Героят Чарлз Линдберг прекоси сам Атлантика, а Гьоринг му връчи нацистки орден

Героят Чарлз Линдберг прекоси сам Атлантика, а Гьоринг му връчи нацистки орден
Снимка: Wikimedia Commons
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Първият "Човек на годината" на списание "Тайм" е Чарлз Линдберг, пилотът, който през май 1927 година пръв прелита сам и без кацане от Ню Йорк до Париж.

През април 1941 година президентът Франклин Рузвелт публично го сравнява със северняците, които по време на Гражданската война настояват за мир с Юга.

Между двете събития летецът става най-известното лице на движението "Америка на първо място".

Чарлз Огъстъс Линдберг е роден в Детройт, Мичиган, на 4 февруари 1902 година. Прекарва ранните си години предимно в Литъл Фолс, Минесота, и във Вашингтон, окръг Колумбия.

Още като младеж се увлича по авиацията и се записва в летателното училище в Линкълн, Небраска. 

Купува самолет "Къртис JN-4", модел от епохата на Първата световна война, и с него предприема обиколки из щатите в Юга и Средния запад, изпълнявайки въздушни каскади.

Истории Личности

След едногодишно обучение във военните летателни училища в Тексас през 1926 година Линдберг става пилот на пощенски самолет, обслужващ маршрута от Сейнт Луис, Мисури, до Чикаго.

През този период получава финансова подкрепа от група бизнесмени от Сейнт Луис, за да се включи в надпреварата за наградата "Ортейг" от 25 000 долара, учредена за първия полет без кацане между Ню Йорк и Париж.

В 7:52 ч. на 20 май 1927 година той излита от летище "Рузвелт Фийлд" на Лонг Айлънд и поема на изток. 

Малко преди настъпването на нощта Линдберг прелита над Сейнт Джонс, Нюфаундленд, на път към открито море.

След като изминава около 5800 километра за трийсет и три часа и половина, той каца на летище "Льо Бурже" край Париж в 22:22 ч. на 21 май.

Там леко обърканият летец е заобиколен от огромна тълпа, дошла да го посрещне.

За една нощ Линдберг се превръща в народен герой от двете страни на Атлантика и в световна знаменитост.

Президентът на САЩ Калвин Кулидж го награждава с "Кръст за изключителни летателни заслуги" и го удостоява със званието полковник в резерва на Въздушния корпус. Следва поредица от полети за укрепване на отношенията между Европа и Америка.

По време на престой в Мексико Линдберг се запознава с Ан Мороу, дъщеря на Дуайт Мороу, тогавашния посланик на САЩ в страната.

Двамата сключват брак през май 1929 година. Тя е негов втори пилот и навигатор в много от полетите му. 

През този период Линдберг работи като технически съветник на "Трансконтинентал еър транспорт" и "Пан Американ", като лично прокарва много от техните маршрути.

Истории Техно

Когато не лети, Линдберг сътрудничи на хирурга и носител на Нобелова награда Алексис Карел по разработването на перфузионна помпа – устройство, което позволява органите да се поддържат живи извън тялото.

Макар че това устройство така и не навлиза в широка употреба, то доказва, че органите могат да се запазват живи по изкуствен път, и е предшественик на апарата "сърце-бял дроб".

През нощта на 1 март 1932 година някой подпира сглобяема стълба под прозореца на детската стая на втория етаж в дома на Линдберг в Хоупуел, Ню Джърси.

Между осем и десет часа вечерта двайсетмесечният Чарлз Линдберг-младши изчезва от креватчето си.

Остават отпечатъци от стълбата в калта, длето наблизо и самата стълба, счупена на стотина метра от къщата, а на перваза - бележка с искане за 50 000 долара.

Линдберг плаща откупа. На 12 май намират тялото на детето на по-малко от осем километра от дома му; убито е с удар по главата скоро след отвличането.

Две години и половина по-късно арестуват Бруно Хауптман, дърводелец, емигрирал от Германия.

Доказателството срещу него е стълбата: дъска от нея съвпада с гредите на тавана в гаража му. Той е признат за виновен и осъден на смърт.

Шумът около процеса и заплахите за живота на другото им дете карат семейството да се пресели в Европа.

След шестмесечен престой във Великобритания семейство Линдберг заминава на посещение в Германия, където го посрещат като почетни гости на Третия райх.

Чарлз посещава центрове на военната авиация, където оценява темпото на германското превъоръжаване.

През втората половина на трийсетте години на XX век Линдберг пътува по света като неофициален пратеник, чиито доклади четат във военното министерство на САЩ.

През октомври 1938 година той се завръща в Германия, където Херман Гьоринг го награждава с ордена "Кръст за заслуги на германския орел".

Въпреки че това предизвиква сериозни критики, Линдберг остава изключително популярен сред американската общественост.

През 1938 година пилотът и семейството му се местят в Париж, а няколко месеца преди избухването на Втората световна война се връщат в Съединените щати.

След завръщането си на родна земя Линдберг става активен застъпник на американския неутралитет.

Той разглежда европейския конфликт като братоубийствена разпра между издигаща се Германия и държавите, които не ѝ отстъпват място сред силните. 

Летецът не е единственият, който проповядва американски изолационизъм, основан на идеи за превъзходството на бялата раса и на твърдението, че евреите са групата, най-силно заинтересована от въвличането на Съединените щати във войната в Европа.

Истории Техно

Антисемитски настроеният радиопроповедник Чарлз Кофлин възприема тезите на Линдберг, а публичните му изказвания дават главния тласък за популяризирането на организацията "Америка на първо място" през 1940 година.

Тази група с 800 000 членове се обявява против американската помощ за съюзниците, а пилотът е нейният най-изтъкнат говорител.

По това време е и съветник на Въздушния корпус на армията на САЩ. Той поддържа лична кореспонденция с генерал Хенри Арнолд, началник на армейската авиация. 

На събрание на организацията "Америка на първо място" през октомври 1940 година Линдберг заявява, че нито една нация в Азия не е развила авиацията си до степен, в която тя да представлява сериозна заплаха за Съединените щати за момента.

Малко повече от година след изказването му Япония атакува американската база "Пърл Харбър".

Общественият спор за войната се превръща в личен сблъсък между Линдберг и президента Франклин Делано Рузвелт.

През 1941 година пилотът се посвещава на антивоенното движение и изнася речи пред хилядни тълпи в цялата страна.

Харолд Икес, министър на вътрешните работи, публично призовава летеца да осъди нацистка Германия. Той отказва да го стори.

На 11 септември 1941 година, по време на реч в Де Мойн, Айова, на събрание на движението "Америка на първо място", Линдберг посочва британците, евреите и администрацията на Рузвелт като подстрекатели на войната, които си служат с дезинформация и пропаганда.

След речта му обществената подкрепа за него бързо се стопява.

Когато САЩ влизат във войната, много от съмишлениците му от движението "Америка на първо място" постъпват на военна служба.

Тъй като обаче пилотът публично се е отказал от офицерското си звание по време на конфликта с Рузвелт, с това сам си е отрязал пътя към фронта.

След като му е отказано участие във военните действия, той се включва във войната като цивилен, работейки като консултант за "Форд Мотор Къмпани" и "Юнайтед Еъркрафт Корпорейшън".

През април 1944 година е изпратен на Тихоокеанския театър на военните действия, за да проучи недостатъците на изтребителя F4U "Корсеър". 

Линдберг участва в петдесет бойни мисии, повечето от които в пилотската кабина на P-38 "Лайтнинг", като обстрелва и бомбардира наземни и морски цели на противника.

Истории Личности

След войната той и семейството му живеят спокойно в Кънектикът, а в последните години от живота му - и на Хавайските острови.

През 1954 година е назначен от президента Дуайт Д. Айзенхауер за бригаден генерал в резерва на Военновъздушните сили. Получава наградата "Пулицър" за книгата си "Духът на Сейнт Луис", описваща полета му от Ню Йорк до Париж. 

Линдберг умира от рак на 26 август 1974 година, на 72 години.

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Истории
  • Личности
  • Героят Чарлз Линдберг прекоси сам Атлантика, а Гьоринг му връчи нацистки орден