През 2026 година се навършва половин век от излизането на Sad Wings of Destiny - втория албум в дискографията на великите Judas Priest.
Албумът отдавна е класика, а с него групата открива формулата на бъдещите си успехи.
Sad Wings of Destiny оформя звученето не само на Judas Priest, но и на хеви метъла от втората половина на 70-те като цяло. В следващите десетилетия по пътя, проправен от Priest, тръгват цели поколения музиканти.
Жанрът се появява още в края на 60-те, а родоначалниците от Black Sabbath осигуряват мощния първи устрем. В Бирмингам, където Sabbath се събират за първи път, е основана и групата Judas Priest.
През 1969 г. китаристът Кей Кей Даунинг и басистът Иън Хил сформират банда, която кръщават Freight.
Година по-късно към тях се присъединява певецът Ал Аткинс, който ги убеждава да приемат името Judas Priest, вдъхновено от песента на Боб Дилън The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest.
Барабанист е Алан Муур, а съставът свири из клубовете в района и подгрява групи като Thin Lizzy и Budgie.
През 1972 г. Муур е сменен от Крис Кембъл, който през 1973 г. напуска заедно с Аткинс заради финансови проблеми.
Новият вокалист е Роб Халфорд, тогава никому неизвестен управител на магазин за дрехи.
По негова препоръка идва барабанистът Джон Хинч, а през 1974 г. и вторият китарист Глен Типтън. В този състав Judas Priest записват първия си албум Rocka Rolla.
Дебютът им минава почти незабелязано и малцина биха предположили, че следващият им албум ще бъде от съвсем друга класа.
Решаващи са две промени, направени още при подготовката му.
Първо, групата се разделя с Роджър Бейн, който стои зад Rocka Rolla и първите три албума на Black Sabbath, и рискува, като залага на дуото Джефри Калвърт и Макс Уест.
Калвърт и Уест нямат опит с рока и метъла, но се оказват правилният избор. Зад пулта е младият тонрежисьор Крис Цангаридес. Албумът е първият му сериозен успех, а през 1990 г. той продуцира и Painkiller на Judas Priest.
Втората голяма промяна за групата на пръв поглед е крачка назад.
Хинч напуска и зад барабаните отново сяда Алан Муур. Приносът му към звученето на Sad Wings of Destiny е съществен, но скоро след записите той си тръгва окончателно.
Най-важният от всички фактори е самото качество на композициите и именно там Judas Priest бележат страхотен прогрес.
Victim of Changes, Tyrant, Genocide и The Ripper остават образци на класическия хеви метъл, но как успява групата да ги създаде в този толкова плодотворен период?
"Смятам, че при писането на песните за този албум тримата с Кей Кей и Роб наистина си паснахме", спомня си Типтън. "Вече се познавахме доста по-добре след създаването на Rocka Rolla и бяхме по-уверени. За мен това беше истинското начало на Priest".
Групата работи в Rockfield в Уелс - студиото, където през 1975 г. Queen записват части от Bohemian Rhapsody. Финансово обаче, по думите на Кей Кей Даунинг, тя е на ръба на фалита.
"Просто нямахме пари. Докато записвахме албума, парите свършиха, а от Rockfield се преместихме в Morgan Studios в Лондон. Не можехме да си позволим дори храна. Бяхме в едно от най-известните студиа, където са записвали Black Sabbath и UFO, а едва преживявахме", разказва китаристът.
Въпреки това музикантите влагат всички усилия да направят възможно най-доброто от наличния материал.
"Беше голямо усилие и наистина ни се отрази. Но никой от албумите ни не е ставал лесно. Всички изискват да вложиш пот, кръв и сълзи в тях. Така и трябва да бъде за всяка група, ако не вложиш всичко, крайният резултат няма да е добър", категоричен е Роб Халфорд.
По това време той още не е звездата, която ще стане след години, но вече има собствен стил и с гласа му Judas Priest имат завършен облик.
Sad Wings of Destiny излиза на 23 март 1976 г. и осигурява на бандата първи пробив в британските класации. Най-високата му позиция е 48-ото място в чартовете, което може да изглежда доста скромно от днешна гледна точка, но е крачка напред след провала на Rocka Rolla.
В САЩ плочата отначало остава без отзвук, но с годините продажбите ѝ там надхвърлят половин милион екземпляра.
Албумът показва, че Judas Priest са готови за голям успех, но за това им трябва по-богата звукозаписна компания от Gull Records.
Музикантите отдавна са недоволни от отношението на лейбъла, а безпаричието в студиото изостря конфликта.
Халфорд разказва: "Един ден отидохме в офиса им и казахме: "Вижте, искаме да сме голяма хеви метъл банда и да покажем на света на какво сме способни. Трябват ни само по двайсет и пет паунда на седмица за всеки, за да можем да вложим цялото си сърце и душа в композициите".
"По онова време всичко, което бяхме изкарали от турнетата, беше отишло за плащане на сметките. Те ни отказаха и затова се разделихме с тях".
Кей Кей допълва: "Макар че правехме доста концерти, бяхме стигнали дотам, че ако Gull не ни дадяха пари, щяхме да бъдем принудени да спрем. Положението беше толкова тежко, че се наложи да си намерим друга работа. Аз завинтвах болтове в таван. Накрая напуснахме и подписахме договор със CBS".
"В Priest сме преминали през толкова възходи и падения, устояли сме на конфликтите със звукозаписните компании и на всякакви чужди мнения. Винаги сме държали на това, че сме хеви метъл банда и ако не ни харесвате и няма да ни подкрепите, майната ви!", заявява Халфорд.
Така Sad Wings of Destiny става последният албум на Judas Priest, реализиран от Gull Records.
Оттогава той е преиздаван няколко пъти.
"Повечето групи намират своя истински ритъм във втория си албум. След първия научаваш толкова много. Днес всички в Judas Priest смятаме този албум за чиста метъл магия и сме много горди с него", уверява Халфорд.
Със Sad Wings of Destiny китарите на Даунинг и Типтън се отдалечават от блуса, на който стъпват Black Sabbath и Led Zeppelin, и именно от този звук в края на 70-те израства новата вълна на британския хеви метъл, начело с Iron Maiden и Saxon.
А най-хубавото е, че и до днес Judas Priest са на сцената и са все така впечатляващи, предвождани от дългогодишните си членове Халфорд и Иън Хил.
Те неведнъж са радвали и българската публика - а последното им гостуване у нас беше в София през лятото на 2026 г.
