През 1747 година военен съд уволнява адмирал Томас Матюс от британския флот.
Три години по-рано, в битка край Тулон, той е излязъл от бойната линия, за да атакува врага, а инструкциите изискват корабите да плават в колона един след друг и да не я напускат.
Съдът постановява, че офицер няма право да се отклонява от тези правила.
През 1756 година адмирал Джон Бинг не успява да спаси Менорка от французите и в решителния момент отказва да ги преследва, защото помни какво е сполетяло Матюс.
Признат за виновен, че не е направил всичко по силите си, на 14 март 1757 година Бинг е разстрелян на палубата на кораб в Портсмут.
Година и половина по-късно, на 29 септември 1758 година, в Бърнам Торп, графство Норфолк, се ражда Хорацио Нелсън. Той ще нарушава инструкциите неведнъж и вместо присъда ще получава титли.
Момчето е шестото от общо единайсет деца на селския свещеник Едмънд Нелсън и съпругата му Катрин.
След смъртта на майката, нейният брат, капитан Морис Съклинг, взима малкия Хорацио под крилото си. На дванайсет години той постъпва на кораба на вуйчо си.
През 1777 година издържа изпита за лейтенант и отплава за Западна Индия.
Така по онова време наричат Карибските острови, които са най-активният театър на бойни действия във войната срещу американските колонии.
През 1779 година, едва двайсетгодишен, Нелсън е произведен в чин капитан и поема командването на фрегата, участваща в операции срещу испански селища в днешна Никарагуа.
Нападението над крепостта Сан Хуан е успешно от военна гледна точка, но в крайна сметка завършва катастрофално, тъй като британските сили са почти напълно унищожени от жълта треска, малария и дизентерия.
Нелсън е сред първите заболели и е изпратен обратно още преди крепостта да се предаде, което вероятно му спасява живота.
През 1783 година, след края на Американската революция, Нелсън се завръща в Англия. Няколко месеца по-късно е назначен за командир на фрегатата "Бореас", отправяща се към Западна Индия.
С независимостта си американците губят правото да търгуват с британските колонии, но корабите им продължават да акостират на островите както преди.
Задачата на Нелсън е да налага забраните и той започва да задържа американските съдове.
Засегнатите търговци завеждат дела срещу Нелсън и почти два месеца той не слиза от кораба си, за да не бъде арестуван.
През март 1785 година посещава остров Невис.
Там се запознава с Франсис Нисбет, вдовица с петгодишен син на име Джосая. Две години по-късно Хорацио и Франсис сключват брак.
Връщайки се с булката си в Бърнам Торп, Нелсън се озовава без друго назначение и на половин заплата.
Принудителният престой на брега продължава пет години.
Няколко дни след екзекуцията на френския крал Луи XVI през януари 1793 година получава командването на линейния кораб "Агамемнон" с шейсет и четири оръдия.
През август 1793 година френските роялисти предават Тулон на британската ескадра.
Нелсън заминава за Неапол да иска подкрепления и там се запознава с британския посланик сър Уилям Хамилтън и със съпругата му Ема.
Когато на 5 октомври се връща в Тулон, републиканските батареи вече обстрелват пристанището, а част от екипажа му е на брега и помага в отбраната на града.
Оръдията на противника насочва двайсет и четиригодишният артилерийски офицер Наполеон Бонапарт.
След падането на Тулон лорд Худ, командващият офицер на Нелсън, премества базата си на остров Корсика.
Там Нелсън и екипажът му слизат на брега, за да участват в превземането на Бастия и Калви.
По време на тези действия френски снаряд разпръсква отломки, които раняват Нелсън. В резултат на травмата той губи почти напълно зрението на дясното око.
В края на 1795 година командването в Средиземно море поема Джон Джервис, опитен моряк.
На 11 февруари 1797 година Нелсън минава незабелязан през испанския флот в гъста мъгла и след това се присъединява към Джервис в Атлантическия океан, край нос Сан Висенте, най-югозападната точка на Португалия.
Три дни по-късно се озовава насред същия флот от двайсет и седем кораба.
Испанците се придвижват в две групи, а планът на Джервис е да премине между тях и да унищожи едната, преди другата да успее да ѝ се притече на помощ.
Той обаче прави грешна преценка и става ясно, че британските кораби няма да успеят да извършат маневрата си достатъчно бързо, за да влязат в бой, преди испанските ескадри да се съединят.
Без да чака заповед от Джервис, Нелсън излиза от линията и атакува челните кораби на втората испанска група.
Успява да държи двете испански ескадри разделени, като в един момент води бой срещу седем вражески съда.
Нелсън не само взема един боен кораб на абордаж, но от неговия борд преминава на втори кораб и превзема и него.
Битката при нос Сан Висенте носи на Нелсън рицарско звание. На 20 февруари той е произведен и в контраадмирал, по реда на старшинството.
Първата му операция начело на значително самостоятелно съединение обаче се оказва катастрофална.
По време на нападение над Тенерифе мускетен куршум улучва Нелсън над десния лакът и раздробява костта, а след завръщането му на флагманския кораб ръката е ампутирана.
През пролетта на 1798 година Нелсън вече се е възстановил достатъчно, за да се присъедини отново към Джервис.
На 1 август 1798 година британците откриват френската ескадра в Абукирския залив, източно от Александрия, близо до едно от устията на Нил.
Още същата вечер Нелсън атакува.
Френската ескадра е почти напълно унищожена. В знак на признание за победата си в битката при Нил Нелсън получава титлата барон.
Ранен в главата по време на боя, той се възстановява в Неапол, в дома на Хамилтън, и там започва връзката му с Ема.
Двамата почти не крият отношенията си и скоро скандализират висшето общество.
През януари 1801 година Нелсън е повишен в чин вицеадмирал, а Ема ражда дъщеря им Хорация.
През пролетта на 1801 година е втори в командването на ескадрата, изпратена срещу датско-норвежкия флот, закотвен пред Копенхаген.
На 2 април, в разгара на сражението, командващият адмирал сър Хайд Паркър дава сигнал за прекратяване на боя. Нелсън не изпълнява заповедта и продължава атаката.
По думите на един от присъстващите той долепя далекогледа до сляпото си око и казва, че просто не вижда сигнала. Сцената липсва в записките на свидетелите, стояли най-близо до него, и част от историците я обявяват за измислица.
Битката завършва с примирие, за което преговаря самият Нелсън, а наградата му е титлата виконт.
През май 1803 година мирът, сключен с Франция в Амиен година по-рано, се разпада и Великобритания отново обявява война.
Още същия месец Нелсън получава командването в Средиземно море, издигайки флага си на борда на "Виктъри".
Той трябва да блокира Тулон, като този път целта му е да предотврати съединяването на намиращите се там френски кораби с тези в Брест, а след като Испания обявява война на Великобритания - и с испанските кораби от Картахена и Кадис.
Обединен флот с такава мощ би позволил на Бонапарт да нахлуе в Англия.
През март 1805 година адмирал Пиер Вилньов напуска Тулон. Нелсън се впуска в преследване.
Вилньов прекосява Атлантическия океан до Западна Индия, но на връщане край нос Финистере в Испания флотът му е пресрещнат и повреден от британска ескадра.
Тъй като не успява да установи контрол над Ламанша, той се насочва на юг към Кадис.
Нелсън пристига от Западна Индия преди противника си и през юли 1805 година акостира в Гибралтар.
Оставя част от корабите си на вицеадмирал Колингууд, който наблюдава Кадис, и се завръща в Англия.
Усърдно разработва стратегия за сблъсъка с френско-испанските флоти, който изглежда неизбежен.
В средата на септември отново отплава с "Виктъри" и на 28 септември поема командването на ескадрата пред испанското пристанище.
След като получава заповед от Наполеон да се насочи към Средиземно море, на 19 октомври 1805 година Вилньов започва да извежда флота от Кадис.
На разсъмване на 21 октомври френско-испанските флоти се очертават на фона на изгряващото слънце край нос Трафалгар.
Британският военноморски флот наброява двайсет и седем линейни кораба, а обединеният френско-испански - трийсет и три: осемнайсет френски и петнайсет испански.
Британците, организирани в две успоредни ескадри под командването на Нелсън и Колингууд, прекъсват на две места линията на противника. За броени часове обединеният френско-испански флот е разгромен.
Битката при Трафалгар е най-ожесточена около кораба "Виктъри", където стрелец от мачтата на френския "Редутабл" улучва Нелсън в лявото рамо и куршумът засяга гръбначния му стълб.
Адмиралът е пренесен под палубата при корабния лекар Уилям Бийти, но скоро става ясно, че ще умре.
Според записките на Бийти, когато съобщават на Нелсън, че петнайсет вражески кораба са пленени, той отвръща: "Добре, но аз се надявах на двайсет".
Последните думи, които лекарят чува, са: "Сега съм доволен. Благодаря на Бога, че изпълних дълга си".
Макар победата при Трафалгар да затвърждава господството на Великобритания по море и да слага край на всяка надежда на Наполеон за нашествие, тя остава в сянката на новината за смъртта на Нелсън.
Потънала в скръб, нацията му устройва величествено погребение в катедралата "Свети Павел".
Големият принос на Нелсън е окончателното скъсване с лишените от въображение стратегически и тактически доктрини на предходния век и примерът, че отделните офицери трябва да мислят самостоятелно.
Впечатляващите успехи на бойното поле, съчетани с човечността му като командир и скандалния му личен живот, правят Нелсън любимец на хората още приживе, а смъртта му при Трафалгар го превръща в национален герой.
Половин век по-рано в британския флот разстрелват адмирал Бинг, задето не е направил всичко по силите си.
За Нелсън, който рискува и пренебрегва заповеди, през 1843 година издигат колона насред Лондон, на площада, кръстен на последната му битка.