Заради сръбските прасета Австро-Унгария изгуби влиянието си в Белград

Заради сръбските прасета Австро-Унгария изгуби влиянието си в Белград
Снимка: Wikimedia Commons
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Сръбската кралска династия Караджорджевичи води началото си от търговец на свине.

Преди да вдигне гористата област Шумадия на въстание срещу османците през 1804 година, Георги (Джордже) Петрович, известен като Караджордже, Черния Георги, води стадата си от село Топола към австрийските пазари отвъд Сава и Дунав.

Тринайсет години по-късно е убит по заповед на съперника си Милош Обренович и между двете фамилии пламва вражда, която ще се точи почти век.

Търговец на свине е и Милош, а при неговото управление продажбата им става основен поминък в младото княжество. В края на XIX век те все още са главното перо в сръбския износ, а цената им се определя почти изцяло от един купувач.

Това е северната съседка Австро-Унгария. Белград се издига над устието на Сава, а на един хвърлей през реката е Земун, който принадлежи на Хабсбургите.

Истории Военни хроники

В началото на XX век хабсбургската монархия изкупува според различните изчисления между осемдесет и деветдесет на сто от сръбския износ.

Търговската зависимост има и политическа окраска.

През 1881 година княз Милан Обренович подписва тайна конвенция и се задължава да не сключва съюзи и политически договори с други държави без съгласието на Виена.

Срещу послушанието си Сърбия получава закрила: четири години по-късно, след поражението на сърбите при Сливница, австро-унгарският пратеник в Белград спира с ултиматум българската армия при Пирот.

Близостта с Виена продължава още почти две десетилетия.

В нощта срещу 11 юни 1903 година група офицери нахлува в двореца в Белград и убива крал Александър Обренович и съпругата му Драга.

На трона сяда петдесет и осемгодишният Петър Караджорджевич. Враждата, започнала с отсечената глава на дядо му, приключва с гибелта на последния Обренович.

Новият крал е прекарал повечето си години в изгнание, завършил е френската военна академия "Сен Сир", воювал е за Франция срещу Прусия в редиците на Чуждестранния легион и е превел на сръбски есето на Джон Стюарт Мил "За свободата".

Истории Военни хроники

Петър е обещал на австрийците предварително да държи досегашния политически курс и затова Австро-Унгария бързо признава новата власт, пише австралийският историк Кристофър Кларк от Кеймбридж.

Радикалите на Никола Пашич обаче гледат към Париж и Петербург, а на Балканите търсят съюзник в лицето на България.

Накъде ще поеме Сърбия, проличава още при първата голяма военна поръчка.

Армията се нуждае от скорострелна артилерия и през есента на 1903 година специална комисия обикаля осем оръжейни завода из Европа.

Във Виена очакват поръчката да отиде в Пилзен, при "Шкода", както е планирал още бившият крал Милан.

Австрийската батарея при това е по-евтина, поне според донесенията на самите австрийци: през 1904 година за нея искат двеста и двайсет хиляди динара, а френската оферта на "Шнайдер" е с около трийсет хиляди динара по-скъпа.

Сръбските офицери не харесват бронзовите цеви на "Шкода", но изборът им не е само технически.

България вече е поръчала за полевите си батареи 75-милиметрови оръдия на "Шнайдер", а Пашич и хората му мислят за бъдеща обща война срещу Османската империя, в която двете армии трябва да стрелят с еднакви снаряди.

Освен общи снаряди сърби и българи искат и общ пазар.

През 1905 година е подписан сръбско-български митнически съюз, който заплашва да изтласка стоките от Хабсбургската монархия от сръбския пазар.

За сърбите той е изход от зависимостта от австро-унгарския пазар, за българите - опора при бъдеща война с Османската империя.

За дипломатите на Франц Йосиф това е двойна обида: фабриките на монархията остават без сръбски клиенти, а на юг същевременно се оформя славянски блок.

Австро-унгарското правителство поставя две условия за нов търговски договор: Сърбия да се откаже от съюза с България и да поръча оръдията си в Пилзен.

Сърбия се отказва от споразумението с България, но за оръдията не отстъпва.

В началото на 1906 година австро-унгарската граница е затворена за сръбския добитък. Официалният повод е опасност от зараза по свинете.

Ветеринарните забрани са изпитано средство на Виена.

През по-голямата част от 1895 и 1896 година сръбските стада са връщани от границата със същия довод, сочат американските икономически историци Джон Ламп и Марвин Джаксън.

Истории Военни хроники

В Сърбия конфликтът носи името Царински рат, от сръбската дума за мито. В Европа се помни като Свинската война.

Натискът почива на едно привидно безспорно правило: страна, която продава почти всичко на един купувач, не може да оцелее дълго без него.

Още първите месеци показват, че във Виена са подценили южните си съседи.

Сръбските търговци товарят стоката си на влаковете за Солун, тогава османско пристанище на Егейско море, откъдето продължава с кораби към Германия, Франция, Белгия, Италия и Египет.

Промяната в самата Сърбия е дори по-съществена.

Кланица в Белград има от 1899 година: построява я сръбско акционерно дружество, основано след първата ветеринарна блокада през 1895 година.

С началото на митническата война държавата му отпуска извънреден заем от половин милион динара, за да търси нови пазари.

Вместо живи свине страната започва да изнася готово месо.

Част от вноса, доставян дотогава от Австро-Унгария, вече идва от Германия, най-верният съюзник на Хабсбургите.

Кларк определя затварянето на границата като мярка с обратен ефект: тя принуждава сърбите да изградят собствена преработвателна промишленост и ги освобождава от зависимостта от чуждите пазари.

До 1911 година делът на Хабсбургската монархия в сръбския износ пада до около трийсет на сто, пише американският историк Стивън Соуърдс.

Последната дума в спора за артилерията е казана в навечерието на новата 1907 година.

На 31 декември 1906 година в Белград е подписан договорът с "Шнайдер" за близо петдесет полеви и девет планински батареи.

Френското предложение е подкрепено и от генерал Радомир Путник, който по това време е военен министър.

Парите идват от заеми от френски банки, а оръдията пътуват през Солун и стигат до Сърбия с почти две години закъснение.

Император Франц Йосиф прави следващия си ход срещу сръбските амбиции на 6 октомври 1908 година, когато обявява анексията на Босна и Херцеговина.

Истории Личности

Областта е под австро-унгарско управление след 1878 година, но в Белград живеят с надеждата някой ден да я присъединят и да излязат на Адриатическо море.

Хиляди души протестират по улиците на сръбската столица, а през октомври е основана "Народна отбрана", организация за подготовка на доброволци за бъдеща война.

Изходът от кризата обаче се решава от великите сили. Германия притиска Русия да не се намесва и през март 1909 година сръбското правителство признава анексията.

Митническата война официално приключва с търговски договор през 1910 година. Старата зависимост вече не се връща.

Оръдията на "Шнайдер" влизат в бой през октомври 1912 година, когато сърби и българи воюват рамо до рамо срещу Османската империя.

По-малко от година по-късно, при Брегалница, двете армии стрелят една срещу друга с артилерия от един и същи френски завод.

На 28 юни 1914 година престолонаследникът Франц Фердинанд е убит в Сараево.

Месец по-късно старият император обявява война на Сърбия, а в нощта срещу 29 юли бронираният речен кораб "Бодрог", закотвен в Земун, открива огън по Белград.

С тези изстрели започва първият голям военен сблъсък в Първата световна война.

Днешният "Сава", някогашният "Бодрог", е плаващ музей в Белград, на реката, през която повече от два века по-рано Караджордже прекарва стадата си към австрийските пазари.

Граница, затворена за прасета, окончателно откъсва Сърбия от Виена и я насочва към Париж и Петербург, а осем години по-късно по същата линия минава фронтът на световната война.

Истории Военни хроники

Подобни

Ексклузивно

Последни