Когато през 1989 година Ватиканът публично осъжда видеото на Like a Prayer на Мадона, това прави невероятна услуга на песента и на изпълнителката.
Скандалът предизвиква такъв скок в популярността на хитовия сингъл, какъвто никаква рекламна кампания не би могла да му осигури.
А още по-странното е, че това се случва в момент, в който Католическата църква не е в най-добрата позиция да раздава морални присъди.
В Съединените щати висши духовници вече са компрометирани от доказателства за сексуално насилие над деца.
Like a Prayer е сред култовите песни на легендарната поп звезда и бележи повратна точка в нейната кариера.
Сингълът и едноименният албум предоставят достатъчно сериозни причини на критиката да започне да възприема Мадона не просто като известна певица, а и като артист със завършена творческа концепция.
Rolling Stone пише, че записът е толкова близо до изкуството, колкото поп музиката може да стигне.
Само че съдържанието на видеоклипа, заедно с текста на песента, няма как да не обиди различни обществени групи и да не причини някои гневни реакции по високите етажи.
Зад камерата стои Мери Ламбърт и тя се развихря с цяла палитра от християнски символи, включително стигмите, и ги поставя в особен контекст.
Горящите кръстове препращат към Ку-клукс-клан и работят по расовия мотив на историята.
Основният сюжет изобразява Мадона като неволен свидетел на това как група бели мъже нападат и убиват млада жена.
Чернокожият минувач, който се опитва да ѝ помогне, е арестуван и несправедливо обвинен за престъплението.
Паралелът между религиозния и сексуалния екстаз върви отделно. Афроамериканецът Леон Робинсън играе светеца, когото Мадона целува в съня си.
Така се осъществява желанието на изпълнителката клипът да е по-провокативен от всичко, което е правила дотогава.
От днешна гледна точка видеото може да изглежда малко несвързано, но трудно би създало впечатление на нещо кой знае колко скандално.
В края на 80-те години обаче излъчването на такъв клип по телевизията се възприема като прекрачване на определени граници.
Сделката с Pepsi обаче е сключена, преди видеото да стигне до ефира.
На 25 януари 1989 година компанията наема Мадона за новата си реклама и използва конкретно песента Like a Prayer срещу огромен хонорар за звездата в размер на 5 милиона долара.
Никой все още не е виждал клипа.
Договорът включва и уговорка Pepsi да спонсорира следващото световно турне на Мадона, обявено по онова време като Like a Prayer World Tour.
Идеята на двете страни е рекламата да представи Like a Prayer на публиката още преди песента да бъде официално издадена. Дотогава музикалната индустрия не е виждала подобна маркетингова кампания.
Двуминутната реклама "Make a Wish" дебютира на 2 март 1989 година в "Шоуто на Козби" и е излъчена едновременно в над четирийсет държави пред около 250 милиона зрители.
Това е първата телевизионна реклама със световна сателитна премиера. Осем дни по-рано, на церемонията на наградите "Грами", върви само тийзър, който я анонсира.
Сингълът Like a Prayer излиза на следващия ден, когато MTV пуска и видеоклипа, а албумът се появява на 21 март.
Проблемът възниква, когато Американската семейна асоциация и други религиозни и родителски организации призовават да се бойкотират напитките на Pepsi и продуктите на всички дружества под шапката на компанията.
В самата реклама няма нищо скандално, но тя използва песента със спорния клип, което се оказва достатъчна причина за възмущение.
Pepsi решава да се откажат от планираното широко излъчване.
В Съединените щати рекламата е показана още само веднъж, в късно нощно предаване на 3 март, а в чужбина продължава да върви известно време.
На 4 април 1989 година компанията прекратява целия договор с Мадона, спонсорството пропада и турнето тръгва на следващата пролет под друго име - Blond Ambition.
Така щетите за репутацията на Pepsi са ограничени, а певицата изобщо не връща 5-милионния хонорар.
Нищо от това не се отразява на успеха на песента в класациите.
След 22 април 1989 година Like a Prayer остава три седмици на първо място в Billboard Hot 100 и става седмият номер едно в кариерата на Мадона, а начело е и в още двайсет страни.
На 6 септември клипът е номиниран за видео на годината на MTV и печели наградата на публиката.
Тя е спонсорирана от Pepsi, а Мадона благодари на компанията от сцената за това, че е предизвикала толкова много полемика.
Мощното недоволство води до спиране на клипа по повечето телевизии, но музикалният канал продължава да го върти често.
Още през 1989 година папа Йоан Павел II се намесва и призовава италианските фенове на Мадона да я бойкотират.
След публичната му реакция клипът изчезва от екраните в страната. Година по-късно той призовава християните да не посещават турнето Blond Ambition, а една от двете римски дати е отменена.
Докато напрежението се засилва, изпълнителката коментира простичко пред медиите: "Изкуството трябва да предизвиква полемики и това е всичко по този въпрос".
Парадоксът е, че Рим насочва критиките си към музикалния видеоклип в момент, когато в Америка вече е избухнал скандалът със сексуално насилие над малки момчета от страна на духовници.
Свещеникът Гилбърт Готе от епархията в Лафайет, Луизиана, е обвинен още през октомври 1984 година, а разследването на журналиста Джейсън Бери в National Catholic Reporter изнася случая пред цялата страна.
Оказва се, че църковното ръководство дълго е прикривало данните за насилието, без да сигнализира властите.
Първото публично изявление по темата идва едва на 11 юни 1993 година, когато Йоан Павел II изпраща писмо до американските епископи.
Like a Prayer заема първото място в класацията и в Италия - забраненият плод се оказва най-сладък дори под носа на Ватикана.
Десетилетия по-късно списание Rolling Stone нарежда Like a Prayer на 55-о място в класацията си "500-те най-велики песни на всички времена". Изданието отбелязва, че заклеймяването от църквата е дошло сякаш с умишлена цел да помогне за популяризирането ѝ.
Самата реклама на Pepsi изплува отново на 12 септември 2023 година, съкратена до 52 секунди, като част от честванията за 125-ия юбилей на компанията.
