Индианец от племето на осейджите е воювал във Франция през Първата световна война, но у дома в Оклахома няма право сам да подписва чековете си.
Доходите му управлява бял настойник, от чието съгласие зависи дори покупката на паста за зъби.
Така живеят стотици семейства от племето, а богатството, заради което са поставени под надзор, скоро ги превръща и в мишена на поредица от убийства.
Повечето от тях са извършени през 20-те години на XX век в американския щат Оклахома. Много от тези престъпления са част от заговор за присвояване на петролните богатства на осейджите.
Разкриването им е първото мащабно криминално разследване на федералната служба, която по-късно прераства във Федералното бюро за разследване (ФБР).
Белите заселници постепенно изтласкват осейджите от родните им земи. През 70-те години на XIX век племето купува земя в днешна северна Оклахома и се преселва там, а през 1897 година в резервата на осейджите е открит петрол.
Когато през 1906 година Конгресът на САЩ приема Закона за разпределяне на земите на осейджите, един от адвокатите на племето прозорливо запазва правата върху подземните богатства за членовете му.
Намесата му се оказва съдбоносна: под тези земи лежи едно от най-големите находища на черно злато в страната и с него започва петролният бум в Оклахома.
Правата върху недрата остават под доверителното управление на федералното правителство, но възнагражденията по договорите с петролните компании се изплащат на племето.
Сумите се разпределят поравно между членовете му. Всеки дял се нарича "хедрайт" (от англ. headright). След смъртта на притежателя дялът му преминава към законните му наследници.
В разгара на петролния бум само през 1923 година племето получава над трийсет милиона долара. Осейджите стават най-богатият народ в света на глава от населението.
Купуват имения, автомобили и луксозни вещи, а някои наемат дори прислуга. През март 1921 година Конгресът задължава съдилищата да назначават настойници на осейджите, обявени за "недееспособни".
Обикновено това са видни бели граждани, които управляват парите им.
Скоро местните бели посягат на петролното богатство на племето.
Недобросъвестни адвокати, банкери и бизнесмени, назначени за настойници, присвояват част от приходите на подопечните си или ги мамят по всякакви други начини.
Уилям К. Хейл, скотовъд и предприемач, който сам си избира прозвището "крал на хълмовете Осейдж", организира един от най-кървавите заговори срещу членове на племето.
Тъй като законът от 1906 година позволява на хора, които не са осейджи, да наследяват права върху земя и ресурси, Хейл подтиква племенника си Ърнест Бъркхарт да се ожени за Моли Кайл, която притежава такъв дял.
Впоследствие двамата, заедно с Джон Рамзи, Келси Морисън и други съучастници, започват методично да избиват семейството ѝ.
През май 1921 година сестрата на Моли, Ана Браун, е намерена застреляна в отдалечено дере.
Два месеца по-късно при съмнителни обстоятелства умира майка им Лизи К. Кайл, която е наследила още три дяла.
До март 1923 година са убити и братовчедът на Моли, Хенри Роун, сестра ѝ Рита и съпругът на Рита, Уилям Смит. Дяловете им вече са у Моли. Ако тя почине, племенникът на Хейл би наследил всичко.
Семейство Кайл не е единствената мишена на Хейл, съучастниците му и други заговорници.
Според ФБР между 1921 и 1926 година загиват поне двайсет и четирима души, а според други оценки - над шейсет.
Страхът сковава осейджите и мнозина не смеят да излизат нощем; търсят помощ от местните шерифи, съдебни лекари и съдии, но без особен успех.
Хейл подкупва или сплашва длъжностните лица и изгражда корупционна мрежа, която стига чак до щатските институции.
Поръчва дори убийството на няколко почтени бели мъже, които се опитват да сложат край на престъпленията.
През март 1923 година Племенният съвет на осейджите се обръща към федералното правителство с молба за намеса.
Случаят е поверен на Бюрото за разследване, което отговаря за престъпленията в индианските резервати. От май 1924 година негов директор е Дж. Едгар Хувър.
Следователите се съсредоточават върху убийството на Хенри Роун, защото то е извършено в резервата.
Хувър назначава бившия тексаски рейнджър Томас Уайт за главен следовател. Уайт смята Хейл и съучастниците му за основни заподозрени, но няма достатъчно доказателства, за да ги изправи пред съда.
Затова изпраща под прикритие трима агенти: Джон Бъргър, Франк Смит и Джон Рен.
Пробивът идва чак през май 1926 година, когато дребният престъпник Келси Морисън признава, че Хейл го е наел да убие Ана Браун.
Той посочва Хейл и Бъркхарт и като съучастници в убийството на Рита и Уилям Смит, загинали при взрив в собствения си дом.
В разяждания от корупция окръг Осейдж федералните прокурори се сблъскват с безкрайни отлагания, със съдебни заседатели, които не успяват да постигнат единодушие, с отменена присъда и със сплашени или изчезнали свидетели.
Освен това предразсъдъците на местните срещу осейджите карат мнозина да се съмняват, че бяло жури изобщо ще осъди обвиняемите.
Ужасяващите подробности по делото обаче приковават вниманието на цяла Америка към Оклахома. През 1926 година Бъркхарт се признава за виновен и е осъден на доживотен затвор.
Същото наказание получават през 1929 година и Хейл и Рамзи, на втори процес, след като първата им присъда е отменена.
Бъркхарт е освободен условно през 1937 година, но четири години по-късно отново влиза в затвора, този път за обир. Хейл излиза на свобода през 1947 година въпреки бурните протести на осейджите.
Още през 1925 година, за да не допусне нова вълна от убийства, Конгресът изменя Закона за разпределяне на земите.
Ако покойният е поне наполовина индианец, петролният му дял вече може да премине само към член на племето.
Отзвукът от процесите и осъдителните присъди помагат на Хувър да преустрои Бюрото в бъдещото ФБР.
Потомците на жертвите и на убийците им продължават да живеят в окръг Осейдж, а повечето престъпления така и не стигат до съд.
Журналистът Дейвид Гран описва подробно случая в книгата си "Убийците на цветната луна", а Мартин Скорсезе снима по нея едноименния си филм.
Федералното доверително управление, което трябва да пази парите на осейджите, не е отменено и след процесите срещу убийците.
През 2000 година племето съди федералното Министерство на вътрешните работи, което управлява индианските земи, за начина, по който стопанисва петролните му приходи, и през 2011 година получава по споразумение триста и осемдесет милиона долара.
