът на строежа са поверени на математиците и инженери Исидор от Милет и Антимий от Трал. Те се справят не просто превъзходно, а феноменално. Църквата е построена само за пет години и предвид размерите ѝ, хората неслучайно вярват, че Господ помага за нейното създаване.
Така през 537 г. "Света София" е осветена, а легендите разказват, че при вида на величествената постройка император Юстиниан възкликва: "Соломоне, аз те надминах!".
За разлика от предишните версии на църквата, проектът на Юстиниан за "Света София" е смесица между базилика и сграда с централно разположение. Важна част от христианските храмове са галериите, които императорското семейство използва по време на литургии.
Църквата е построена на два етажа, съсредоточени около гигантски кораб с голям купол, над който се извисяват по-малки куполи. Размерите на "Света София" са впечатляващи в сравнение с всяка друга структура, построявана до онзи момент. Дължината ѝ е 82 метра, а ширината - 73 метра.
Куполът е с диаметър 33 метра, а върхът му се издига на 55 метра. Както при много други храмове, и тук това е архитектурният акцент — истинската "черешка на тортата". Структурата му е подкрепена от система от сводове и полукуполи. Най-горната зона е украсена със злато, а на самия връх се издига внушителен кръст. Оригиналната конструкция рухва през 558 г. вследствие на земетресение и е възстановена пет години по-късно — през 563 г.
Прокопий Кесарийски, придворният историк на Юстиниан, го описва като "златен купол, висящ от небето".
Интериорът на църквата е облицован с мрамор в различни цветове, а оригиналните колони са използвани повторно за поддържане на аркадите.
"Света София" разполага и с подобрена вентилационна система, чрез прозорци на купола и други, които се намират в основната сграда. Храмът може да побере 15 000 души, а въздухът винаги остава свеж.
Юстиниан поръчва големи, реалистично нарисувани икони на Христос, Богородица, Йоан Кръстител и други светци. Те са разположени из цялата църква на нивото на очите, особено в наоса близо до олтара. Практически идентични са с иконите, които Юстиниан донася от манастира "Света Екатерина" в Синай.
Нарисувани са с нагрети восъчни бои върху дървени панели. За разлика от иконите от по-късни времена, тези прости и директни изображения не са покрити с позлатено сребро, скъпоценни камъни и перли. Целта им е да предадат най-реалистично как са изглеждали Христос, Богородица и останалите светци. Остават в църквата до появата на иконоборчеството през 726 г.
Две вълни на иконоборчество завземат Византийската империя между 730 и 843 г., като унищожават по-голямата част от по-ранните религиозни изображения в "Света София".
По време на царуването на Василий I и Лъв VI в църквата са поставени нови мозайки. През около 867 година, в апсидата на "Света София" е изографисан величественият образ на Дева Мария с Младенеца, една от първите големи мозайки, възстановени след периода на иконоборството. Това събитие бележи триумфалното завръщане на иконопочитанието във Византия.
За съжаление днес, тази величествена мозайка е покрита, тъй като храмът е действаща джамия.
Друга много известна мозайка се намира в южната галерия - "Дейсис". От гръцки означава "молене" и е тип иконография, изобразяващо Божието милосърдие по време на Страшния съд. Създадена е през XIII век. В центъра е изобразен Христос Пантократор в пълната си божествена строгост и милосърдие, като държи отворено Евангелие, а погледът Му е такъв сякаш прониква в най-дълбоките кътчета на човешката душа. Отляво е Дева Мария, а отдясно е Йоан Кръстител, като и двамата са обърнати към Христос и се молят. Според християнското учените Богородица и Йоан Кръстител са хората, които стоят най-близо до Бога.
Интригуващи мозайки са и тези, които изобразяват серафимите. В четирите ъгъла под купола се намират образите на тези тайнствени небесни същества. Изобразени са с шест разперени крила и лице в центъра. В библейската традиция това са най-висшите ангелски същества.
Изкуството тук е символично. Те изобразяват смирение, святост, готовност и духовна власт.
През вековете лицата на серафимите са покривани, особено когато църквата е превърната в джамия.
Към края на 11-и век династията Комнини се издига на власт, слагайки край на периода на упадък и размирици. Великата църква на Юстиниан остава в процес на изграждане, а новите владетели продължават да я украсяват. Император Йоан II Комнин, заедно с жена си Ирина и сина си Алексий, финансират реставрацията на църквата, както се вижда от портретите им в южната галерия.
След като кръстоносците превземат Константинопол през 1204 г., "Света София" е превърната в католическа катедрала, функция, която изпълнява до връщането на града във византийски ръце през 1261 г. Според византийските обичаи, Балдуин I Константинополски е коронован като първият латински император в "Света София". Водачът на разграбването на Константинопол, дожът на Венеция Енрико Дандоло, е погребан в църквата, но гробът му е унищожен по-късно, когато църквата е превърната в джамия.
През 1261 г. столицата е възвърната, Михаил VIII Палеолог е коронован за император, а "Света София" е превърната отново в православна църква и е интронизиран нов патриарх. Много църкви са запустели по време на т.нар. латинско владичество, затова византийците започват голяма кампания за възстановяване.
"Света София" възвръща значението си като място за коронация на легитимните императори. Това се потвърждава от двойното коронясване на Йоан VI Кантакузин. През 1346 г. той се провъзгласява за император и е коронясан от патриарха на Йерусалим, а през 1347 г. получава и коронация в "Света София" от Вселенския патриарх, за да бъде признат за легитимен владетел.
"Света София" следва съдбата на империята и състоянието ѝ се влошава през последния век преди падането на Константинопол.
В последните дни на Византийската империята онези, които не могат да се борят с османските завоеватели, намират убежище в църквата, молейки се и надявайки се на защита и спасение.
След завладяването на града от Мехмед II през 1453 г., "Света София" е превърната в джамия, като запазва този статут до падането на Османската империя в началото на ХХ век, когато Кемал Ататюрк я обявява за музей през 1935 г., а през 2020 г. по инициатива на Реджеп Тайип Ердоган тя отново е преобразувана в действаща джамия.
Въпреки, че днес "Света София" се намира в мюсюлманска страна и действа като джамия, тя остава за много хора символ на християнството и първата християнска църква в света, която е толкова внушителна, както архитектурно, така и символично.
