Пурпурната мантия, подплатена с хермелин, е обсипана със златни пчели - личния знак на Наполеон.
Избродирана е в парижкото ателие "Гизелен", което някога е украсявало и неговите униформи; по нея са пришити също седемстотин осемдесет и пет хиляди перли, над милион кристални мъниста, и тежи колкото петгодишно дете.
На 4 декември 1977 година под мантията се поти Жан-Бедел Бокаса, който преди година е превърнал Централноафриканската република в империя, а в този ден е коронясан като Бокаса Първи.
Насред спортна зала в столицата Банги той се възкачва на позлатен трон с формата на орел с разперени криле, двутонно творение на парижкия скулптор Оливие Брис, и сам слага на главата си корона, увенчана с диамант от сто трийсет и осем карата.
Сметката за тържествата, около двайсет милиона долара, поема страна, в която мнозинството от хората живее без ток и течаща вода.
Короната, скиптърът и диадемата на императрицата, дело на бижутерската къща "Артюс-Бертран", струват пет милиона; тронът - два и половина.
Цялата сума е към една трета от държавния бюджет, горе-долу колкото цялата годишна помощ, която страната получава от Франция.
Част от неплатените разходи френският президент тихомълком обещава да покрие.
Западни държавни глави не присъстват, а папата отклонява поканата да помаже новия император, както Пий VII е помазал Наполеон в "Нотр Дам" през 1804 година.
Жегата е към четирийсет градуса, шампанското е докарано със самолети от Париж.
Пътят на Бокаса до трона започва в село Бобанги, в тогавашната френска колония Убанги-Шари.
Там през февруари 1921 година се ражда Жан-Бедел, едно от дванайсетте деца на вожда Миндогон.
Баща му отказва да праща хората си на принудителен труд за френската концесионна компания, която събира каучук в Лобайе, и освобождава съселяни, държани от нея като заложници.
На 13 ноември 1927 година е пребит до смърт на площада в Мбаики, пред сградата на префектурата.
Седмица по-късно майка му, Мари Йоково, слага край на живота си.
Шестгодишното сираче остава на грижите на роднините си, които го пращат в католическото мисионерско училище в Мбаики, а през 1939 година младежът постъпва в армията на държавата, погубила баща му.
Младият войник се сражава при десанта в Прованс по време на Втората световна война, после служи като свързочник в Индокитай, награден е с Военен кръст и с орден на Почетния легион, получава френско гражданство.
В Сайгон се жени за седемнайсетгодишната Нгуен Тхи Хюе и тя му ражда дъщеря, Мартин.
В началото на 1953 година сержантът напуска Индокитай, убеден, че ще се върне със следващото назначение.
Вместо в Сайгон обаче попада във Фрежюс, на френския средиземноморски бряг, като инструктор по радиосвръзка. Следващата му среща с дъщеря му е след осемнайсет години, когато той вече е държавен глава.
През 1960 година колонията Убанги-Шари става независима Централноафриканска република с президент Давид Дако, братовчед на Бокаса.
Вече капитан от френската армия, Бокаса се прибира у дома и през 1962 година оглавява новосъздадената войска, наброяваща петстотин души заедно с готвачите.
В новогодишната нощ срещу 1966 година Жан-Бедел няма нужда от повече хора: превратът, наречен "Свети Силвестър", сваля държавния глава, а дотогавашният началник-щаб на армията се настанява в президентския дворец.
Следва тирания с размах, необичаен дори за Африка по онова време.
През 1972 година Бокаса се обявява за доживотен президент, две години по-късно за маршал. Търговията с диаманти и слонова кост става негов личен монопол.
Властите в Париж си затварят очите, защото урановото находище в Бакума натежава на везните повече от всякакви морални съображения.
Валери Жискар д'Естен пристига на лов за слонове още докато заема поста финансов министър.
В Банги през март 1975 година, вече като президент на Франция, вдига тост за домакина си и го нарича скъп роднина и приятел.
Още през ноември 1970 година, на поклонението пред Дьо Гол в "Нотр Дам", Бокаса ридае пред вдовицата, че като дете е изгубил родния си баща, сега губи и осиновителя си, и отново е сирак.
Горе-долу по същото време президентът издирва Мартин, изоставената си дъщеря в Сайгон.
Южновиетнамските власти откриват млада продавачка, качват я на самолета, а на пистата в Банги в четири и половина сутринта я посрещат разчувстваният баща и хиляди граждани.
Още през декември сайгонски вестник разкрива измамата: момичето е самозванка, истинската дъщеря мъкне чували в циментова фабрика.
През януари 1971 година в Банги каца и втората Мартин. Носи стари снимки и е разпозната от баща си по белег на стъпалото, който той помни.
Самозванката първо отива в затвора, но после Бокаса я осиновява; през 1973 година и двете момичета се омъжват в един и същи ден, с дворцови тържества.
През есента на 1976 година, след среща с Муамар Кадафи и обещания за либийски петродолари, президентът приема исляма и името Салах ед-Дин Ахмед Бокаса.
Връща се към католицизма подир броени седмици - либийските пари не идват, а според част от изследователите вече замисленото коронясване изисква катедрала и архиепископ.
На 4 декември 1976 година републиката е прогласена за Централноафриканска империя, а точно година по-късно идва ред на мантията с перлите.
Главната опора на режима е затворът "Нгарагба".
Директорът на тъмницата свидетелства след падането на империята, че от 1976 до 1979 година е екзекутирал десетки хора по устна заповед отгоре.
През януари 1979 година императорът нарежда всички ученици да си купят униформи с неговия лик, произвеждани само от фабриката на една от съпругите му; всяка струва колкото месечна учителска заплата.
Младежите излизат по улиците, силите на реда стрелят.
В нощите на 17, 18 и 19 април войници обикалят кварталите Малимака, Бой-Рабе и Занде и измъкват от домовете стотици деца на възраст между пет и шестнайсет години.
В претъпканите килии на "Нгарагба" около сто от тях са пребити до смърт, а неколцина оцеляват, като се правят на мъртви.
"Амнести Интернешънъл" разгласява случилото се в средата на май, посланикът в Париж Силвестър Банги подава оставка и потвърждава убийствата, а комисия от африкански юристи заключава, че избиването е извършено по заповед на императора и почти сигурно с личното му участие.
Търпението на френското правителство се изчерпва. През септември 1979 година, докато Бокаса е в Либия да проси пари от Кадафи, френски парашутисти кацат в Банги.
Операция "Баракуда" трае една нощ, без нито един изстрел, а на сутринта по радиото говори новият стар президент Давид Дако, братовчедът, свален в новогодишната нощ.
Пак през 1979 година Иди Амин бяга от Кампала, а в Екваториална Гвинея свалят Франсиско Масиас Нгема; за тираните сезонът е лош.
Падането на императора скоро създава неприятности и в Елисейския дворец.
На 10 октомври 1979 година сатиричният седмичник "Канар аншене" разкрива, че през 1973 година Жискар д'Естен е приел от Бокаса плакет с диаманти от трийсет карата.
Бившият император налива масло в огъня: през септември 1980 година заявява пред вестника, че е давал диаманти на президентската двойка четири пъти, както и на двама братовчеди на Жискар, и се заканва да си отмъсти на онези, които са го свалили от власт.
През март 1981 година Жискар, тогава все още президент, обяснява, че камъните били дребни и че ги бил продал.
Два месеца по-късно французите избират за президент Франсоа Митеран, а диамантите от Банги отнемат на Жискар немалко гласове.
Изгнанието на сваления владетел минава първо през Кот д'Ивоар, после през замъка Ардрикур край Париж, а у дома го очаква задочна присъда: смърт.
На 23 октомври 1986 година Бокаса прави най-безразсъдния си ход: качва се на самолета за Банги, убеден, че народът ще го посрещне с овации.
Арестуван е още на пистата. Процесът, първото открито дело над бивш африкански държавен глава, е предаван по радиото месеци наред.
През юни 1987 година съдът го признава за виновен за избитите ученици и за още редица престъпления и го осъжда на смърт; по обвинението в канибализъм произнасяне няма, а слуховете за човешко месо в дворцовите хладилници остават недоказани.
Новият държавен глава генерал Андре Колингба заменя присъдата с доживотен затвор, а през 1993 година Бокаса излиза на свобода с обща амнистия.
Последните си години бившият самодържец прекарва във вила в Банги, облечен в бяло, с кръст на гърдите, и се представя за тринайсетия апостол.
Умира през ноември 1996 година, оставил седемнайсет съпруги и десетки деца.
През 2010 година президентът Франсоа Бозизе подписва декрет, с който реабилитира Бокаса Първи. От позлатения орел в Банги е останала само част от металния скелет, но името на императора отново е в почит.