Двама братя близнаци, осъдени на смърт за убийство, получили милост при едно условие: до края на живота си единият трябвало да изпива всеки ден по три кани кафе, а другият - също толкова чай.
Шведският крал Густав III бил убеден, че кафето е отрова, и наредил опита, за да го докаже.
Близнакът, който пиел чай, трябвало да служи за сравнение, като контролната група в днешните медицински изследвания.
Наблюдението било поверено на двама лекари. Те обаче починали преди края на опита, монархът бил застрелян на маскен бал, а от братята пръв умрял онзи, който пиел чай, на осемдесет и три години.
Опитът остава без краен резултат, но не и без признание: през 2017 година Реза Афшари от Центъра за контрол на заболяванията във Ванкувър го нарича в писмо до научно списание първото документирано клинично изпитване в историята на медицината.
Авторът не крие на чия страна е и завършва с възторжен възглас: "и кафето победи!"
Каквото и да се е случило с двамата братя, забраните на кафето в Швеция са засвидетелствани в указите, в съдебните дела, дори в живописта.
Шведският художник Пер Нордквист рисува през 1799 година стая, в която пет жени пият кафе и играят карти, а на прага са застанали двама мъже.
Жената в зелената рокля се опитва да скрие каната в дрехите си, втора вдига цялата масичка, трета допива последната глътка и се изнизва с подноса.
Млякото и картите хвърчат на всички страни. Само ръчната мелничка е останала на рафта на кахлената печка, на видно място.
Платното е озаглавено "Конфискацията на кафето" и е разпространено като гравюра, а мъжете на прага са стражари.
Жените нарушават забрана, която шведските власти налагат, отменят и подновяват от 1756 година насам.
Кафето навлиза в Швеция от Истанбул. Шведски пратеник го опитва там през 1657 година и го намира за неприятно на вкус.
Половин век по-късно, след поражението при Полтава, Карл XII прекарва пет години в Османската империя.
Според Историческия музей в Стокхолм войниците му свикват с кафето и след завръщането си го внасят в големи количества.
През 1728 година в шведската столица вече са отворени петнайсет кафенета.
Указ срещу "злоупотребата и излишеството" при пиенето на чай и кафе е обнародван през 1746 година по настояване на Медицинската колегия, върховния лекарски орган на кралството, а година по-късно двете напитки са обложени с данък.
Пълна забрана идва през 1756 година, в годините, които шведите наричат Епохата на свободата.
Властта тогава е в ръцете на парламента на четирите съсловия (благородници, духовници, граждани и селяни), а кралят само подписва решенията му.
Според шведски автори от XIX век забраната е отмъщение на селското съсловие.
Трите висши съсловия отказват на селяните правото свободно да варят ракия от жито, а представителите на селяните отвръщат, като оставят господата без любимата им напитка.
По селата кафе все още не се употребява. В градовете обаче го варят тайно, контрабандата процъфтява, а през 1769 година, след още два строги указа, депутатите разрешават вноса срещу мито, за да получава хазната поне някакъв приход.
Предвид бурната биография на Густав III подобна кралска прищявка не изглежда невъзможна.
Забраната от 1756 година носи подписа на баща му, крал Адолф Фредрик.
Густав основава Шведската академия, чиито членове днес избират носителя на Нобеловата награда за литература, пише пиеси.
През март 1792 година е прострелян на маскарад в Кралската опера в Стокхолм.
Вдъхновен от убийството му, Джузепе Верди създава "Бал с маски", а цензорите го карат да премести действието в Бостън.
А указите от времето на Густав III не съдържат нито една забрана на кафето. Когато той се възкачва на престола през 1771 година, отпадат и последните закони срещу лукса.
Напитката остава разрешена до края на управлението му, и след преврата от 1772 година, с който кралят отнема властта на парламента.
На питиетата на поданиците си монархът наистина посяга, но не на кафето.
През 1775 година той обявява варенето на ракия за държавен монопол: из страната са построени между петдесет и шейсет кралски спиртоварни, частните казани са забранени, а печалбата трябва да пълни хазната.
Начинанието носи загуби, предизвиква всеобщо недоволство и през 1786 година Густав III се отказва от него.
Две години след смъртта му кафето отново става незаконно по решение на регента херцог Карл, брат на покойния крал, който управлява вместо непълнолетния Густав IV Адолф.
Забраната влиза в сила на 1 август 1794 година. В последните дни на юли из страната се устройват прощални сбирки, а мнозина обявяват последния ден с кафе за траурен.
Според шведски очерк за кафето от 1884 година в двореца също са опечалени.
Съпругата на регента гощава с последното кафе всички, от първенците до прислугата, и нарежда "тъжните му останки" да бъдат изхвърлени през прозореца.
Вдовицата на Густав III пък обявява, че самата тя не смята да се откаже от напитката.
През лятото на 1795 година на брега край Гьотеборг слиза англичанката Мери Уолстънкрафт, прочута с книгата си "В защита на правата на жената" и бъдеща майка на авторката на "Франкенщайн".
Семейството на пенсиониран лейтенант я кани на обяд, а след яденето, пише тя в пътеписа си, домакините ѝ поднасят "с известна тайнственост" отлично кафе.
"Тогава още не знаех, че е забранено", признава тя.
В същия пътепис тя обяснява мярката с финансови съображения, а не с грижа за здравето на поданиците: заради войните на покойния крал (срещу Русия от 1788 до 1790 година и срещу Дания през 1788 година) приходите трябвало да растат, а среброто да остане в страната "с всички възможни средства".
Според нея най-много губят бедняците: кафето им е отнето, а домашният казан е забранен в полза на големите спиртоварни.
Тази забрана е отменена през 1796 година, следващата забрана трае от 1799 до 1802 година, а последната, наложена през 1817 година, отпада през 1823 година.
Опитът с двамата осъдени не се споменава нито в указите, нито в пътеписа на Уолстънкрафт.
В шведския очерк от 1884 година подробно са описани забраните и прощаването с напитката през 1794 година, цитирани са дори хора, пили кафе до дълбока старост, но за близнаците няма и дума.
Не са известни нито имената им, нито тези на лекарите, нито къде са излежавали присъдата си, нито годината, в която започва опитът.
Най-старият открит досега текст за опита с кафето е от 1937 година.
В американския седмичник "Сайънс Нюз Летър" се съобщава, че крал Густав използвал двама осъдени близнаци "като опитни зайчета", а сведението идва от родения в Швеция Брур Ерик Далгрен, главен уредник по ботаника в Природонаучния музей "Фийлд" в Чикаго.
Публикацията е препечатана от редица американски вестници.
Година по-късно Далгрен издава брошура от четирийсет и три страници за кафето.
В нея са описани забраните в Мека и в Османската империя, но за Густав и близнаците няма нито ред.
За историята с кралския опит шведският фолклорист Бенгт аф Клинтберг, изследовател на съвременните градски легенди, казва през 2009 година пред вестник "Упсала Нюа Тиднинг": "Ако беше вярна, щях да знам за нея".
Кафето стига до Швеция от Истанбул, а там в началото на трийсетте години на XVII век султан Мурад IV затваря кафенетата, защото ги смята за огнища на размирици.
В Истанбул и в Стокхолм забраните пазят не толкова здравето на поданиците, колкото властта и хазната: султанът се страхува от разговорите около масата, а шведските власти - за среброто, което напуска страната.
