Великите географски открития разкриват пред европейците един нов свят и отварят много възможности. В този период някои страни се превръщат в суперсили. Испания и Португалия, две държави лидери в корабоплаването, подписват в края на XV век договор, с който си поделят "Новия свят".
Договорът от Тордесияс, подписан в Тордесияс, на 7 юни 1494 г. и разделя новооткритите земи извън Европа между Кралство Португалия и Короната на Кастилия, по меридиан на 600 километра западно от островите Кабо Верде, край западния бряг на Африка. Земите на изток принадлежат на Португалия, а тези на запад - на Испания. Договорът определя разделителната линия, установена през 1493 г. в була на папа Александър VI - 38° западна дължина по Гринуич. Мислената линия пресича меридианно Атлантическия океан.
За първи път се установява граница, разделяща както морето, така и сушата. Договорът от Тордесиляс създава нова концепция за разделяне на териториите, която определq настоящата конфигурация на Южна Америка.
Договорът от Тордесиляс има за цел да разреши спора, възниква след завръщането на Христофор Колумб и неговия екипаж. Те плават под короната на Кастилия. На връщане към Испания той първо спира в Лисабон, където иска още една среща с крал Жуау II, за да му докаже, че има още острови на югозапад от Канарските острови.
Много малка част от новоразделените земи всъщност са видени от европейците. Кастилия получава земи, включително по-голямата част от Северна и Южна Америка. Най-източната част на днешна Бразилия е предоставена на Португалия, когато през 1500 г. Педро Алвариш Кабрал акостира там, докато пътува за Индия.
Испания не се съпротивлява на португалското разширяване в Бразилия през меридиана, но се опитва да спре португалското настъпление в Азия. Португалия търси папско постановление, което да ограничи демаркационната линия до Атлантическия океан. Това е направено от папа Лъв X, който е приятелски настроен към Португалия и нейните открития, през 1514 г. в булата Praecelsae devotionis.
Разделените владения продължават да съществуват дори когато Испания и Португалия са обединени под един крал между 1580 и 1640 г. Договорът от Тордесиляс е заменен чак през 1750 г. от Мадридския договор. С него Португалия и Испания се стремят да установят границите между Бразилия и Испанска Америка. Испанският суверенитет е признат над Филипините, докато Португалия получава територията на басейна на река Амазонка. Договорът от Тордесиляс е денонсиран окончателно през 1777 г.
Развиващите се протестантски морски сили, по-специално тези на Англия и Нидерландия, както и католическа Франция, не признават разделянето на света между само две католически нации.
Великите географски открития и Договорът от Тордесиляс превръщат Испания в една от най-могъщите страни за времето си. Испанската корона установява контрол над голяма част от Северна и Южна Америка в продължение на няколко века. Португалия също постига значителни успехи, колонизирайки днешните Бразилия, Ангола, Кабо Верде, Гвииея Бисау, Макао и Мозамбик.
