Около две хиляди изнудвачи, лъжесвидетели, платени застъпници в съда и всякакви други негодници, настанени по волята на един цар насред Тракия.
Така гръцкият историк Теопомп описва жителите на селище, основано от Филип II Македонски. Каквито обитателите, такова и името: Понерополис, градът на негодниците.
Теопомп от остров Хиос е съвременник на Филип и автор на "Филипика", огромна история на неговото време, събрана в петдесет и осем книги.
От съчинението са оцелели само откъси, преписани от по-късни писатели, а пасажът за града на негодниците е запазен във византийската енциклопедия "Суда" от X век.
Текстът там е по- предпазлив: според мълвата Филип основава селището, а жителите му са "заклеймени в поквара".
Теопомп съвсем не е безпристрастен свидетел. Той не прощава на Филип страстта към виното, а приближените на царя описва като сбирщина от пияници и развратници.
Още в Античността Полибий го упреква в злонамереност, а сатирикът Лукиан съветва историците да не подражават на Теопомп, който според него повече обвинява, отколкото разказва.
Не са случайни и думите, с които историкът описва заселниците.
Споменатите изнудвачи гърците наричат сикофанти.
В Атина няма държавен обвинител и всеки гражданин има право да заведе дело, а то се решава с гласуване от стотици заседатели, изтеглени с жребий.
Изходът е непредвидим и заможните хора често предпочитат да платят на изнудвача, за да оттегли иска.
Ако откажат и бъдат признати за виновни, при много дела сикофантът получава част от глобата. Така той печели и в двата случая.
Съвременниците на Теопомп разпознават в този списък най-омразните лица от съдилищата на демократичния полис.
Учените свързват Понерополис с похода на Филип в Тракия, защото едва тогава той завладява поречията на Марица и Тунджа, където според античните автори се намира градът.
През 342 година преди Христа македонската армия навлиза в Одриското царство, най-силната държава в земите между Стара планина и Бяло море.
След смъртта на цар Котис около 360 година преди Христа то е разделено между няколко владетели и за около две години Филип сваля от власт двама от тях, Терес и Керсеблепт.
По долините на големите тракийски реки завоевателят оставя гарнизони и заселници.
Царят обича да кръщава новите си владения на свое име: недалеч от Егейското крайбрежие вече се издига Филипи, основан на мястото на Кренидес.
Сред завладените места е и укрепеното селище на хълмовете над Хебър, както гърците наричат Марица.
Според късни автори то се казва и Евмолпия, а след завоеванието също става "град на Филип".
Името Филипопол обаче се среща за първи път у Полибий, когато описва похода на Филип V в Тракия през II век преди Христа, и част от изследователите, сред тях Иво Топалилов, го свързват с този по-късен цар.
Завоевателят не се церемони с поданиците си: откъсва цели общности от земите им, щом му потрябват другаде.
Римският писател Юстин, описвайки Македония след 346 година преди Христа, сравнява Филип с овчар, който кара стадата си ту към зимните, ту към летните пасища, само че вместо овце преселва народи и градове.
Откъде идват двете хиляди новодошли, Теопомп не казва, а друг извор за броя им няма.
Британският историк Никълъс Хамънд предполага, че Филипопол е смесено селище, в което при траките са настанени македонски и гръцки заселници, а прякорът Понерополис е просто подигравка с тях.
Следа от тях може да има и в земята: разкопките при Източната порта, водени от археоложката Мая Мартинова-Кютова, показват, че още в ранноелинистическо време жителите обитават и низината на изток от Небет тепе, а не само хълмовете.
Около три века и половина след Теопомп у географа Страбон негодниците на Филип се озовават другаде.
Описвайки вътрешността на Тракия, той стига до Калибе, днешното Кабиле край Ямбол, на брега на Тунджа. На гръцки името на селището означава колиба.
Там, пише Страбон, Филип, синът на Аминта, заселил най-големите злодеи на своето царство.
Името Понерополис географът не споменава, но думата, с която описва тези хора, е от същия корен като прякора у Теопомп.
Кабиле е стар тракийски център на Зайчи връх, превзет от македонците през 341 година преди Христа.
На скала при входа на акропола е изсечен релеф на богинята Кибела, а днес руините на селището са археологически резерват.
Римският учен Плиний Стари обаче не свързва прякора с Кабиле.
В "Естествена история", завършена около 77 година след Христа, той описва град в подножието на Родопите, който се казва най-напред Понерополис, после Филипопол по името на своя основател, а по негово време Тримонциум заради трите си хълма.
Откъде знае първото име, Плиний не казва.
Плутарх, няколко десетилетия след него, превръща града на негодниците в нарицателно.
В съчинението си "За любопитството", посветено на хората, които ровят в живота на другите, той сравнява паметта на клюкаря с неприличен и безполезен склад за чужди пороци.
Прилича, пише Плутарх, на града, който Филип населил с най-лошите и непоправими хора и нарекъл Понерополис. За разлика от Страбон и Плиний, Плутарх не уточнява кое е селището.
През II век Лукиан изпраща боговете да търсят измамници тъкмо във Филипопол.
В диалога му "Роби-бегълци" Философията се оплаква на Зевс от шарлатани, които се представят за мъдреци, и обяснява, че те бягат от бедна Атина към местата, където се копае злато и сребро.
Херакъл и Хермес отвеждат Философията в Тракия, над три хълма, които приличат на крепости, и над града под тях, построен от "знаменития Филип".
Там те наистина откриват трима избягали роби, отвлекли чужда съпруга.
Лукиан не споменава старото прозвище, но в сатирата му градът отново дава подслон на мошеници.
През VI век книжовникът Стефан Византийски вписва Понерополис в "Етника", азбучния си справочник за градове и народи, и с пълна сериозност уточнява, че жителят му се нарича понерополит, както жителят на Атина е атинянин.
Четири века по-късно сведението на Теопомп попада и в "Суда".
Съвременните учени също не са единодушни.
Американецът Хорас Джоунс, преводач на Страбон, още през 1924 година се съмнява, че градът на негодниците е Калибе: Птолемей поставя Кабиле и Филипопол на различни места, а Плиний изрично отъждествява Понерополис с Филипопол.
Възможно е обаче пренебрежителното име да е насочено и към македонците, които владеят града.
Коментаторите на английския превод на "Суда" са още по-категорични: селище с такова име според тях е немислимо, а Понерополис е обидно прозвище на Филипопол, съчинено от самия Теопомп.
Под трите хълма обаче остава името на основателя: от тракийското Пулпудева, което езиковедите тълкуват като "Филипов град", води началото си днешният Пловдив.
Девизът му е "Древен и вечен". Теопомп не би се съгласил с нито едно от двете определения: за него това е нов град, пълен с негодници.