Американската звезда на бейзбола Бейб Рут поставя многобройни рекорди като питчер и аутфилдър. Той е един от първите петима играчи, въведени в Залата на славата на спорта.
През цялата си кариерата Бейб Рут подобрява най-важните бейзболни рекорди по слайдинг (пързаляне), включително прави най-много години начело на лигата по хоумръни, достига най-много бази за един сезон и има най-висок процент на слайдинг за един сезон. Общо Рут прави 714 хоумръна - рекорд, който се запазва до 1974 г.
Рут е роден като Джордж Херман Рут-младши на 6 февруари 1895 г. в Балтимор, щата Мериленд. Малкият Джордж израства в беден крайбрежен квартал на Балтимор, където родителите му, Кейт Шамбергер-Рут и Джордж Херман Рут-старши, са с германски корени и не са богати. Бъдещият бейзболист и неговата сестра Мами са единствените оцелели от осемте деца, които ражда Кейт.
На 7-годишна възраст Рут създава огромни главоболия на родителите си. Той редовно е хващан да се скита по пристанищата, да пие алкохол, да дъвчи тютюн и да се подиграва на местните полицаи. Затова майка му и баща му решават, че той има нужда от повече дисциплина, която явно не могат да му я дадат.
Те го изпращат в специализирано училище за момчета "Сейнт Мери", католическо сиропиталище и поправително училище, което става негов дом през следващите 12 години. Там Джордж много се привързва към един от монасите на име Матиас, който се превръща в бащинска фигура за младото момче.
Матиас, заедно с няколко други монаси от ордена, запознава Рут с бейзбола - игра, която се отдава много на момчето. До 15-годишна възраст Рут показва изключителни умения като батер и питчър. Именно подаването му привлича вниманието на Джак Дън, собственик на отбора "Балтимор Ориолс". По онова време там се подготвят играчи за отбора от висшата лига, известен като "Бостън Ред Сокс", и Дън вижда огромен потенциал в Рут.
По това време младият бейзболист е на 19 години, а тогава законът все още не може да му позволи да играе професионално, освен ако няма настойник, който да му подпише договора. Затова на помощ идва Дън, който става негов законен настойник. А съотборниците на Рут шеговито го наричат "новото бебе на Дън". Шегата се превръща в прякора "Бейб" Рут.
Рут е в клуба само за кратко, преди да бъде повикан в "Бостън Ред Сокс" в Бостън. Бейб веднага доказва, че е ценен играч. През следващите пет години той извежда отбора до три шампионата, включително и печелят Американската лига през 1916 г., когато подава рекордните 13 безрезултатни ининга в един мач.
Благодарение на Бейб "Бостън Ред Сокс" става най-първокласният отбор във Висшата лига. Всичко това обаче се променя през 1919 г. Изправен пред финансови затруднения, собственикът на отбора Хари Фрейзи се нуждае от пари, за да изплати дълговете си. Той намира помощ в лицето на вечния съперник на бостънския отбор - "Ню Йорк Янкис", който през декември 1919 г. се съгласява да закупи правата на Рут за внушителната за онова време сума от 100 000 долара.
Сделката променя бъдещето и на двата отбора по непредвиден начин. За "Бостън Ред Сокс" напускането на Рут означава край на победите. Клубът не успява да спечели нито една от Световните серии по бейзбол до 2004 г. Този период по-късно спортните анализатори наричат "Проклятието на Бамбино".
За "Ню Йорк Янкис" ситуацията е различна. С Рут начело отборът се превръща в доминираща сила, която печели четири титли от Световните серии през следващите 15 сезона. Той става постоянен аутфилдър, като това е в основата на всички успехи и разгръща невиждано дотогава ниво в играта.
През 1919 г., докато още е в "Бостън Ред Сокс", Рут поставя рекорд от 29 хоумръна за един сезон. Това се оказва само началото на поредица от невероятните му постижения.
През 1920 г., първата му година в "Ню Йорк Янкис", той прави 54 хоумръна. През втория си сезон счупва собствения си рекорд, като удря 59 хоумръна, и за по-малко от 10 сезона Рут се превръща в лидер по хоумръни в бейзбола за всички времена.
Въпреки това спортистът изглежда решен да продължи да чупи собствените си постижения.
През 1927 г. той отново надминава себе си, като удря 60 хоумръна за един сезон - рекорд, който се запазва в продължение на 34 години. По това време присъствието му е толкова силно в Ню Йорк, че новият стадион "Янки Стейдиъм", построен през 1923 г., е наречен "къщата, която Рут построи".
В кариерата си бейзболистът подобрява различни рекорди - той е най-много години начело на лигата по хоумръни (12), достига най-много бази за сезон (457) и има най-висок процент на слайдинг за сезон (847). Общо той прави 714 хоумръна - резултат, който се запазва до 1974 г., когато Ханк Аарон от "Атланта Брейвс" го надминава.
Успехът на Рут на терена се съчетава с неговия охолен начин на живот, който е идеален за САЩ преди Голямата депресията. Слуховете за това колко много обича да си похапва, да пие алкохол, да съблазнява жени, да харчи по много и да води разточителен живот, са също толкова легендарни, колкото и подвизите му на игрището.
Тази репутация, независимо дали е вярна, или не, намалява шансовете на Рут да стане мениджър на отбор в по-късен етап от живота си. Бейзболните клубове са предпазливи по отношение на начина му на живот, като не искат да рискуват с привидно безотговорния бейзболен шампион.
През 1935 г. той е привлечен да играе за "Бостън Брейвс". Тогава той таи надежди да ръководи клуба през следващия сезон, но те така и остават нереализирани мечти.
На 25 май 1935 г. един вече остарял Рут напомня на феновете за своето величие за последен път, когато удря три хоумръна в мач на "Форбс Фийлд" в Питсбърг, Пенсилвания. През следващата седмица Рут официално се пенсионира. През 1936 г. той е един от първите петима играчи, въведени в Залата на славата на бейзбола.
Макар че през 1938 г. получава титлата треньор на "Бруклин Доджърс", Рут така и не постига целта си да ръководи отбор от висшата лига. Известен през целия си живот като човек с широки пръсти, той отделя голяма част от времето си през последните години за благотворителни каузи. На 13 юни 1948 г. той се появява за последен път на "Янки Стейдиъм", за да отпразнува 25-годишнината от построяването му. Болен от рак, бейзболистът е сянка на предишното си аз.
Два месеца по-късно, на 16 август 1948 г., Рут умира, като дарява голяма част от имуществото си на фондация "Бейб Рут" за деца в неравностойно положение. Той е преживян от втората си съпруга Клер и дъщерите си Дороти и Джулия.
