Born Again е може би най-противоречивият албум в славната дискография на Black Sabbath.
Албумът от 1983 г. е единственият, в който родоначалниците на хеви метъла прибавят към състава си Иън Гилън от Deep Purple, а крайният резултат предизвиква и някои доста негативни реакции.
Съчетанието между безспорно велика група и голям певец невинаги се оказва успешно в дългосрочен план, но пък в случая ражда незабравими моменти. И самият Гилън има какво да разкаже от годината, прекарана в Sabbath, припомняйки си объркания творчески процес около албума и хаотичното последвало турне.
В началото на 80-те години на миналия век Black Sabbath вече са се издигнали до върховете с оригиналния си фронтмен Ози Озбърн, а после издават и два паметни албума с Рони Джеймс Дио на вокалите. След разпадането на отношенията между Дио и бандата, възниква нуждата от нов певец и избраникът е Гилън, който пък тогава е без група.
"Всъщност бях напълно пиян, когато се съгласих да се присъединя към Sabbath", смее се легендарният вокалист. "Бях разпуснал моята собствена група, защото бях останал съвсем без пари, бях си загубил къщата, студиото, дори колата. Sabbath точно бяха уволнили Рони Дио и се срещнах с Тони Айоми и Гийзър Бътлър един ден в Ню Йорк".
"Напихме се много и буквално бях под масата, после не помня какво е ставало. Но на другия ден звънна мениджърът ми Фил Банфийлд и ми каза: "Следващия път като взимаш кариерно решение, първо се консултирай с мен!". Явно в моето състояние се бях съгласил да пея със Sabbath. И доколкото си спомням, бях пиян през цялото време, докато бях в групата".
Тогава легендарната банда си връща и първоначалния барабанист Бил Уорд, който се е отделил от тях за няколко години. Бързо се съставят планове за направата на албум, но целият процес на работа се оказва доста безразборен.
"Аз почти не видях останалите от групата", продължава разказа Гилън. "Работех в студиото през деня и купонясвах през нощта. Тръгвах си към 5 следобед и тогава останалите идваха. Обсъждахме малко някои от идеите, които бяха записали предния ден. След което те работеха до към полунощ, отиваха в някой клуб и се връщаха в студиото към 8 сутринта. Аз тогава си правех сутрешния чай, а те се готвеха да си легнат да спят. Беше лудница, но изглеждаше, че устройва всички ни".
Студиото The Manor в близост до Оксфорд е достатъчно обширно и позволява на всеки от групата да остане да живее там в периода на записите. Но Иън Гилън предпочита да се настани в палатка в околността, колкото и да е странно. Посочва като причина някои странни миризми в студиото и дори експлозии в част от помещенията. "Беше едно безкрайно парти. За моя собствена сигурност реших да съм надалеч!", обяснява певецът.
Една от песните в албума, Trashed, е вдъхновена от автомобилна катастрофа в същия период, която за малко да убие Гилън. Въпреки хаоса и купоните, целият албум е готов едва за няколко седмици и излиза през август 1983 г., а първоначалните рецензии са позитивни. Специално песента Zero The Hero се посочва като достойна да бъде наредена сред най-големите класики на Black Sabbath.
Но дори песните да са добри, самото звучене на Born Again откъм качество на продукцията е разочароващо за групата. Гилън дори признава, че е изхвърлил първата касета с финалния микс, когато я е чул в колата си.
Продукцията може да не е на ниво, но това не пречи на албума да е комерсиално успешен. Истинският проблем идва с последвалото турне, което вече е на ръба на фарса. Бил Уорд отново се алкохолизира и се налага вместо него да бъде взет друг барабанист, Бев Беван. А самият Гилън не може да научи текстовете на песните и листове с лириките са разлепени навсякъде из сцената. На единия концерт той се спъва в педалборда с китарните ефекти на Тони Айоми и пада по гръб, а това не е единственият комичен момент.
Всъщност турнето по Born Again се запомня преди всичко с реквизита си.
Бандата решава да заложи на амбициозен декор и да пресъздаде паметника Стоунхендж в реален размер. Но той се оказва абсурдно голям за повечето места, където Black Sabbath свирят. В името на шоуто е наето джудже, което да пресъздаде плачещото бебе на обложката на албума, а хора от екипа на групата се обличат като друиди, за да обикалят из сцената.
"Маратонките им се виждаха под мантията. Публиката се смееше на цялото нещо и не мога да я виня. Бяхме много далеч от ефекта, който искахме да постигнем", въздъхва Гилън. Групата решава да изпълнява и хита на Deep Purple - Smoke on the Water, за да има в сета си песен, при която вокалистът е изцяло в свои води. "Истината е, че Ози е певецът на Black Sabbath и на мен ми беше трудно да пея песни като War Pigs и Iron Man. Така че останалите свиреха Smoke on the Water, за да балансират нещата. А публиката реагираше страхотно, не смятам, че беше някаква гавра", настоява Гилън.
Турнето приключва в началото на март 1984 г. и цялата група е наясно, че тази авантюра, започнала в една пиянска вечер, не е дългосрочна. Раздялата между Гилън и Black Sabbath е съвсем приятелска и по взаимно съгласие. А до днес за албума можете да чуете всякакви мнения в двете крайности.
"Прекарахме си страхотно и съм горд, че съм част от Born Again. Беше прекрасен период от живота ми, макар че като се връщам назад се чудя как съм оцелял", откровен е великият вокалист.
Впоследствие нещата си идват на мястото и Гилън отново заема точната си позиция в Deep Purple. А макар че Black Sabbath продължават да въртят вокалистите, накрая и те се връщат към незаменимия за тях Ози Озбърн.
