Бежанците от Камбоджа на Пол Пот твърдят, че червените кхмери убиват всеки с очила, защото смятат, че ги носят само интелектуалците, пише американската журналистка Елизабет Бекер.
Тя смята свидетелствата им за преувеличени, но по начина, по който са притчите: стъпили на истина, прекалено ужасна, за да бъде обяснена.
Какво остава от една страна, когато властта реши да я гради отначало без хората, които пазят знанието?
Отговорът се вижда най-ясно в съдбите на камбоджанските лекари.
Хаинг Нгор е гинеколог с частна клиника в Пном Пен.
На 17 април 1975 година в града влизат червените кхмери - комунистическите партизани, които пет години воюват срещу подкрепяното от САЩ правителство.
От този момент нататък той крие образованието си, уменията си и очилата си и започва да живее като селянин.
Повечето му колеги нямат този късмет.
Между 1953 и 1975 година единствения медицински факултет в Камбоджа завършват около петстотин лекари, а когато червените кхмери губят властта, в страната са живи едва четирийсет и пет, като двайсет от тях скоро напускат родината, сочи изследователката Лора Макгрю.
В деня, в който столицата пада, кореспондентът на "Ню Йорк Таймс" Сидни Шанбърг влиза в болницата "Преах Кет Мелеа".
Лекарите вече са се разбягали, на пода лежат ранени хора, а войниците изкарват навън всички пациенти, някои направо с леглата им, с още включени системи.
Казват им, че ги местят в болница на юг от града. Шанбърг знае, че там има само психиатрия с един-единствен лекар.
Десетилетия по-късно разказва пред трибунала, който ООН и Камбоджа създават, за да съди червените кхмери: пациентите тръгват без храна и вода, подкарани като добитък.
В Батамбанг, втория по големина град на страната, военният лекар Хун Чхунли оцелява по чиста случайност.
На 21 април 1975 година червените кхмери извеждат от болницата тринайсет негови колеги под предлог, че ще се срещнат с революционните медици, и ги екзекутират в едно оризище.
Пред същия трибунал Хун Чхунли ще обясни защо името му не е в списъка с убитите - този ден просто не е на работа.
Три дни по-късно партийният ръководител на областта слага чистача начело на лечебницата и обявява, че лекарите вече ще се обучават за седем дни, а не за седем години.
По думите на Хун Чхунли хората спират да носят очила, за да не изглеждат образовани.
От четиринайсетте лекари в града остават живи двама.
Подобни разкази събира и френският мисионер Франсоа Поншо, останал в Пном Пен и след 17 април.
Камбоджански лекар му описва как на гарата в Сисофон високоговорители призовават напред да излязат "специалистите", от архитектите и учителите до студентите и техниците, защото новата власт ще има нужда от тях.
След това извеждат един по един онези, които се обаждат, и следите им се губят.
В затвора в Батамбанг партиен кадър успокоява задържаните: "Организацията не иска да ви убива, не се страхувайте!"
Именно Поншо дава име на онова, което става в страната.
През 1977 година той озаглавява книгата си "Камбоджа, година нула" по аналогия с първата година от календара на Френската революция.
Изследователят Иън Харис не намира данни режимът да е обявявал нулева година, но определението описва точно намерението му: всичко отпреди 17 април 1975 година трябва да престане да съществува.
В новата държава, която скоро ще се нарече Демократична Кампучия, няма пари, пазари и заплати, училищата и университетите са затворени, религията е забранена, а книгите са изгаряни.
Градските жители стават "нови хора", подозрителни по произход, и ги пращат на принудителен труд по нивите сред селяните, наричани "стари хора".
"Да те пазим не е печалба, да те изгубим не е загуба", гласи един от лозунгите на кхмерите, запазени в архива на Документационния център на Камбоджа.
Нгор и жена му Чанг Ми Хуой са сред "новите хора" и садят ориз на полето.
Мъжът три пъти е арестуван и пращан в лагери за превъзпитание, а знанията, които крие, неведнъж му спасяват живота.
През 1978 година Хуой започва да ражда и има нужда от цезарово сечение.
Нгор знае как се прави, но операцията би издала кой е и би поставила на карта живота на цялото семейство.
Хуой умира в ръцете му заедно с нероденото им дете. Само деветима от четирийсет и един души от рода му преживяват режима.
Най-известният затвор на червените кхмери е в бивша гимназия в Пном Пен, а началникът му Канг Кек Иеу, наричан Дуч, е бивш учител по математика.
Всички задържани са заснети и вписани под номер като в училищен дневник, а Дуч носи отговорност за над дванайсет хиляди екзекуции.
Живи излизат само седмина пълнолетни затворници, почти всички благодарение на уменията си: художникът Ван Нат рисува портрети и вае бюстове на Пол Пот.
Там, където знанието убива, занаятът спасява.
Нощем камиони карат затворниците към Чоеунг Ек, някогашна овощна градина и китайско гробище на седемнайсетина километра южно от столицата.
Според Фондацията "Шоа" към Университета на Южна Калифорния жертвите в Демократична Кампучия са до два милиона души, една четвърт от населението.
Начело на избиването на учените всъщност стоят възпитаници на френските университети.
Камбоджа е под протектората на Франция до 1953 година и бъдещите водачи на кхмерите учат в метрополията.
Салот Сар, познат на света като Пол Пот, заминава за Париж през 1949 година да учи радиоелектроника, проваля се на изпитите и се връща без диплома.
В Пном Пен преподава история, география, литература и морал в частното училище "Чамраон Вичеа", чието име означава "Напредничаво знание".
Кхиеу Самфан, бъдещият държавен глава, защитава през 1959 година в Париж докторска дисертация за икономиката на Камбоджа.
Призивът към младите хора в чужбина да помогнат на родината увлича и студента Онг Тонг Хоеунг, който през 1976 година тръгва от Франция, озовава се в лагер и през 2012 година признава пред трибунала: "Повярвах на червените кхмери."
По негови думи от завърналите се интелектуалци оцеляват към двеста.
Кхмерите нахлуват на виетнамска територия и на 7 януари 1979 година армията на Ханой е в Пном Пен, а Нгор бяга в Тайланд и в бежанския лагер Кхао И Данг отново е лекар.
През 1980 година се установява в Лос Анджелис. Там през 1983 година го забелязват хората, които търсят актьори за филм за Шанбърг и неговия камбоджански помощник.
Дит Пран не е пуснат да напусне Пном Пен заедно с чужденците и през 1979 година, докато върви пеша към тайландската граница, измисля израза "полета на смъртта".
Гинекологът без никакъв актьорски опит го изиграва и на 25 март 1985 година получава "Оскар".
На 25 февруари 1996 година трима членове на улична банда го спират пред дома му в Лос Анджелис.
Златния си ролекс им дава без съпротива, но отказва да свали медальона, в който носи снимка на Хуой, и е застрелян.
Пол Пот го надживява с две години и умира на 15 април 1998 година под домашен арест, наложен от бившите му съратници, без да е застанал пред съд.
Дуч получава доживотна присъда на въззив през 2012 година.
През 2018 година Нуон Чеа, заместникът на Пол Пот в партията, е признат за виновен в геноцид над мюсюлманите чам и над виетнамското малцинство, а Кхиеу Самфан само по второто обвинение.
Изтребването на камбоджанци заради произхода, образованието или връзките им със стария режим е квалифицирано като престъпление срещу човечеството.
Международното право пази от унищожение само общности, обединени от народност, етнос, раса или вяра.
Тези четири признака са записани в конвенцията, приета в Париж на 9 декември 1948 година, десет месеца преди там да се появи Салот Сар, а политическите групи отпадат от нея най-вече по настояване на съветските делегати.
Седемдесет години по-късно думата "геноцид" важи само за убитите заради това, което са по рождение. Учителите, лекарите и хората с очила, погубени заради онова, което са научили, остават извън нея.
