В периода от 618 до 906 г. сл. Хр. китайската династия Тан преживява своя разцвет от поезия и живопис, през създаването на трицветна глазирана керамика и дърворезба до появата на пионерски изобретения, като барута, които променят света.
През тази епоха династия Тан променя облика на Китай, а страната преживява своят златен век.
Освен това по това време особено много прониква будизмът в управлението на страната, а китайското изкуството става известно и имитирано в цял свят. Славата и блясъкът на династията Тан са в ярък контраст с тъмните векове, в които се намира Европа.
Златният век се ражда от хаоса
След падането на династията Хан през 220 г. сл. Хр., следващите четири века се характеризират с войни между кланове, политически убийства и чуждестранни нашествия. Воюващите кланове са обединени от безмилостната династия Суeй от 581 до 617 г. сл. Хр., която постига велики постижения като възстановяването на Великата китайска стена и изграждането на Великия канал, свързващ източните равнини със северните реки.
Това обаче има своята цена - селяните са облагани с високи данъци и принуждавани да извършват тежка работа. След едва 36 години на власт, династията Суей се срива след избухването на народни бунтове в отговор на тежките загуби във войната срещу Корея.
Сред хаоса военачалникът Ли Юен завзема властта в столицата Чанан и създава империята Тан. През 618 г. Ли Юен се обявява за император Гаозу от династията Тан. Той запазва много от практиките на безмилостната династия Суей. Едва след като синът му Тайдзун убива двама от братята си и принуждава баща си да абдикира и се възкачва на трона през 626 г., започва истинският златен век на Китай.
Реформите помагат на династията да процъфти
Император Тайдзун намалява влиянието на правителството както на централно, така и на държавно ниво. Така той успява да спести средства, като това му позволява да съхрани излишък от храна в случай на глад и да се окаже икономическа помощ на земеделските стопани в случай на наводнения или други бедствия. Той създава системи за идентифициране на конфуциански войници и ги назначава на държавни длъжности. Също така позволява на талантливи учени да се реализират без специални връзки.
Освен това, той отнема част от територията на Монголия от турците и се присъединява към експедиции по Пътя на коприната. Това позволява на династията Тан да е домакин на персийски принцеси, еврейски търговци и индийски и тибетски мисионери.
Обикновените хора в Китай за първи път от векове стават успешни и се чувстват доволни, и именно през тази епоха са изобретени дървената печатница и барутът. Тези открития се превръщат в определящи за възхода на Китай, а когато са възприети от целия свят, предизвикат събития, които променят историята завинаги.
След смъртта на император Тайдзун през 649 г. синът му, Ли Джи, става новият владетел под името Тан Гаодзун.
Император Гаодзун и наложница му - императрица У Дзетян, единствената жена, управлявала Китай
У Дзетян е една от наложниците на покойния император Тайдзун. Но новият владетел е изключително влюбен в нея и заповядва тя да управлява до него. Тя спечелва благоволението на император Гаодзун пред съпругата му и я премахва. През 660 г. У Дзетян поема повечето от задълженията на император Гаодзун, след като той получава инсулт.
Под нейното управление сухопътните търговски пътища довеждат до огромни търговски сделки със Запада и други части на Евразия, превръщайки столицата в един от най-космополитни градове в света. Търговията с текстил, минерали и подправки процъфтява, а новооткритите пътища за контакти отварят още повече Китай към промени в културата и обществото. Императрицата също така провежда широка кампания за правата на жените. Като цяло, тя е изключително популярна владетелка, особено сред обикновените хора.
След смъртта на Гаодзун през 683 г. У Дзетян запазва контрола чрез двамата си сина, а през 690 г. се провъзгласява за императрица. Това обаче е за кратко, тъй като е принудена да абдикира, а през 705 г. умира. Тя е мразена от много консерватори, които смятат промените й за прекалено радикални. Въпреки това У Дзетян вярва, че след много години хората ще бъдат по-благосклонни към нейното управление.
След няколко години на вътрешни борби и интриги, нейният внук става новият император Сюендзун.
Император Сюендзун издигна империята до нови културни висоти
По време на своето управление от 713 до 756 г., най-дългото от всички владетели по време на династията Тан, Сюендзун е най-известен с това, че улеснява и насърчава политическите, икономическите, културните и социалните приноси от цялата империя. Влиянието на Индия върху империята е значително, а императорът приветства даоистки и будистки духовници в двора си. Към 845 г. в цялата империя има 360 000 будистки монаси и монахини.
Императорът също така има страст към музиката и конния спорт и е известен с това, че притежава танцуващи коне. Той създава Императорската музикална академия като средство за по-нататъшно разпространение на международното влияние на китайската музика.
Тази епоха е и най-процъфтяващата за китайската поезия. Ли Бо и Ду Фу са признати за най-великите китайски поети. Те творят в началото и средата на династията Тан, и са прославени за натурализма в творчеството си.
Въпреки всичко император Сюендзун е свален от власт, заради любов. Той се влюбва много силно в наложницата си Ян Гуйфей и започва да пренебрегва кралските си задължения. Той назначава на високи постове членове на нейното семейство в правителството. Северният военачалник Ан Лушан организира бунт срещу него, което принуждава императора да абдикира. Това сериозно отслабва империята и води до загубата на голяма част от западните й територии. Според някои историци това струва живота на милиони хора. Някои оценяват броя на жертвите на 36 милиона, което е около една шеста от световното население.
Залезът на златния век на Китай
Упадъкът на династията продължава през втората половина на 9-и век. Фракциите в правителството започват да се карат, което довежда до заговори, скандали и убийства. Централното правителство отслабва и династията се разделя на десет отделни царства.
След поредица от сривове около 880 г. сл. Хр., северните нашественици окончателно унищожават династията Тан, а с нея и златният век на Китай.
