Най-голямата православна църква в България носи името на руски княз, живял шест века преди Освобождението и никога нестъпвал на българска земя.
Катедралата в София е посветена на свети Александър Невски в чест на руския император Александър II, който почитал светеца като свой небесен покровител.
Храмът е замислен като паметник на загиналите в Руско-турската война от 1877-1878 г. и като израз на българската признателност за възстановяването на държавността.
Идеята за изграждането му принадлежи на Петко Каравелов и е приета от Учредителното събрание в Търново още през 1879 г. Катедралата е осветена едва през 1924 г.
Така Александър Невски се превръща в едно от най-познатите имена в България.
И все пак, зад това име стои историческа личност, чийто живот не се вписва напълно в традиционния образ на православен владетел, защитавал родината си от нашественици.
Александър Ярославич, известен като Невски, е един от най-известните владетели на средновековна Рус.
Той спира шведите и рицарите от Ливонския орден по северозападните граници на Новгородските земи.
Същевременно той признава върховенството на монголските ханове, получава от тях правото да управлява и им съдейства при събирането на данъци от руските земи.
Рус между две нашествия
Александър е роден през 1221 г. и принадлежи към династията на Рюриковичите.
Негов баща е княз Ярослав Всеволодович, а политическата обстановка, в която Александър израства, се характеризира със съперничество между отделните руски княжества.
През XIII век Рус не представлява единна държава. Киев вече е загубил голяма част от предишното си значение, докато Владимир, Новгород и други княжески центрове водят самостоятелна политика.
Когато монголите - наричани още татари - нахлуват в Рус през 1237 г., Александър е още млад княз.
През следващите години те опустошават Владимир и редица други градове, а през 1240 г. превземат Киев. Новгород, където управлява Александър, остава незасегнат.
Междувременно от запад се появяват други заплахи. Шведски и германски сили се стремят да разширят влиянието си в Прибалтика.
През 1240 г. Александър разбива шведски отряд край река Нева; именно тази победа му носи прозвището "Невски".
Две години по-късно той разгромява силите на Ливонския орден в битката при Чудското езеро.
[[article:236641,]]
В шведските източници няма споменаване за битката при река Нева.
Що се отнася до битката на Чудското езеро (езерото Пейпус), Първият новгородски летопис съобщава за четиристотин убити и петдесет пленени германци, докато Ливонската римувана хроника споменава двадесет убити и шестима пленени рицари.
В руската историческа традиция тези победи са се превърнали в символ на защитата на православието срещу католическия Запад.
Тези военни успехи не променят основната реалност: най-мощната сила в Източна Европа по това време е Монголската империя - а не шведите или германските рицари.
Защо Александър Невски не воюва срещу монголите?
Походите на хан Бату вече са показали, че руските княжества не могат да устоят на огромната степна армия. Много князе загиват, а други се подчиняват на завоевателите.
Александър избира да се откаже от въоръжена съпротива.
Той приема подчинено положение спрямо Златната орда - държавата на Бату в степите по долното течение на Волга - стремей се да предпази земите си от по-нататъшно опустошение.
В замяна той си осигурява признаване на своите княжески права и възможност да укрепи позициите си спрямо останалите представители на династията на Рюриковичите.
В контекста на средновековната политика подобен подход не е необичаен.
Хановете често позволяват на местните династии да останат на власт, стига те да признават монголското върховенство, да плащат данък и да изпълняват задълженията си.
Отношенията между Александър и завоевателите надхвърлят рамките на простото пасивно подчинение; с течение на времето те се превръщат в опора на неговата собствена власт. Бату, Сартак и борбата за Владимир
След смъртта на Ярослав Всеволодович през 1246 г., синовете му Александър и Андрей се оказват въвлечени в борба за върховната княжеска власт.
Изходът от тази борба не зависи единствено от руските князе; монголските владетели имат решаващата дума за това кой ще управлява Владимир.
Александър отива при хан Бату - наричан Батий в руските летописи - и установява близки отношения с него.
[[article:230077,]]
Съветският историк Лев Гумильов дори твърди, че Александър е сключил побратимяване със Сартак, сина на Бату; в изворите обаче няма сведения за подобно нещо.
Безспорно е обаче, че Александър е потърсил и получил подкрепата на Бату и Сартак.
През 1252 г. татарска войска, водена от пълководеца Неврюй, напада брат му - Андрей Ярославич.
Андрей е разгромен и принуден да бяга. Малко след това Александър става велик княз на Владимир - пръв сред князете на Североизточна Рус.
Тъй като пътуването му до Ордата, походът срещу брат му и собственото му възкачване на престола се случват в рамките на една и съща година, историците спорят дали тези събития са свързани помежду си.
Сведението, че Александър се е оплакал от брат си пред Сартак, се появява едва през XVIII век в трудовете на историка Василий Татишчев; по-късно, през XIX век, тази теза е възприета и от Сергей Соловьов.
Искал ли е Александър монголска намеса срещу Андрей? Участвал ли е в планирането ѝ, или просто се е възползвал от изхода ѝ?
Изворите не дават категоричен отговор, но последицата е ясна: Александър затвърждава властта си, след като татарите прогонват собствения му брат.
Князът, който налага монголските данъци
Следващите години от управлението му повдигат още повече въпроси.
В периода 1257-1259 г. монголите провеждат преброяване на населението в Рус, за да въведат редовно данъчно облагане. Съпротивата е най-силна в Новгород: градът е бил пощаден от грабежи и жителите му трудно приемат факта, че трябва да плащат данък на далечни владетели от степите.
Недоволството прераства в открито въстание. Новгород не е обикновено княжество: жителите му сами канят своите князе - чрез решение на градското събрание, наречено "вече" - и имат правото да ги прогонят.
Александър Невски обаче застава на страната на хана.
Той принуждава новгородци да допуснат преброителите и да платят данъка. Според Първия новгородски летопис той наказва бунтовниците жестоко: заповядва на едни да бъдат отрязани носовете, а на други - избодени очите.
През 1259 г. е извършено преброяване на населението.
Деветнадесет години след битката при Нева, победителят над шведите принуждава самия град, който е защитил, да плаща данък на хана.
Това трудно се съчетава с идеализирания образ на княза като непоколебим защитник на руската независимост.
Последното пътуване до Златната орда
През 1262 г. в Ростов, Суздал и Ярославъл избухват вълнения, насочени срещу събирачите на данъци на хана. Над Рус надвисва заплахата от нов наказателен поход.
Александър отново потегля към Златната орда - този път в двора на хан Берке.
Според традиционното тълкуване, целта му е била да предотврати поредното татарско нашествие.
В неговото "Житие" се посочва и още една причина: ханът е мобилизирал руснаци за своите собствени войни.
По това време Берке води конфликт с монголските владетели на Персия.
Александър прекарва зимата в Ордата и се завръща тежко болен.
Той умира през ноември 1263 г. в Городец, на път за Владимир; бил е едва на четиридесет и две години.
"Житието", съставено около две десетилетия след смъртта на княза, представя това последно пътуване като акт на саможертва, предприет, за да спаси народа си от по-нататъшно разорение.
Източниците не уточняват какво точно е постигнал Александър по време на престоя си при Берке.
Светец, владетел и политически символ
След смъртта си Александър Невски започва да бъде почитан като светец.
Руската православна църква го канонизира през 1547 г., а фигурата му придобива все по-голямо значение в идеологията на руската държава. При Петър Велики мощите му са пренесени в Санкт Петербург и той става небесен покровител на новата имперска столица.
Съветската пропаганда възражда образа му на национален герой, победил германските нашественици още през 1238 г. - това става чрез филма на Сергей Айзенщайн.
През 1942 г. в СССР е учреден орденът "Александър Невски".
Въпреки това, концепцията за национална независимост се появява векове след епохата на Александър Невски.
Той е средновековен княз, чиято основна грижа е да запази престола си, земите си и положението на своята династия в епоха, когато съдбата на голяма част от Източна Европа се определя от монголските ханове.
Дали той е спасителят на Рус, или съюзник на завоевателите?
Лев Гумильов разглежда подчинението на хановете като далновиден избор; според него Александър спасява Рус от по-нататъшно опустошение, а Ордата - за разлика от кръстоносците - не застрашава православната вяра.
Британският историк Джон Фенел стига до противоположното заключение. Според него поробването на Рус започва не когато Бату разорява земите ѝ, а когато Александър предава собствените си братя.
Четиринадесет години след смъртта на Невски, България е изправена пред избор, подобен на онзи, пред който е бил изправен той.
През 1277 г. Ивайло разгромява татарските войски и заема престола в Търново, но по-късно загива в стана на хан Ногай, към когото се е обърнал за помощ.
Георги I Тертер избира подчинението: той омъжва дъщеря си за Чака - сина на Ногай - и изпраща собствения си син, Тодор Светослав, при хана като заложник. През 1299 г. Чака се възкачва на престола в Търново; година по-късно Тодор Светослав заповядва той да бъде удушен, а главата му изпраща на хан Тохта.
Нито въстанието, нито подчинението носят свобода.
Свободата идва едва когато самата Орда се разпада по време на войната между Ногай и Тохта.
В Рус освобождението настъпва по същия начин почти два века по-късно: през 1480 г. Иван III отказва да плаща данък на хана - по това време Златната орда вече се е разпаднала на отделни ханства..