Двеста и двама принцове, генерали и сановници слагат през ноември 1861 година подписите си под правилник от единайсет члена, какъвто манджурската династия Цин не е имала, откакто е на власт в Пекин.
Документът урежда как две млади вдовици ще управляват Китай, без да седнат на трона.
Императорът е петгодишно момче.
Жените ще бъдат зад гърба му, отделени от сановниците с жълта копринена завеса, и оттам ще решават делата на страна с около четиристотин милиона души.
Цял правилник заради едно парче плат изглежда пресилено, но в императорски Китай властта се мери с крачките, които те делят от императора.
Тронът в Забранения град гледа на юг, чиновниците коленичат пред него с лице на север и цялата държава се върти около този стол.
Конфуций хвали в "Беседи и съждения" Шун, един от легендарните владетели на древността, че управлявал, без да прави нищо: "Бил почтителен и седял с лице точно на юг, нищо повече".
Който заема този стол, олицетворява държавата, а който определя кой къде стои около него, държи същинската власт.
Редът на предците не допуска жена на трона. Дете може.
До тронната зала Цъси стига след едно нашествие.
През октомври 1860 година, по време на Втората опиумна война, британски и френски войски превземат Пекин и плячкосват Стария летен дворец Юанминюан, а лорд Елгин, пълномощникът на кралица Виктория, заповядва да бъде опожарен.
Император Сиенфън е избягал в лятната си резиденция в Чъндъ, североизточно от столицата, и умира там през август 1861 година, на трийсет години.
Наследник е единственият му оцелял син, роден от една от наложниците му, позната днес с почетното си име Цъси.
Майката е на двайсет и пет години. Умиращият Сиенфън оставя властта на осем регенти, но им връзва ръцете с два печата.
Единият, "Императорско одобрение", е у съпругата му Цъан, която няма деца, а другият, "Залата на общия път", у майката на момчето.
Указ без първия печат в началото и без втория в края не важи. Регентите пишат, жените заверяват.
Когато един чиновник от столицата предлага двете императрици да поемат управлението, регентите отхвърлят предложението с указ от името на детето.
Вдовиците отказват да положат печатите, но регентите се карат с тях толкова шумно, че детето се подмокря от страх, и на другия ден жените отстъпват.
Поколение след поколение, пишат регентите, династията "не познава ритуала вдовстващата императрица да слуша държавните дела иззад завеса", а и "как бихме посмели да променим старите закони на предците?"
Правото е на тяхна страна. Печатите обаче остават у вдовиците.
Погребалното шествие пълзи към Пекин, водено от най-влиятелния регент Сушун, а двете императрици тръгват напред с детето по пряк път.
На 1 ноември те стигат до Забранения град, където ги чака принц Гун, брат по баща на покойния император, останал в столицата да преговаря с британците и французите.
На следващия ден по заповед на вдовиците той и съюзниците му арестуват регентите.
Сушун е публично обезглавен на зеленчуковия пазар Цайшъкоу, обичайното място за екзекуции в Пекин, а двама принцове от съвета получават "милостта" сами да сложат край на живота си.
В Китай наричат случилото се Синюския преврат, по името на годината в шейсетгодишния календарен цикъл.
Победителите не искат да изглеждат като узурпатори.
Те отменят името, което регентите са избрали за царуването, и го заменят с Тунджъ, което се тълкува като "общо управление", а на манджурски е "пълното управление".
Съгласно традицията новият владетел е наречен със същото име.
Неколцина висши сановници предлагат хитър компромис: вдовиците да получат "действителния резултат" без "празното име на завесата".
Цъси отказва да приеме половинчатото решение.
Двете императрици заповядват на двора да "претегли старото и да го нагоди към днешното", и сановниците започват да издирват примери за жени, управлявали вместо малолетни владетели.
Обичаят "да слушаш държавните дела иззад завеса" води началото си от времето на династията Тан.
През VII век У Дзътиен, съпругата на един болнав монарх, присъства на аудиенциите му, скрита зад завеса, а по-късно сама сяда на трона, единствената жена, управлявала Китай от свое име.
При династията Сун девет вдовстващи императрици водят държавните дела иззад завеса.
Манджурите дотогава не са прибягвали до този обичай. Правилникът превръща практиката на китайските династии в дворцов ред на Цин.
Аудиенциите се провеждат в Залата за възпитание на сърцето, където живеят императорите.
Момчето седи отпред, вдовиците зад него, а помежду им има парче жълта коприна.
Всеки чиновник идва с придружител, някой от дежурните принцове или министри.
Указите се издават от името на императора, а принц Гун оглавява Великия съвет, най-тесния кръг на властта.
Първата аудиенция зад завесата е на 2 декември 1861 година. Срокът също е ясен от самото начало: управлението на вдовиците е временно и приключва, когато императорът порасне.
През 1873 година синът поема властта и двете жени се оттеглят.
Две години по-късно Тунджъ умира, едва осемнайсетгодишен.
Цъси слага на трона малкия си племенник Гуансю, макар че момчето е братовчед на покойния, а по обичая тронът трябва да премине към поколението на синовете му, и регентството се връща.
През 1881 година Цъан умира.
В указ от 1886 година Цъси заявява, че е приела регентството само по молба на сановниците и с уговорката да го прекрати, щом императорът завърши обучението си.
Церемонията по поемането на властта е през 1887 година, но и след нея тя още две години го "наставлява".
През 1889 година, когато Гуансю се жени, тя наистина отстъпва управлението.
През 2018 година историкът Ван Кайси от Пекинския педагогически университет публикува любопитна подробност от архивите.
Към лятото на 1870 година двете вдовици вече приемат министрите лице в лице.
Коприната изчезва, а формулата остава.
Затова според него от трите пъти, в които Цъси поема властта, иззад завеса е само първият. През останалото време завесата съществува само на хартия.
Третия път Цъси не се крие дори зад този принцип.
През 1898 година Гуансю започва реформи по японски образец, а вдовстващата императрица, подкрепена от консервативния двор, ги спира след сто и три дни и обявява, че отново ще "наставлява управлението".
Императорът прекарва повечето от последните си десет години под надзор, на островчето Интай в езерото западно от Забранения град.
За да го отстрани, Цъси просто го откъсва от двора: той запазва титлата, но не и властта.
Тъкмо след 1898 година се ражда образът на жената, която през XX век ще наричат "Дама дракон".
Реформаторите, избягали в Япония, я представят като жена, отстранила законния владетел, и западните кореспонденти подхващат темата.
През 1910 година Едмънд Бекхаус, британски ориенталист и по-късно баронет, издава заедно с журналиста Джон Бланд книгата "Китай под властта на вдовстващата императрица", по която читателите в Европа и Америка дълго съдят за управлението на Цъси.
Сърцевината ѝ е дневник на придворен сановник, който Бекхаус уж открива през 1900 година.
Още в края на 30-те години изследователи предполагат, че документът е фалшификат, а през 1976 година историкът Хю Тревър-Ропър доказва, че най-вероятно го е съчинил самият му откривател.
В мемоарите, които пише малко преди да умре през 1944 година, Бекхаус дори твърди, че е бил любовник на императрицата.
Но и без фалшификата завесата лесно минава за интрига в очите на европееца. От времето на Ришельо насам човекът зад трона е сив кардинал, неофициален и подозрителен по определение.
При това подобно регентство е напълно законно и в Европа.
Когато през май 1643 година умира Луи XIII, завещанието му поверява четиригодишния Луи XIV на кралицата, но я обвързва със съвет от велможи, който взима решения с мнозинство.
Ана Австрийска кара Парижкия парламент, върховния съд на кралството, да анулира документа и на 18 май става единствена регентка.
Тя не е считана за узурпаторка, макар да отменя волята на покойния си съпруг почти както Цъси през 1861 година, само че без екзекуции.
В последните години от живота си Цъси се съгласява властта на императора да бъде уредена със закон.
На 27 август 1908 година тя одобрява "Основни начала на конституцията", първият цялостен конституционен проект в Китай, с обещание за парламент след девет години.
Първият член гласи, че владетелят от династията Цин ще управлява империята "в един род за десет хиляди поколения", а вторият обявява особата му за свещена и неприкосновена.
Жената, прекарала почти петдесет години зад трона и до него, записва черно на бяло, че мястото, забранено за нея, е неприкосновено.
По-малко от три месеца по-късно, на 14 ноември, умира Гуансю, а на следващия ден и самата тя.
През 2008 година китайски криминалисти и учени откриват в косата на императора стотици пъти повече арсен, отколкото у съпругата му, но кой е дал отровата, не е доказано.
На 12 февруари 1912 година в Залата за възпитание на сърцето шестгодишният Пуи абдикира по указ на вдовстващата императрица Лунюй, съпруга на Гуансю и племенница на Цъси, и двехилядолетната монархия свършва така, както е управлявана през последния половин век: жена говори от името на дете.
Специалистът по конституционно право Гао Цюанси сравнява този акт със Славната революция в Англия от 1688 година.
Критиците му напомнят, че абдикацията слага край на монархията, докато в Англия тя оцелява, а Джан Юнлъ предпочита да нарича събитията "Великия компромис".
Според Гао обаче династията си отива по споразумение, без последна битка и по същия образец, в който западните автори дълго виждат единствено заговор.
