Бактрийското злато: съкровище от Пътя на коприната, скрито под носа на талибаните

Бактрийското злато: съкровище от Пътя на коприната, скрито под носа на талибаните
Снимка: H Sinica, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Златната монета с профила на римския император Тиберий е изсечена в Лугдунум, днешния Лион, някъде между 16 и 21 година.

Вероятно минава от ръка на ръка по керванските пътища и стига отвъд Партското царство, до гроба на богата номадка в северната част на днешен Афганистан.

Жената е положена с близо пет хиляди златни украшения, а монетата на Тиберий е само едно от богатствата край нея.

Древните гърци наричат тази област Бактрия. Тя се простира по средното течение на Амударя, известна в античността като Окс, а днес е поделена между Афганистан, Узбекистан и Таджикистан.

Александър Македонски я завладява през IV век преди новата ера и взема за жена местната благородничка Роксана, а след смъртта му гръцки царе управляват Бактрия още близо два века.

В началото на новата ера властта вече е у номади от степите.

Истории Арт

Според повечето изследователи това са юечжи, преселници от покрайнините на днешен Китай, чиито потомци ще създадат Кушанската империя и ще владеят земи от Средна Азия до Северна Индия.

Според други номадите, погребани заедно с жената с римската монета, са саки, ираноезични конници, близки до скитите от черноморските степи.

Близо две хилядолетия по-късно хълмът, в който почиват, едва не е изоставен от археолозите.

През есента на 1978 година на терена е съветско-афганистанска експедиция. Води я археологът Виктор Сарианиди.

Находките са оскъдни и на 13 ноември екипът обмисля да прекрати работа. Два дни по-късно работниците разкриват първия гроб, обсипан със злато.

За по-малко от три месеца от земята излизат над двайсет хиляди предмета, а "Нешънъл Джиографик" сравнява съкровището по значение с гробницата на Тутанкамон.

Селяните от околността отдавна наричат хълма Тиля Тепе, Златния хълм, и сега той оправдава името си.

Мъртвите са шестима, пет жени и един мъж. Мъжът, около трийсетгодишен, е положен с черепа на коня си, с два лъка, дълъг меч и златен медальон от Индия с лъв и колело, в който част от учените виждат едно от най-ранните изображения на Буда.

Двайсетгодишна жена носи корона- лента с цветя и пет ажурни пластини с висящи пулчета и птички по върховете.

Украшението се разглобява на части, а археолозите обясняват, че това е удобство за хора, които прекарват живота си на седлото.

В устата на същата жена има сребърна монета. Сарианиди я тълкува като заплащане за лодкаря Харон, който превозва душите през подземната река Стикс: гръцки обичай, спазен в сърцето на Азия.

Истории Досиета

Наоколо лежат китайски огледала, медальони с Дионис, крилата Афродита, тюркоази и лапис лазули. Номадите нямат къщи и съкровищници, затова носят богатствата си от всички краища на познатия им свят на гърба си.

Афганистан по това време вече е неспокоен. През април 1978 година комунистите вземат властта с преврат, при който президентът Дауд и семейството му са избити, а в провинцията пламват бунтове.

На 8 февруари 1979 година находките са откарани в Кабул и в края на месеца Сарианиди напуска страната с намерението да продължи разкопките наесен.

Ще се завърне едва след много години, а в последните дни на декември съветската армия навлиза в Афганистан.

В годините на войната неразкопаните гробове на хълма са разровени от въоръжени иманяри и съдържанието им, по думите на Сарианиди, отива на международния пазар, преди някой да успее да го опише.

В началото на новия век изделия, наподобяващи бактрийските, изплуват при търговците на старинни находки в пакистанския град Пешавар.

Златото от шестте проучени гроба остава в Националния музей в квартал Даруламан, на девет километра от центъра на Кабул.

Показват го рядко, а грижата за него е поверена на малцина уредници.

Един от тях е Омара Хан Масуди, който постъпва на работа в годината на откритието и с времето стига до директорското място.

Към края на осемдесетте години в околностите на столицата вече падат ракети и самотната сграда в покрайнините е лесна мишена.

Докато съветските войски се изтеглят от страната, музейните служители решават, че в Даруламан съкровището не е на сигурно място.

С благословията на комунистическия президент Мохамад Наджибула то е пренесено тайно в укрепения дворец Арг в центъра на Кабул, издигнат в края на XIX век за резиденция на владетеля.

В подземията му се намира трезорът на Централната банка, където се пазят златните резерви на страната. До тях, в шест метални каси, са положени бактрийските накити, увити в тоалетна хартия и стари вестници.

За да отклони подозренията от съюзниците си, Наджибула показва част от съкровището на чуждестранни дипломати на еднодневна изложба в двореца: съветските войници не са отнесли златото в Москва.

Оттогава вратата на подземието не е отваряна чак до 2003 година.

Истории Личности

Тя се отключва само в присъствието на всички пазители. Афганистанците наричат тези хора тахвилдари: всеки носи своя ключ и без него вратата не помръдва.

Според Би Би Си са петима, сред тях и Масуди; "Гардиън" споменава седмина, пакистанският вестник "Доун" пише дори за дванайсет души. Имената на другите остават тайна.

Мълчанието на пазителите скоро е подложено на изпитание. През април 1992 година режимът на Наджибула пада и Кабул се превръща в бойно поле на лидерите на муджахидините.

Година по-късно ракета разрушава покрива на музея в Даруламан, горният етаж пламва и мародерите изнасят каквото докопат. В следващите три години от стоте хиляди предмета в сбирката изчезват около седемдесет на сто.

Талибаните влизат в Кабул в края на септември 1996 година. Наджибула е измъкнат от сградата на ООН, където се укрива от четири години, и е обесен на стълб в центъра на града.

Един от хората, които са можели да издадат скривалището, вече е мъртъв.

За съдбата на бактрийското злато тръгват какви ли не слухове.

Според една версия, публикувана и във френския вестник "Монд", съветските войници са отнесли съкровището в Москва.

Други са сигурни, че златото е претопено и продадено, а с парите е купено оръжие.

Трети твърдят, че командирът на муджахидините Ахмад Шах Масуд, Лъвът от Панджшир, е прибрал накитите в планинските си скривалища.

Ключарите не обелват и дума.

През март 2001 година талибаните взривяват гигантските статуи на Буда в долината Бамиян. Близо три месеца техни отряди идват в музея кажи-речи всеки ден и трошат с чукове скулптурите, оцелели след гражданската война.

Бактрийските накити през цялото това време са под носа им. Седмици след атентатите от 11 септември, докато американски самолети бомбардират страната, въоръжени мъже слизат в подземието на двореца.

Според "Уолстрийт Джърнъл" един от тях насочва оръжие към главата на Амерудин Аскарзай. Именно той отговаря за трезорите на Централната банка и под дулото отключва помещението с валутата и кюлчетата.

В дъното има още една врата и някой пита какво се пази зад нея. "Керамични изделия", отговаря Аскарзай, и мъжете с автоматите си тръгват. Щом остава сам, той пъха ключа в бравата и го счупва вътре.

Талибаните се връщат, намират вратата блокирана, стрелят във въздуха от яд и отнасят четири милиона и половина долара, а пазача хвърлят в затвора.

Истории Военни хроники

Там го държат над три месеца и го бият редовно. Свободата му връща новата власт на Хамид Карзай, която го назначава отново на служба в банката.

През август 2003 година от президентството обявяват, че в трезора под двореца са открити касите от музея.

Отварянето им се проточва. Част от ключарите са мъртви, а други живеят в чужбина.

Когато оцелелите пазители най-сетне се появяват и трезорът е отключен, президентът надниква само в една каса. Другите остават запечатани още месеци.

Правителството на Карзай поставя условие: ще ги разпечатат само ако някой изготви истински научен опис на съдържанието.

Задачата поема американският археолог Фредрик Хиберт. Той познава Сарианиди от разкопки в пустините на Туркменистан.

През пролетта на 2004 година двамата слизат в подземието заедно с малцината живи пазители. Ключовете за касите отдавна са изгубени и с разрешение на президента един работник ги разрязва с циркулярен трион.

Хиберт се тревожи, че искрите и горещото острие ще стопят златото, и вече си представя нажежен слитък.

Вратичката поддава и навън се изсипват найлонови пликчета със златни пулчета и плочки от дрехите на номадите, обеци и висулки, увити в същата тоалетна хартия, в която музейните служители са ги прибрали петнайсет години по-рано.

Описът показва, че почти цялата сбирка е оцеляла. Хиберт отбелязва, че в годините на глад и безпаричие пазителите са можели да продадат съкровището и да нахранят семействата си, но не са го докоснали.

През 2006 година бактрийското злато за първи път напуска Афганистан.

Изложбата тръгва от музея "Гиме" в Париж, минава през Вашингтон, Ню Йорк и Лондон и обикаля тринайсет държави, докато у дома войната продължава. Последната спирка е Хонконг.

През април 2020 година накитите се връщат в Кабул, а през февруари 2021 година са изложени в президентския дворец.

Шест месеца по-късно, на 15 август 2021 година, талибаните отново влизат в столицата.

Заместник-председателят на тяхната комисия по културата Ахмадула Васик заявява, че ако съкровището е изнесено от страната, това е измяна спрямо родината.

Истории Досиета

Малко по-късно от новото министерство обявяват, че златото е открито и е в безопасност. Къде точно се пази, не се съобщава.

Междувременно в печата се появяват съобщения, че части от съкровището са откраднати и продадени в Иран.

Васик ги обявява за неверни, а бившият директор на Националния музей Мохамад Фахим Рахими казва пред "Индипендънт Персиан", че след идването на талибаните лично е проверил колекцията и всичко е на мястото си.

Дългогодишен негов колега признава, че от януари 2021 година не знае нищо за състоянието ѝ, но напомня, че всеки предмет е заснет и има свой номер, така че изделие, изплувало на пазара, може да бъде разпознато.

Според афганистански обичай ключарят отговаря за повереното му с къщата и земята си, а след смъртта му ключа наследява синът му. Именно тази традиция опазва бактрийските накити през войните по-сигурно от стените на трезора.

Подобни

Ексклузивно

Последни