Преди намаленията Черният петък значеше финансов крах и разгневени полицаи

Преди намаленията Черният петък значеше финансов крах и разгневени полицаи
Снимка: Getty Images
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Освен страната Гражданската война в САЩ разделя на две и долара: златен и хартиен.

За да издържа армиите на Севера, правителството на Ейбрахам Линкълн пуска банкноти без златно покритие, наречени заради цвета си грийнбекс ("зелени гърбове").

Златните монети изчезват от ежедневието, но остават необходими: с тях се плащат митата върху вноса и разплащанията с чужбина, затова в Ню Йорк всеки ден хартията се разменя за злато в т.нар. Златна зала.

Курсът се изписва с тебешир на черна дъска. Щом на нея пише 145, значи за сто долара в златни монети се дават сто четирийсет и пет хартиени.

Юлисис Грант печели войната като генерал, а като президент иска да върне страната към твърдата валута.

Истории Личности

Министърът на финансите Джордж Баутуел продава всяка седмица по милион долара злато от държавния трезор, изкупува с получените банкноти военни облигации и така не позволява на курса да скача.

Пазарът е ограничен. Според изчисленията на икономистите Доналд Морган и Джеймс Нарън свободното злато в обращение е около петнайсет милиона долара.

Достатъчно е някой да изкупи повечето, за да принуди останалите да търгуват на неговите цени.

Тази слабост на пазара изкушава двама души от железницата "Ери".

Председателят ѝ Джей Гулд е тих, слаб и потаен; в статията си за златния заговор историкът Хенри Адамс ще го сравни с паяк, който плете огромни мрежи по ъглите и в тъмното.

Заместникът му Джим Фиск е пълната му противоположност: шумен, едър и показен.

Гулд има и теория. Ако златото поскъпне, американското жито ще стане по-евтино за чуждестранните купувачи, износът ще тръгне и есенната реколта ще пътува към пристанищата с вагоните на "Ери".

Така двамата ще спечелят два пъти: от курса и от товарите.

Икономистите от нюйоркския Федерален резерв признават, че диагнозата на Гулд не е съвсем неправилна: стопанството е навлязло в спад още през юни 1869 година, а изтеглянето на банкноти от обращение удря най-силно задлъжнелите фермери.

Подбудите му са съмнителни, но рецептата за по-евтин долар има смисъл.

Истории Досиета

За да успее, планът изисква държавата да спре да пуска злато на пазара.

Гулд намира ключа към доверието на президента в собственото му семейство.

Ейбъл Корбин, бивш редактор на вестник в Сейнт Луис, а сега дребен спекулант със съмнително минало, е женен за по-малката сестра на Грант.

Гулд купува на негово име злато за милион и половина долара и зетят на президента започва да работи за общата кауза.

По настояване на Корбин и Гулд за ръководител на нюйоркския клон на държавната хазна е назначен генерал Даниел Бътърфийлд.

Гулд му пише чек за десет хиляди долара, повече от годишната му заплата, а срещу това новият началник обещава да предупреждава за всяка продажба на злато от трезора.

По-късно Бътърфийлд признава под клетва, че е получил чека, но твърди, че той няма нищо общо със златото.

Корбин се опитва да спечели и първата дама Джулия Грант, като ѝ предлага дял от пакет облигации на стойност четвърт милион. Тя отказва.

През лятото на 1869 година Гулд се среща с президента няколко пъти и му излага теорията си.

 Грант слуша и мълчи, след което пише на Баутуел, че се съмнява дали продажбите от държавния трезор трябва да продължат.

Министърът ги замразява. Бътърфийлд предупреждава Гулд и през септември двамата съдружници купуват все повече злато. Курсът пълзи нагоре ден след ден.

Грант започва да подозира, че зет му играе на борсата.

Джулия Грант пише на зълва си, че президентът е силно раздразнен от спекулациите на съпруга ѝ и че Корбин трябва да ги прекрати колкото се може по-бързо.

Корбин показва на Гулд писмото. Гулд не казва нищо на Фиск. Тайно, през други брокери, започва да продава, докато съдружникът му продължава да купува.

Вечерта на четвъртък, 23 септември, Грант и Баутуел се договарят трезорът да пусне на пазара злато за четири милиона долара, което е над една четвърт от свободния метал в обращение.

В петък Златната зала е претъпкана два часа преди отварянето. Курсът тръгва от 145 и бързо стига 150, а Фиск крещи на брокерите си да вземат всичко, което могат.

Тогава тих глас отвръща: "Продавам злато за един милион по сто шейсет и две".

Истории Досиета

Срещу монопола вече се е обединила група търговци, събрана от Джеймс Браун, и за първи път от дни някой продава, вместо да купува.

 Оттук нататък не само Фиск определя цената.

Малко по-късно телеграфът донася вестта, че трезорът пуска злато. За около петнайсет минути курсът се срутва до 133.

По думите на очевидци половината Уолстрийт е въвлечена в разорението.

Няколко стари брокерски къщи фалират, акциите губят около двайсет на сто от стойността си, защото играчите, заложили срещу златото, продават всичко, за да покрият загубите си.

Залата затваря за няколко дни, докато чиновниците уредят сделките от седмицата.

Гулд излиза от кашата почти невредим.

Той плаща на всесилния нюйоркски политически бос Уилям Туид и на подкупни съдии, за да отложат изпълнението на неизгодните за него сделки, а Фиск просто отказва да плати по договорите, сключени от негово име.

Нито един от двамата не влиза в затвора. Губи Корбин, губи и Бътърфийлд, който е свален от поста си.

Последиците за стопанството се усещат през цялата следваща година.

Разследването в Конгреса води бъдещият президент Джеймс Гарфийлд. Той оправдава Грант, но лоялните републиканци не допускат до разпит нито първата дама, нито зълва ѝ.

Фиск не доживява старини. Две години след златния срив е застрелян в Манхатън от съперник на любовния фронт, опитал се да го изнудва.

 Гулд пък за по-малко от пет години поема контрола върху железницата "Юниън Пасифик".

Вестниците кръщават 24 септември 1869 година Черния петък.

Изразът не е американско хрумване.

След фалита на финансовата къща "Оувъренд, Гърни и сие" на 10 май 1866 година в Сити избухва паника и на следващия ден лондонският "Таймс"  нарича деня Черния петък.

От този момент нататък за банкерите и брокерите фразата означава срив и разорение.

Разпродажбите идват близо век по-късно и по съвсем друг път.

В края на петдесетте и началото на шейсетте години полицаите във Филаделфия наричат Черен петък деня след Деня на благодарността.

Истории Досиета

Тълпите купувачи и посетителите на традиционния мач по американски футбол между отборите на армията и флота задръстват центъра.

За полицаите това е най-тежкият ден в годината: всички са на смяна, дори музикантите от полицейския оркестър.

През 1961 година местните търговци се опитват да преименуват деня на Големия петък, но без успех. 

Из другите щати изразът се разпространява едва през осемдесетте години.

Тогава той получава и благовидно обяснение. Според него търговците цяла година са на червено и едва след празника започват да записват печалба в счетоводните си книги с черно мастило.

Самите магазини и рекламните им кампании разпространяват това обяснение, но то се появява, след като изразът отдавна е в употреба.

Още по-упорит е слухът, че на този ден в Юга са продавали роби на намалени цени. Езиковедите и историците го отхвърлят като измислица.

Без опора остава и версията, която свързва намаленията направо със златната паника на Гулд и Фиск.

След 2008 година разпродажбите излизат извън Съединените щати: първо в Канада, после във Великобритания, Австралия и континентална Европа.

В Египет и в страните от Персийския залив, където петъкът е свещен, наричат деня Белия петък. 

В края на ноември малцина купувачи ще се сетят, че когато думите Черен петък се появяват за първи път в американските вестници, те означават затворена борса, разорени брокери и злато, поевтиняло за четвърт час.

Бразилците, които пазаруват на Черния петък от 2010 година, отдавна са го прекръстили на "Черната измама" и се шегуват, че всичко се продава на половината от двойната цена.

Истории Досиета

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Истории
  • Досиета
  • Преди намаленията Черният петък значеше финансов крах и разгневени полицаи