Рицарството в Европа: тайните на иберийските ордени и краят на Реконкистата

Рицарството в Европа: тайните на иберийските ордени и краят на Реконкистата
Снимка: Рисунка: Francisco Pradilla y Ortiz - Public Domain
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

През Средновековието рицарите на Иберийския полуостров водят войни, които продължават поколения наред.

Противници са им мюсюлманските владетели на Ал-Андалус, но нерядко и съседните християнски кралства.

Именно тук се появяват някои от най-влиятелните военно-монашески ордени в Европа.

Иберийското рицарство е не само военна сила, но и опора при изграждането на бъдещите Испания и Португалия.

За разлика от кръстоносните походи в Светите земи, войната на полуострова се води в собствените владения на рицарите. Тя определя границите, политическите съюзи и ежедневието на населението.

Историята на това рицарство е тясно свързана с Реконкистата.

Така се нарича вековната война, в която християните отвоюват мюсюлманските земи на полуострова. Действителността обаче е много по-сложна от познатата представа за двубой между кръста и полумесеца.

Истории Военни хроники

От арабското завоевание до християнските кралства

През 711 г. мюсюлмански войски начело с Тарик ибн Зияд прекосяват Гибралтарския проток и навлизат във Вестготското кралство.

За сравнително кратко време по-голямата част от полуострова попада под тяхна власт.

В северните планински области обаче оцеляват християнски владения. От тях постепенно израстват кралствата Астурия, Леон, Кастилия, Навара и Арагон, а през XII век и независима Португалия.

За символично начало на Реконкистата традиционно се приема битката при Ковадонга около 722 година, в която християните начело с Пелайо разбиват мюсюлмански отряд.

Осемте века след нея обаче не са непрекъсната война. През следващите столетия сраженията се редуват с мир, търговия и дипломатически отношения.

Християнските крале често воюват помежду си с помощта на мюсюлмански съюзници, а емирите на свой ред търсят подкрепа от християните в собствените си междуособици.

Ел Сид: Рицарят между историята и легендата

Най-известният рицар на средновековна Испания безспорно е Родриго Диас де Вивар, наричан Ел Сид Кампеадор.

 Той е роден около 1043 година и служи на кастилските крале, но след разрив с Алфонсо VI е прогонен от кралството.

Тогава предлага меча си на мюсюлманските владетели на Сарагоса.

Истории Военни хроники

Поетите и романистите, които възпяват Ел Сид, виждат в него само защитник на християнството и обикновено премълчават този факт. 

Пътят му показва колко заплетени са политическите отношения на полуострова през XI век.

През 1094 година той превзема Валенсия и управлява града самостоятелно до смъртта си през 1099 година.

Векове наред той е за испанците национален герой и образец на рицарска чест, храброст и вярност. 

Средновековната "Песен за моя Сид" има голям дял в създаването на тази легенда, макар поетичният образ да не съвпада напълно с историческата личност.

Раждането на испанските рицарски ордени

През XII век християнските кралства започват да създават собствени военно-монашески ордени. Те възприемат опита на тамплиерите и хоспиталиерите, но са много по-зависими от местните монарси.

Основната им задача е да пазят пограничните крепости, да участват във военните кампании и да заселват завоюваните територии.

Рицарите получават обширни имения, замъци, селища и привилегии. Така ордените стават могъщи земевладелци със собствени приходи, войска и значително политическо влияние.

Най-известни сред тях са Калатрава, Сантяго и Алкантара, а в Португалия - Авис и от XIV век Орденът на Христос.

Калатрава: Монасите, които пазеха крепостта

Историята на Ордена на Калатрава започва през 1158 г., когато кастилският крал Санчо III поверява защитата на стратегическата крепост Калатрава на цистерцианския абат Раймундо де Фитеро и неговите монаси.

Твърдината пази важния път между Толедо и Андалусия. Дотогава тя е в ръцете на тамплиерите, но те се отказват от нея, защото позицията е трудна за удържане.

 Новата общност поема отбраната и постепенно се обособява като самостоятелен орден. Рицарите съчетават монашеските обети с военната служба, а отличителен знак им става червеният кръст.

През 1195 г., след поражението на Кастилия при Аларкос, крепостта отново попада под мюсюлманско владичество. Орденът обаче оцелява и през следващите десетилетия става една от най-важните военни сили на кралството.

Истории Военни хроники

Сантяго: Рицарите на свети Яков

Орденът на Сантяго възниква около 1170 г. в кралство Леон. Негов покровител е свети апостол Яков, чийто предполагаем гроб в Сантяго де Компостела прави града едно от най-големите поклоннически средища на християнска Европа.

Символът на ордена също е червен кръст, чиято долна част наподобява острие на меч. За разлика от строгия монашески устав на Калатрава, Орденът на Сантяго приема и женени рицари, които живеят по особени правила.

Братята на ордена не само воюват, но и пазят пътищата, помагат на поклонниците, откупуват пленници и управляват обширните му имения. С времето Сантяго става един от най-богатите ордени в Кастилия.

Алкантара: Рицарите на западната граница

Третият голям испански военно-монашески орден възниква в западните части на полуострова. Началото му е в общността "Сан Хулиан дел Перейро", за която първото сведение е от 1176 година.

През 1218 година тя получава крепостта Алкантара и приема нейното име. Орденът действа предимно в областите на днешна Естремадура, близо до португалската граница.

Като рицарите на Калатрава, и братята на Алкантара следват цистерцианския устав.

Съперничеството между Кастилия, Леон и Португалия обаче показва, че тези ордени не са единна християнска армия. Всеки от тях зависи от своя крал и често трябва да се съобразява с неговите интереси.

Лас Навас де Толоса: Битката, която променя полуострова

На 16 юли 1212 г. обединените сили на няколко християнски кралства се изправят срещу армията на Алмохадския халифат при Лас Навас де Толоса. Към войските на Кастилия, Арагон и Навара се присъединяват рицарските ордени и кръстоносци от други части на Европа.

Християните печелят решителна победа, след която мощта на Алмохадите на полуострова бързо отслабва.

 В следващите десетилетия Кастилия и Арагон превземат Кордоба (1236), Валенсия (1238) и Севиля (1248).

Към средата на XIII век под мюсюлманска власт остава предимно Гранадското емирство, което успява да се задържи още близо два века и половина.

Истории Личности

Португалия: Страната, в която тамплиерите оцеляха

В Португалия рицарските ордени имат различна съдба. Тамплиерите са сред първите защитници на младото португалско кралство. Получават земи и крепости, а през XII век създават важен център в Томар.

Когато през 1307 година френският крал Филип IV Хубави започва гонения срещу тамплиерите, тук рицарите на ордена остават необезпокоявани.

Пет години по-късно папа Климент V разпуска Ордена на храма. Крал Диниш обаче успява да опази голяма част от тамплиерските имоти в страната.

През 1319 година папа Йоан XXII утвърждава новия Орден на Христос, който ги наследява. Така военно-монашеската традиция продължава под ново име.

През XV век Орденът на Христос започва да служи на съвсем друга цел. През 1420 година начело му застава принц Енрике Мореплавателя, който финансира с парите на братството португалските морски експедиции.

Червеният кръст на Христовия орден се появява върху платната на каравелите.

Наследството на едно рицарско братство, създадено за война в Светите земи, се оказва в основата на океанските плавания и на отвъдморските завоевания на Португалия.

Друг важен португалски орден е Авис, възникнал през XII век. Той излиза на преден план през 1385 година, когато великият му магистър е провъзгласен за крал на Португалия под името Жуау I.

Новият крал поставя началото на Ависката династия, която управлява страната почти два века.

Арагон и наследството на тамплиерите

В източната част на полуострова рицарството се развива при други условия. Арагонските крале разчитат най-вече на тамплиерите и хоспиталиерите и им дават важни крепости и земи, особено в Арагон и Каталония.

След закриването на Ордена на храма крал Жауме II не допуска имотите му във Валенсия да отидат у хоспиталиерите.

През 1317 г. папа Йоан XXII одобрява създаването на Ордена на Монтеса, който получава значителна част от бившите тамплиерски владения в кралството. Новият орден служи преди всичко на короната и продължава делото на своите предшественици.

Падането на Гранада: Краят на Реконкистата

През 1469 г. бракът между Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски подготвя обединението на двете най-могъщи християнски държави на полуострова.

Истории Личности

Макар Кастилия и Арагон да запазват отделните си институции, съпрузите вече могат да съгласуват военните си действия.

През 1482 г. започва последната голяма война срещу Гранадското емирство. Тя трае десет години и завършва на 2 януари 1492 година, когато емирът Боабдил (Мохамед XII) предава града на Католическите крале.

Така след близо осем века на Иберийския полуостров не остава нито една мюсюлманска държава.

Победата обаче изправя рицарските ордени пред нов въпрос: какво ще правят, щом войната, заради която са създадени, е свършила?

Към края на XV век испанските братства притежават огромни богатства, земи и политически привилегии.

Такава независима мощ пречи на Фердинанд и Изабела, които градят силна монархия и искат цялата власт в свои ръце. Затова още преди края на войната кралят започва да поема един по един Калатрава (1489), Сантяго (1493) и Алкантара (1494).

През 1523 година папа Адриан VI присъединява завинаги трите ордена към испанската корона. Същата съдба имат и португалските ордени: през 1551 година папа Юлий III трайно поверява управлението им на краля.

Наследството на иберийските рицари

Рицарството на Иберийския полуостров оставя след себе си не само войни, но и държави.

Ордените в Светите земи губят всичко, което са завоювали там, а иберийските рицари помагат да възникнат кралства, които надживяват Средновековието. 

Някои от тях изграждат почти независими владения, а великият магистър на Авис дори основава династия.

Падането на Гранада съвпада с началото на нова епоха. През същата 1492 г. Христофор Колумб достига Америка, а Католическите крале издават указ за прогонване на евреите, които не приемат християнството.

Светът, в който са възникнали рицарските ордени, се променя. В Испания короната поглъща военната им самостоятелност. В Португалия наследството на тамплиерите намира продължение в морските експедиции.

Иберийските рицари не изчезват с края на Реконкистата, но времето, когато въоръжени религиозни братства решават съдбата на цели кралства, отминава.

Очаквайте IV част: Латинската империя - Балканската авантюра на рицарите

Подобни

Ексклузивно

Последни