Църквата на Михай Витязул е сред най-старите в Букурещ, но на сегашния си адрес се озовава едва през 1985 година.
Днес тя се гуши в двор между панелни блокове на улица "Сапиенцей", на 289 метра от мястото, където е издигната в края на XVI век, и в подножието на някогашния хълм.
Дотам я изтегля по релси един инженер, Еуджениу Йордъкеску.
Според преданието влашкият княз Михай Витязул я строи, за да спази обет, след като се спасява от брадвата на палача.
Александру Лошия се бои, че Михай ще посегне на престола, и го осъжда на смърт,но на лобното място палачът хвърля оръжието и побягва.
Четири века по-късно църквата трябва да се изплъзне от булдозерите.
След земетресението от март 1977 година, което убива близо хиляда и шестстотин души, Николае Чаушеску иска да разбере кое място в столицата е най-сигурно при трусове.
Според разпространената версия изчисленията сочат квартала Уранус на Арсеналския хълм, с вили, тесни улички и трамваи, които се изкачват по склона.
Там диктаторът решава да издигне Къщата на републиката, известна като Къщата на народа, днес Дворец на парламента, а около нея да построи цял нов център със сгради за министерствата и широки булеварди.
Разрушенията започват през 1982 година, а през 1984 година двамата Чаушеску полагат първия камък.
По различни оценки при "систематизацията", както румънските власти официално наричат прекрояването на градовете и селата, е заличена около една пета от столицата, включително цели квартали на стария Букурещ, а десетки хиляди души губят домовете си и получават жилища в панелни блокове.
Румънците кръщават опустошението "Чаушима", игра на думи с имената на Чаушеску и Хирошима.
Йордъкеску е пряк свидетел на случващото се.
Роден е през 1929 година в Браила, а през осемдесетте години е технически директор на института "Проект Букурещ".
"Бяхме хиляда и осемстотин души и започнахме проучванията по систематизацията за сградата на днешната Къща на народа. В тази зона от над петдесет хектара имаше множество паметници", казва той години по-късно.
Румънският печат го нарича "инженерът на рая", макар самият той да не е особено набожен.
Повратният момент за него е събарянето на църквата "Енеи" през 1977 година: "Тогава почувствах, че съм длъжен да действам."
Първата му цел е Скиту Майчилор ("Скитът на монахините"), малък храм от двайсетте години на XVIII век с изписан притвор в брънковянски стил, "бижу, което трябваше да се спаси".
Йордъкеску предлага на общината да го премести.
В патриаршията се колебаят: патриарх Юстин Мойсеску е готов да обсъди плана, но епископ Роман Яломицяну отказва категорично.
Семейство Чаушеску дава съгласие, но по думите на инженера разчита, че опитът ще се провали.
В проектантския екип изневиделица се появяват двама партийни активисти и докладват за всяка стъпка.
Месеци наред той си блъска главата над задачата, докато най-накрая не му просветва на масата в един ресторант.
Йордъкеску си представя "сервитьор, който носи чаши на табла, без да разлее и капка", и решава да подложи под църквата същата табла, само че от стоманобетон.
Работниците изкопават пръстта под стените, отрязват сградата от основите ѝ, поставят я на бетонната табла и я качват на релси.
После с хидравлични крикове и лебедки я теглят или бутат според наклона на терена. На новото място я чака готов фундамент.
Колегите на инженера го смятат за безумец и предричат, че стените ще се разпаднат.
През юни 1982 година Скиту Майчилор тръгва на път.
Следобед, когато църквата е по средата на маршрута, на обекта идват двамата Чаушеску. "Видя ли бе, че успяха?", подхвърля Елена.
"Между тях е имало уговорка, че няма да успеем. И така са вярвали до края", тълкува думите ѝ Йордъкеску.
Крайната спирка на църквата е зад огромна сграда, в която днес се помещават румънските тайни служби.
Режимът поставя едно-единствено условие: храмовете да потънат между блоковете и да не бият на очи.
"Гледката на църква дразнеше Чаушеску. Нямаше значение дали ще я съборят, или ще я преместят, стига да не се вижда", казва пред агенция "Франс Прес" бившият главен архитект на Букурещ Александру Будищяну.
Диктаторът обикаля строежите всяка седмица и едно махване на ръката му е достатъчно, за да изчезне сграда или цяла улица.
Веднъж, по думите на инженера, иска да знае колко е широко шосето "Кисельов". Някой казва петдесет метра, друг седемдесет.
"Направете го деветдесет", отсича Чаушеску, а това означава да се съборят още по двайсет от двете страни.
А към Йордъкеску въпросът му е все един: "Кога ще преместите тая църква?"
Най-дългото пътува храма на Михай Витязул.
Манастирът около него, в който след 1864 година се пазят държавните архиви, е сринат, хълмът е изравнен, а на мястото му днес е паркът "Извор".
През 1985 година църквата изминава 289 метра на изток и се спуска с 6,2 метра, а заедно с нея по релсите тръгва и камбанарията.
Йордъкеску се бои от саботаж и често не се отделя от обекта ден и нощ.
На 21 януари 1985 година, на минус осемнайсет градуса, за шест часа завъртат и отместват с близо десет метра Синодалната палата на манастира "Антим".
Сградата тежи девет хиляди тона, най-тежката, местена някога в Румъния.
После я изтеглят двайсет метра по-далеч от улицата, но Чаушеску не харесва новото място и я праща още тринайсет по-нататък.
Накрая Елена настоява да съборят част от манастирските постройки, защото все още се вижда от улицата.
Йордъкеску мести и жилищни сгради, с хората вътре, с ток, вода и газ.
През 1983 година на шосе "Щефан чел Маре" премества три блока.
Сузана Гъдя, председател на Съвета за култура и социалистическо възпитание, идва на проверка и вижда, че асансьорът работи.
"Ти си луд човек!", казва тя на инженера, качва се на шестия етаж, сяда в едно жилище и иска чаша вода.
Не я пие, а гледа дали водата се люлее. Повърхността ѝ дори не трепва.
Не всяка сграда обаче може да бъде изтеглена.
Между 1977 и 1987 година, по данни на АФП, булдозерите събарят двайсет и две църкви, сред тях "Сфънта Винери", посветена на света Петка, както и манастира Въкърещ.
Синът на инженера, Адриан, си спомня, че баща му е свален от поста си, а после се разболява от рак на щитовидната жлеза: "Убеден съм, че една от причините за болестта е целият този натиск."
Последното си преместване, малката църква "Свети Стефан", която букурещчани наричат "Щъркеловото гнездо", Йордъкеску прави през 1988 година, малко преди падането на режима.
Списъците се разминават, но според повечето той измества близо трийсет сгради, сред тях дванайсетина храма от XVI до XIX век, банка, болница и жилищни блокове.
Колко струва всичко това, питат го журналисти от АФП през 2017 година. "Сграда, издигната преди четиристотин или петстотин години, е безценна", отговаря той.
През 2016 година е удостоен с Патриаршеския кръст, най-високото отличие на Румънската православна църква за миряни, а на 4 януари 2019 година умира на осемдесет и деветгодишна възраст.
Два дни след смъртта му гражданите на Букурещ носят цветя пред църквата на Михай Витязул, която той е свалил по релсите от хълма.
Дворецът, заради който е сринат цял квартал, е най-тежката сграда на света и по оценки около седем десети от него пустеят, а в храмовете, които диктаторът е искал да скрие, все още има енориаши.
