Въстанията и борбата за свобода са неизменна част от историята. Покорени народи се надигат периодично срещу тиранина, за да спечелят своята независимост. Един от най-емблематичните бунтове е този на гладиатора Спартак.
Спартак е тракиец. Смята се, че е роден около 103 г. пр. Хр. Той е племето на медите. Служи в римската армия, но дезертира. След залавянето си е продаден в робство и така се озовава в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа.
През 73 г. пр. Хр. Спартак и други роби гладиатори планират бягство. Макар и малко на брой, те освобождават школата в Капуа и залавят няколко каруци с оръжия и брони. Гладиаторите надвиват изпратените срещу тях римски войници и се оттеглят в района на Везувий. Избягалите роби избират Спартак и галите Крикс и Еномай за свои водачи.
Въстанието на Спартак е най-големият робски бунт. За разлика от предходните два бунта, този застрашава сърцето на Римската република.
Спартак и гладиаторите му тероризират Апенините в продължение на три години. Войната дава старт и на кариерата на някои от най-влиятелните фигури в древен Рим като Марк Крас и Гней Помпей. Все повече избягали роби се присъединявали към Спартак. Точният брой на бунтовниците не се знае. Според различни източници той варите между 70 000 и 100 000 души.
Реакцията на римляните е възпрепятствана от отсъствието на римските легиони, участвали в потушаването на въстанието в Испания и Третата Митридатова война. Рим изпраща опълчение от около 3000 души под командването на претора Гай Клавдий Глабер, което обсажда Спартак и лагера му на Везувий, надявайки се, че гладът ще принуди тракиеца да се предаде. Гладиаторите изненадват римляните като ги атакуват в гръб, убивайки по-голямата част от тях.
В разцвета си армията на Спартак включвала много различни народи, включително келти, гали и други. В редиците на бунтовниците има дори ветерани от римските легиони. Те прекарват зимата на 73-72 г. пр.Хр. в обучение, въоръжаване и екипиране на новите си попълнения и разширяване на територията си за набези, включвайки градовете Нола, Нуцерия, Турии и Метапонтум.
През пролетта на 72 г. пр. Хр. бунтовниците напускат зимните си лагери и тръгват на север. По същото време Римският сенат, разтревожен от поражението на преторианските сили, изпраща два консулски легиона под командването на Луций Гелий и Гней Корнелий Лентул Клодиан. Двата легиона побеждават група от 30 000 бунтовници, командвани от Крикс, близо до планината Гарган, но след това са победени от Спартак.

Разтревожен от ситуацията, Сенатът поверява задачата да сложи край на робското въстание на Марк Лициний Крас, най-богатият човек в Рим. Крас е назначен за командващ осем легиона, наброяващи над 40 000 обучени римски войници. За да възстанови дисциплината в редиците, той използва наказанието "децимация" - всеки десети войник е убиван за назидание.
Когато Спартак и неговите последователи отново се придвижват на север в началото на 71 г. пр.Хр., Крас разполага шест от легионите си по границите на региона и отделя легата си Мумий с два легиона, за да маневрира зад Спартак. Въпреки че му е наредено да не се нахвърля върху бунтовниците, Мумий атакува в привидно подходящ момент, но е разбит. След това легионите на Крас побеждават в няколко сражения, принуждавайки Спартак да се оттегли на юг през Лукания, докато Крас взема надмощие.
Според Плутарх, един от на-видните биографи на Античността, Спартак сключва сделка с киликийски пирати да транспортират него и около 2000 от неговите хора до Сицилия, където възнамерява да подбуди бунт на робите и да събере подкрепления. Пиратите обаче го предават. Те взимат парите му и изоставят бунтовниците.
Към края на 71 г. пр.Хр. Спартак и бунтовниците разполагат своя лагер в Региум (Реджо Калабрия), близо до Месинския проток. Легионите на Марк Крас ги последват и при пристигането си построяват укрепления през провлака при Региум. Въстаниците са под обсада и не можгат да се снабдят с провизии.
По това време легионите на Гней Помпей се завърщат от Испания и Сенатът им нарежда да се отправят на юг, за да помогнат на Крас. Крас се опасява, че участието на Помпей ще го лиши от заслугите за победата над самия Спартак. Чувайки за участието на Помпей, Спартак се опитва да сключи примирие с Крас, но римлянинът отказва. Бунтовниците пробиват римските укрепления и се отправият към Брундузий, преследвани от легионите на Крас.
Когато легионите успяват да хванат част от бунтовниците, отделени от основната армия, дисциплината сред силите на Спартак се разпада. Спартак повежда силите си и насочва цялата си мощ към легионите в една последна битка, в която бунтовниците са напълно разбити, като по-голямата част от тях загиват на бойното поле. Предполага се, че битката през 71 г. пр.н.е., се състои на днешната територия на Сенерхия на десния бряг на река Селе, в района, който включва границата с Оливето Читра до тези на Калабритто, близо до село Куалиета, в долината на Високо Селе, която по това време е била част от Лукания.
Близо 6000 от бунтовниците оцеляват след битката. Те са заловени от римляните и разпънати на кръстове, разположени по Апиевия път от Рим до Капуа. Смята се, че тракиецът Спартак също загива на бойното поле, но тялото му така и не е открито.