"Когато неразумната сила надделее, разумът се оттегля." - японска поговорка.
Кръвожадни самураи, които интригантстват и воюват помежду си в жестока битка за надмощие - това е може би най-популярната и трайно наложена картина на Средновековна Япония и периода Сенгоку Джидай - епохата на Войнстващите държави.
Близо век и половина на брутална гражданска война, в която стотици хиляди биват жестоко убити, властта се сменя от клан на клан и от човек на човек, а различни фракции се издигат и се сриват в небитието.
Това е един от най-турбулентните и вълнуващи моменти не само от историята на Япония, но и от историята на света, дал ни идеята за свирепите, но изпълнени с чест воини на Изтока.
И всичко това - поради слабостта на един-единствен човек, който предпочита да гледа красивите си градини, докато страната му загива от глад и болести.
Меланхоличният шогун, който обрече страната си на война
Ако Рим има историите за своя император Нерон, който свири на лира, докато гледа как Вечният град гори, то Япония има своя отговор в лицето на Ашикага Йошимаса.
Осмият шогун от династията на Ашикага оставя поданиците си да мрат от глад, докато прави чаени церемонии, организира поетични състезания и съзерцава градините си с обрасли в мъх камъни.
Истината е, че Йошимаса поема поста на шогун, военния управител на Япония, напълно неподготвен за бремето, което неотменно съпътства властта.
Роден през 1436 г., той израства в сянката на баща си Йошинори, който е параноичен и жесток човек, известен с бруталното си управление. Той е убит по време на банкет и е наследен от най-големия си син Йошикацу, който по това време е на 8 години.
Момчето оцелява само една година на трона, след което настъпват няколко години хаос и борби за власт, преди най-накрая през 1449 г. Йошимаса да бъде провъзгласен за следващ шогун. Към онзи момент той е едва на 13 години.
Управлението на една такава изпаднала в хаос държава, каквато е средновековна Япония, са нужни желязна воля, политическа лукавост и готовност за безкомпромисно използване на сила. Йошимаса не притежава нито едно от тези качества.
Новият шогун е плах, травмиран от смъртта на баща си и брат си, има мек характер и е склонен да се поддава на чуждо влияние.
Той е чувствително и дори меланхолично дете с влечение към изкуството, поезията и творчеството, възпитано сред лукса на столичните дворци.
За него войниците са просто груби варвари, а държавните дела - крайно досадно задължение, което често си позволява да прехвърля на други.
Чай по време на чума
Бедата е, че управлението му идва в момент на жестока криза. Още в първото десетилетие, докато Йошимаса е на власт, Япония преживява поредица от сушави години, катастрофални тайфуни и епидемии, които съсипват страната.
Хиляди селяни оставят нивите си и се насочват към столицата с надежда там да намерят прехрана. Такава обаче няма.
Киото е препълнен от гладни и често болни хора, които превръщат града в огнище на брутална хуманитарна криза.
В хрониките от онази епоха са запазени свидетелства, че само край коритото на река Камо в столицата за броени месеци умират над 80 000 души, а смрадта от гниещите трупове изпълва улиците на града.
Стига се дотам, че императорът Го-Ханазоно прави нещо крайно необичайно за традиционния етикет - изпраща лично писмо до шогуна Йошимаса, в което го умолява да отвори държавните хамбари и да спре събирането на данъци, докато кризата отмине.
Отговорът на Йошимаса е смразяващ в своето безразличие и отказ да се погледне реалността в очите.
Шогунът не просто игнорира писмото на императора, а вместо това налага нови, още по-тежки извънредни данъци върху населението, за да финансира мащабното разширяване на Муромачи, "Двореца на цветята", и да изгради към него нова градина с екзотични растения, докарани от далечни провинции.
Колкото повече политическата ситуация се влошава, толкова повече Йошимаса се оттегля от реалността.
В държавните въпроси той подписва всичко, което му се подаде, и бързо попада под пълното влияние на своята властна съпруга Хино Томико и нейните фаворити сред сановниците.
Въпросът за наследството - последната сламка, която съсипва Япония
И все пак Йошимаса би останал запомнен единствено със своята пасивност и некадърност, ако не беше един много важен момент - въпросът с наследяването на шогунската титла, който ще доведе до Ониновата война и разпада на средновековната традиция на управление на страната.
Към 1464 г. владетелят все още няма мъжки наследник, който да осигури безпроблемното предаване на властта.
Затова Йошимаса се обръща към по-малкия си брат Йошими, който по това време се е оттеглил от дворцовия живот и живее като монах в будистки манастир.
Йошими, отблъснат от идеята за дворцовите интриги и политиката, първоначално му отказва. След още разговори обаче двамата постигат споразумение - по-малкият брат на шогуна ще се съгласи да стане негов наследник, но само при едно важно условие.
Йошимаса дава официална клетва, че дори и да му се роди син, Йошими ще остане първи в реда за наследяване на шогуната.
Съдбата обича да си играе игри и само година по-късно съпругата на шогуна, свръхамбициозната Хино Томико, ражда дете - момче на име Йошихиса.
А Томико категорично отказва да приеме споразумението между съпруга ѝ и брат му. Тя започва да крои как собственото ѝ дете да стане следващият шогун.
Вместо да вземе твърдо решение и да предотврати очертаващата се криза, Йошимаса прави онова, което умее най-добре - не прави нищо.
Той се отдръпва встрани и гледа как съпругата му и брат му започват да трупат съюзници за каузите си.
Сблъсъкът на титаните: Ямана Созен vs. Хосокава Кацумото
А желаещи да се намесят не липсват. Наследственият спор за шогунската титла се оказва удобен повод за двамата най-могъщи военачалници в Япония да разчистят сметките си.
На страната на малкия Йошихиса и майка му Хино Томико застава Ямана Созен "Червеният монах", воин, известен с избухливия си нрав, който контролира няколко богати провинции и оглавява т.нар. Западна коалиция.
Зад Йошими пък се оформя т.нар. "Източна коалиция", начело с влиятелния Хосокава Кацумото, който, по ирония, е зет на Ямана Созен.
За разлика от тъста си, Кацумото е студен, пресметлив и изтънчен дипломат.
През 1441 г. Ямана Созен печели огромно влияние и нови територии, след като разгромява клана Акамацу, който преди това е организирал успешно покушение срещу бащата на Йошимаса.
Хосокава Кацумото обаче започва политическа кампания в столицата за възстановяването на правата на Акамацу, за да ограничи влиянието на тъста си.
Спорът за наследството им дава възможност да решат кой от двамата е реалната власт зад трона.
Киото - съсипаната перла на Япония
В началото на 1467 г. напрежението около столицата нараства. Военни сили се струпват в Киото и около него, а аристократи и обикновени жители започват да се стягат за бягство.
Улиците на града са преградени с ровове, дървени укрепления и барикади.
Шогунът се опитва да предотврати сблъсъка, като предупреждава, че първият, който прибегне до насилие, ще бъде обявен за бунтовник. Никой обаче не приема заплахите му сериозно.
Искрата пламва през май 1467 г. край светилището Камигамо след локален сблъсък между две съперничащи си фракции на клана Хатакеяма.
Съвсем скоро след това именията на Хосокава и Ямана са нападнати и опожарени едно след друго.
Сраженията бързо обхващат различни части на Киото. Градската среда, с тесните си улици, дървените сгради и многобройните огради и дворове, не позволява лесно придвижване на големи армии.
Така, вместо да има една решаваща битка между две армии, се оформя мрежа от отделни сблъсъци, нападения и опити за овладяване на укрепени позиции.
Войниците плячкосват и палят домовете на противниците си. Разрушават сгради не само за да накажат враговете, но и за да си набавят материал за укрепления или да освободят място.
Улици и квартали се превръщат в отбранителни линии, а жилищата на богатите фамилии - в цели на военни операции.
За броени дни изгарят вековни библиотечни архиви, безценни дървени скулптури и редица дворци на аристокрацията.
Политически машинации и обрати
Постепенно Ямана и Западната коалиция печелят надмощие в битките. Предимството им нараства през септември същата година, когато на тяхна страна пристига Оучи Масахиро с двайсет хиляди души.
На политическия терен обаче Хосокава е далеч по-умел. Той ловко извежда от двореца новия император Го-Цучимикадо, като по този начин си подсигурява символичната подкрепа на наместника на божествата на Земята.
Още по-важна победа за силите на Хосокава идва с установяването на контрол над "Двореца на цветята", където се укрива шогунът Йошимаса. Така Източната армия си осигурява легитимност, обявявайки, че "защитава шогуна".
Междувременно хитрата съпруга на Йошимаса - Хино Томико, започва активни преговори с Хосокава зад гърба на мъжа си.
Целта ѝ е да спечели водача на Източните сили за каузата на сина си и да го накара да изостави подкрепата за Йошими.
Изключително интелигентна, хладнокръвна и прагматична, Томико е жена, която не позволява съдбата ѝ да бъде контролирана от други.
Тя бързо привлича Хосокава на своя страна и го настройва срещу брата на шогуна.
Така в края на 1468 г. се случва голямата изненада на войната - Йошими бяга от Киото и търси убежище при човека, който предвожда силите на врага му - Ямана Созен.
Братът на шогуна се чувства в опасност сред Източната армия, която уж защитава неговото право, и това го кара да смени лагера.
Реакцията е бърза - императорът, под контрола на Хосокава, обявява Йошими за бунтовник, отнема му всички титли, а Източната коалиция го отхвърля като бъдещ шогун.
Това обаче не слага край на войната, тъй като Западната коалиция издига Йошими за свой легитимен кандидат за шогун.
Проблемът е, че нито една от страните не може да вземе надмощие, а в следващите няколко години конфликтът навлиза в мъчителна позиционна война на изтощение.
Конфликт без всякакъв смисъл
През 1473 г. само за няколко месеца умират и двамата главни архитекти на хаоса - Ямана Созен и Хосокава Кацумото, но не в битка, а покосени от болести (или от отрова).
Малко след това Йошимаса сам абдикира в полза на вече 8-годишния си син Йошихиса, като се оттегля в планините източно от Киото, където започва строителството на своя шедьовър - Гинкаку-джи, Сребърния павилион.
Докато столицата е изравнена със земята, а военачалниците се избиват по улиците, бившият шогун създава своя собствена, идеализирана реалност.
В новия си дворец той събира най-добрите художници, поети, майстори на чаената церемония и градинари на Япония.
Междувременно не е останал кой да спре двете армии да се избиват, въпреки че самата битка отдавна е изгубила смисъл. Така конфликтът продължава по инерция още цели четири години.
Едва в края на 1477 г. пенсионираният шогун Йошимаса успява да сключи примирие с новия водач на силите на Западната коалиция Оучи Масахиро.
Но дори изтеглянето на войниците му не минава без проблеми, като Масахиро нарежда всички позиции, които армията му заема, да бъдат опожарени до пепел в един последен акт на жестокост.
Новата Япония, която се роди от руините на Киото
Но не само столицата на Япония е променена вече завинаги - променена е и цялата страна и начинът, по който тя се управлява.
Докато военните управители на провинциите, т.нар. шуго, се борят за надмощие в Киото, у дома властта поемат техните васали - даймьо.
Старата аристокрация губи всичко. Военни управители като Ямана, Ишики и Хатакеяма изчезват или западат, а на тяхно място се издигат нови династии.
Ониновата война ражда известния японски феномен Gekokujō (в превод: "долният сваля горния").
Самураите и селяните разбират суровата истина: законите в Киото, шогунът и императорът са безсилни. Значение имат само размерът на собствената армия и остротата на меча.
Владетели като Имагава, Дате и Оучи въвеждат свои собствени кодекси (бункокухо), провеждат подробни поземлени описи и изграждат напоителни съоръжения, за да увеличат добива на ориз.
Новите даймьо спират да мечтаят за луксозни имения в столицата и превръщат замъците си в провинцията в средища на управлението.
Колкото и парадоксално да звучи, разрушаването на Киото дава тласък на останалата част от Япония.
Бягайки от пожарите в Киото, стотици занаятчии, търговци, художници и учени се заселват в провинциите под закрилата на новите даймьо.
Тези нови владетели започват да изграждат свои укрепени градове около замъците си (джокамачи), да развиват пазари, минно дело и независима търговия, което превръща провинциална Япония в много по-динамична и икономически активна територия, отколкото е била преди.
В политически план шогунатът остава просто сянка. През 1490 г. за шогун е поставен Йошитане (синът на Йошими), но само три години по-късно той е свален от регента Хосокава Масамото.
В продължение на десетилетия шогуните се превръщат в марионетки в ръцете на рода Хосокава, а по-късно и на неговите васали, клана Мийоши.
В нито един момент обаче регентите не притежават същата власт, каквато преди е имал в ръцете си шогунът, като местните владетели стават все по-силни и все по-алчни.
Липсата на държавен контрол обаче отваря страната за външния свят. През 1543 г. буря изхвърля край остров Танегашима китайска джонка с няколко португалци на борда.
Европейците донасят първите огнестрелни оръжия, които бързо започват да се произвеждат масово в Сакай и завинаги променят японското военно изкуство.
Значението на Ониновата война
Ониновата война започва заради безразличието на един шогун в неговата чайна градина, капризите на една пресметлива съпруга и гордостта на двама застаряващи генерали.
Тя не ражда победители - и двата основни клана Хосокава и Ямана взаимно се изтощават и в крайна сметка губят господството си. Столицата Киото остава в развалини почти до средата на XVI век.
Но именно върху тези пепелища възниква суровата динамика на новото време.
Сривът на старата аристократична йерархия отключва невиждана социална мобилност, военни иновации и икономически подем в провинциите.
От стотиците дребни враждуващи кланове постепенно се отсяват малцина гениални военачалници.
Ониновата война отваря вратите към Епохата Сенгоку - Периода на Войнстващите държави - кървав век и половина, от чийто огън в крайна сметка ще се изковат фигурите на Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу, за да съградят отново една обединена Япония.
