Втората световна война - една от най-големите човешки трагедии, а в същото време и може би най-значимият военен конфликт в историята. Факт е, че тази война докосва абсолютно всеки аспект от живота на милиони хора по света. Един от най-важните от тях е изхранването.
Продължителният конфликт извежда на преден план огромните предизвикателства, свързани с изхранването на близо два милиарда мобилизирани хора, както и на милионите други, които работят в различните важни отрасли, благодарение, на които допринасят по един или друг начин за военните усилия.
И така какво общо с всичко това има картофът. Оказва се, че до голяма степен прехраната на милиони хора в тези тежки времена опира до това растение.
Те заемат както централно място в националните продоволствени политики, така и в индивидуалните техники за оцеляване.
Великобритания
Британското правителство популяризира картофите като начин да се намали зависимостта от вноса на храни и същевременно да подобри общото здравословно състояние. Тъй като "войната изисква по-добра физика и здраве, отколкото мирът", чиновниците са убедени в необходимостта от фундаментални промени в хранителните навици на хората.
Вместо бял хляб и прясно месо, правителството насърчава диета, основана на значително увеличена консумация на картофи и пълнозърнест хляб.
До края на войната земеделските площи, заети с картофи, се удвояват в сравнение с 1939 г. Успехът е толкова голям, че индивидуалното потребление трудно успява да се справи с него.
СССР
Когато Съветският съюз влиза във войната през 1941 г., той се сблъсква с огромни пречки да се изхранва народа си. Селскостопанското производство е в безпорядък в резултат на Сталиновата политика за колективизация, предизвикала опустошителния глад в Украйна през 1933 г., в който загиват седем милиона души.
Мобилизацията по време на войната лишава селата от около 19 милиона селскостопански работници в момент, когато е необходимо повече, а не по-малко храна. В резултат на това до 1942 г. реколтата от зърно и картофи спада до една трета от предвоенния си обем. Войниците и цивилното население постоянно изпитват глад, въпреки дажбите. Когато германските войски завземат ключови земеделски зони в Украйна, положението се влошава още повече.
Поне три милиона съветски граждани - а вероятно и много повече - умират от глад по време на войната. В отговор съветските служители призовават всички да засаждат картофи.
Към 1943 г. Москва "плува в зелено море от картофени растения". През 1944 г. помощни стопанства произвеждат над 2,6 милиона тона картофи и други зеленчуци, достатъчни да осигурят допълнителни 250 калории на ден за работниците, но само за тези, които имат достъп до тях. Тези усилия осигуряват основен източник на храна за може би за около 25 милиона души.
Германия
Нацистката политическа философия разглежда здравето на германската държава на живот и смърт. Гражданите имат задължение да се грижат за себе си - "здравето като дълг" става официален лозунг на партията през 1939 г.
Рационното разпределение на храна по време на войната има за цел да възпитава "правилните германци" към здравословен начин на живот и да лишава онези нежелани слоеве от населението. Евреите в окупираните територии имат право на 420 калории на ден, като резултатите са предсказуеми. На германските работници, полагащи тежък труд, се отпуска десет пъти повече от това количество.
Освен това Германия има за цел да увеличи "хранително-стопанската свобода", като намали зависимостта ѝ от вноса. Преследвани от спомените за глада и гражданските вълнения по време на Първата световна война, нацистите са решени да не повтарят неуспешните политики на предишните правителства.
От 1933 г. те водят успешна кампания за самодостатъчност по отношение на основните хранителни продукти. До 1939 г. почти цялата захар, месо, зърно и картофи се произвеждат в страната.
Държавата инвестира значителни средства в програми за отглеждане на растения, за да създаде здрави, адаптирани към местните условия сортове, устойчиви на различни болести, които биха унищожили картофа.
Вкусът на войната
Хората по цял свят опират до картофа, защото е евтин за отглеждане и не заема огромни площи, както други зърнени култури. Освен това може да бъде приготвен по много различни начини.
Съветските селяни, които почти изцяло разчитат на храни, които сами евентуално могат да отгледат, увеличават повече от два пъти консумацията на картофи.
Италиански бедни работници, живеещи в провинцията край Рим, засаждат в градините си картофите, след като през 1943 г. германските военни започват да реквизират храната.
Евреите, които гладуват във Варшавското гето, се промъкват във вътрешността на града с надеждата да изкопаят няколко картофа, които да пренесат обратно, за да нахранят роднините си.
Домашно отгледани, студени, изгнили, намачкани, сварени, откраднати, дадени на дажба, картофите са храната и истинският вкус на войната.
