Мъченица, вещица или виден учен? Какво всъщност знаем за Хипатия Александрийска

Мъченица, вещица или виден учен? Какво всъщност знаем за Хипатия Александрийска
Снимка: Wikimedia Commons
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Март 415 година. Александрия.

Група мъже причаква жена, която се прибира с колесница. Издърпват я навън и я отвеждат в църквата, известна като Кесарион.

Там я събличат, убиват я с остри парчета керамика, разкъсват тялото ѝ и изгарят останките.

Жената не е престъпница, нито военен противник.

Тя е Хипатия - една от най-уважаваните преподавателки по философия и математика в късната Римска империя. Начело на нападателите, според историка Сократ Схоластик, стои човек на име Петър, църковен четец.

Истинската история на Хипатия е достатъчно драматична и въпреки това през вековете хората многократно са я пренаписвали, за да превърнат философката в символ на собствените си убеждения.

Ето седем мита за Хипатия Александрийска:

Жената, която загива, защитавайки Александрийската библиотека

Истории Личности

Според най-разпространеното твърдение Хипатия загива, опитвайки се да спаси книгите на Александрийската библиотека от християнски фанатици. Такъв епизод не се среща в нито един античен текст.

Още през 48 година пр. Хр. пожар, предизвикан по време на военните действия на Юлий Цезар в Александрия, унищожава книги. Историците спорят за мащаба на щетите.

Научното средище Мусейон, към което принадлежи тази сбирка, престава да действа през 260-те години.

През 391 година сл. Хр. е разрушен Серапеумът - храмов комплекс, свързан с библиотечната традиция на града. Не е установено какви книжни фондове все още са се намирали там.

Хипатия е убита през 415 година, двайсет и четири години по-късно.

Връзката между смъртта ѝ и библиотеката се появява едва в Новото време, а широко разпространение получава през XX век.

Изобретателката на астролабията

Някои популярни биографии представят Хипатия като изобретател на астролабията - сложен уред, чрез който могат да се решават астрономически задачи и да се определят положенията на небесни тела.

Около 400 година Синезий от Кирена описва инструмент за наблюдение на небето, предназначен за подарък на влиятелен човек в Константинопол.

В съчинението "За дара" той признава приноса на най-почитаната си учителка за създаването му.

Не я назовава, но писмата му не оставят съмнение, че става дума за Хипатия.

Това говори за научния ѝ авторитет, но не значи, че тя е измислила астролабията. Уредът е познат много преди Хипатия, а баща ѝ Теон пише специален трактат за него.

Истории Досиета

По-късно, като епископ на Птолемаида, Синезий моли Хипатия в писмо да му изпрати хидроскоп, с който се измерва плътността на течности. В неговия град няма майстор, който да го изработи.

Последният учен преди хиляда години мрак

Смъртта ѝ често се тълкува като повратна точка за цялата епоха.

Според популярната версия убийството на Хипатия през 415 година символизира не просто края на античната философия, а угасването на науката чак до Ренесанса.

Според същото обяснение след нея Европа потъва в интелектуална тъмнина.

Развитието на античната наука не спира в един мартенски ден на 415 година. Философските школи продължават да съществуват и след Хипатия.

Александрийските учители коментират Платон и Аристотел и през VI век, а Академията в Атина е затворена едва през 529 година.

Математиката и астрономията не изчезват.

Античните трудове се преписват, коментират и препредават в гръкоезичния свят, а по-късно и сред арабските учени.

Смъртта на Хипатия е огромна загуба за Александрия, но не прекъсва научната мисъл. Представата за нея като последен учен преди Тъмните векове е метафора, не датировка.

Вещицата, омагьосала управителя на Александрия

В края на VII век епископ Йоан от Никиу описва Хипатия не като уважавана философка, а като опасна езичница, отдадена на магия, астролабии и музикални инструменти, която подмамва хората със сатанински хитрости.

Според неговия разказ тя омагьосва римския префект Орест и го отклонява от църквата.

Пак според него хората започват да се събират около нея, а влиянието ѝ заплашва религиозния ред в града.

Хрониката на Йоан не е запазена в оригинал, а в етиопски превод от арабски. В нея Петър, водачът на нападателите, е магистрат, а не църковен четец.

При Сократ Схоластик, автор от V век и значително по-близък до събитията, Хипатия е описана като образована, достойна жена, уважавана от градските управници.

Двамата автори говорят за една и съща историческа личност, но рисуват почти противоположни образи.

Истории Архитектура

За Йоан нейната смърт е победа над езичеството. За Сократ Схоластик убийството е позорно престъпление, което опетнява Александрийската църква.

Няма надеждни свидетелства, че Хипатия е практикувала магьосничество или се е опитвала да омагьосва Орест.

Тя е близък съветник на префекта, който влиза в остър конфликт с патриарх Кирил.

Между Орест и Кирил се разгаря борба за властта над Александрия - единият представлява императора, другият разполага с огромно религиозно влияние.

Постепенно сред част от християнското население се разпространява обвинението, че именно тя възпрепятства помирението между Орест и Кирил.

Хипатия се превръща в предполагаемата скрита сила зад политическия враг.

Епископът, който е поръчал убийството

Името на Кирил Александрийски неизменно присъства в историята на убийството. Но тук трябва да се направи важно разграничение между политическа отговорност и доказано нареждане за убийство.

Сократ Схоластик описва конфликта между Кирил и Орест, слуховете срещу Хипатия и нападението, ръководено от църковния четец Петър.

Той не заявява, че Кирил лично е заповядал убийството.

В същото време авторът не е благосклонен към патриарха. Според него случилото се носи безчестие на Кирил и на местната църква, а причината за деянието е политическата завист, която цари по онова време в града.

Повече от век по-късно философът Дамаский представя друга версия. Според него Кирил завижда на популярността на Хипатия и замисля нейното премахване.

Това е сериозно обвинение, но идва от по-късен автор, който също има своя религиозна и философска позиция.

Съчинението му е изгубено и тази версия е запазена като откъс във византийската енциклопедия "Суда".

Самата енциклопедия обаче отбелязва и друго мнение: според някои вината е в бунтовните нрави на александрийците, които по същия начин се разправят и със свои епископи.

Историкът Филосторгий, привърженик на осъденото като ерес арианство, пише скоро след смъртта на Хипатия и хвърля вината върху своите противници в църквата, сред които е и Кирил.

Доказателства за пряка заповед на патриарха няма. Това обаче не изключва политическата му отговорност за обстановката, в която е извършено убийството.

Кесарионът, където отвеждат Хипатия, по онова време е седалище на александрийския патриарх, тоест на самия Кирил.

Атеистка, която се бори срещу християнството

Днес Хипатия често е представяна като символ на атеизма - жена, отхвърлила религията в името на науката.

Истории Личности

Това е анахронизъм.

Хипатия принадлежи към неоплатоническата философска традиция, в която математиката, разумът и духовното познание не са противоположности.

Философията ѝ не се основава на представата за свят, напълно лишен от божествено начало, и не означава непременно, че тя е почитала традиционните гръцки богове чрез храмови ритуали.

Нямаме достатъчно свидетелства за личните ѝ религиозни практики.

Още по-интересно е, че сред учениците ѝ има християни. Синезий я почита до края на живота си. Последното му писмо до нея е писано на смъртното му легло около 413 година.

Историческата Хипатия е философка, за която търсенето на истината има и духовно измерение.

Убийството ѝ има не само религиозен, но и политически мотив. То не е опростена война на науката срещу вярата.

Жената, открила, че Земята обикаля около Слънцето

Това е една от най-впечатляващите идеи във филма "Агора" (2009).

В него Хипатия поставя под въпрос геоцентричната система и достига до идеята за елиптичната орбита на Земята около Слънцето. Сцените са драматични, но са художествена измислица.

Още през III век пр. Хр. Аристарх от Самос предлага хелиоцентричен модел.

Няма обаче доказателство, че Хипатия е защитавала тази идея или е открила елиптичните орбити.

Тя работи в астрономическата традиция на Птолемей, а запазените свидетелства не сочат революционно преустройство на представата за Слънчевата система.

Филмът използва науката като драматургичен инструмент, за да покаже човек, който поставя под въпрос утвърдените представи. Той обаче не бива да се разглежда като установена биография.

Парадоксът е, че Хипатия се оказва жертва не само на насилието в Александрия, но и на многобройните интерпретации на живота ѝ.

Истории Досиета

За едни тя е вещица, за други - мъченица на науката, а за трети - последната защитничка на изчезващ античен свят.

От собствените ѝ трудове почти нищо не е оцеляло в безспорно установен вид. Познаваме я най-вече през думите на нейните ученици, съвременници и по-късни автори, всеки от които вижда в нея нещо различно.

За нейно съчинение има само едно свидетелство от онова време.

Заглавието на коментара на баща ѝ Теон към трета книга на Птолемеевия "Алмагест" отбелязва, че изданието е подготвено от "философката, моята дъщеря Хипатия".

Учените още спорят дали това означава самостоятелна редакция, или само помощ при коментара. Върху това едно изречение в продължение на шестнайсет века се наслагват легенди за библиотеки, вещици и мъченици.

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Истории
  • Личности
  • Мъченица, вещица или виден учен? Какво всъщност знаем за Хипатия Александрийска