Най-големият православен храм в България носи името на руски княз, който е живял шест века преди Освобождението и никога не е стъпвал по българските земи.
Катедралата в София е посветена на свети Александър Невски заради руския император Александър II, който го почита като свой небесен покровител.
Храмът е замислен като паметник на загиналите в Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и като израз на българската признателност за възстановяването на държавността.
Идеята за построяването му е на Петко Каравелов, а Учредителното събрание в Търново я приема още през 1879 г. Катедралата е осветена едва през 1924 г.
Така Александър Невски става едно от най-познатите имена в България.
Но зад името стои историческа личност, чийто живот трудно се побира в традиционния образ на православния владетел, защитил родината си от нашествениците.
Александър Ярославич, наречен Невски, е един от най-известните владетели на средновековна Рус.
Той спира шведите и рицарите на Ливонския орден по северозападните граници на Новгородската земя.
Същевременно признава върховенството на монголските ханове, получава от тях правото да управлява и им помага да обложат с данък руските земи.
Рус между две нашествия
Александър е роден през 1221 г. и принадлежи към династията на Рюриковичите.
Баща му е княз Ярослав Всеволодович, а политическата среда, в която израства, е белязана от съперничество между отделните руски княжества.
През XIII век Рус не е единна държава. Киев вече е загубил значителна част от предишната си тежест, а Владимир, Новгород и други княжески центрове водят самостоятелна политика.
Когато монголите, известни и като татари, нахлуват в Рус през 1237 г., Александър е още млад княз.
В следващите години те опустошават Владимир и редица други градове, а през 1240 г. превземат Киев. Новгород, където управлява Александър, остава невредим.
В същото време от запад идват и други заплахи. Шведски и германски сили се стремят да разширят влиянието си в района на Балтийско море.
През 1240 г. Александър разбива шведски отряд край Нева и заради тази победа е наречен Невски.
Две години след това разгромява войските на Ливонския орден в битката при Чудското езеро.
Шведските извори изобщо не споменават битката при Нева.
За Чудското езеро Първият новгородски летопис пише за четиристотин убити и петдесет пленени германци, а Ливонската римувана хроника - за двайсет убити и шестима пленени рицари.
В руската историческа традиция тези победи се превръщат в символ на защитата на православието срещу католическия Запад.
Военните успехи не променят главното: най-могъщата сила в Източна Европа по онова време е Монголската империя, а не шведите или германските рицари.
Защо Александър Невски не воюва с монголите?
Походите на хан Бату вече са показали, че руските княжества не могат да устоят на огромната степна армия. Много князе са убити, а други се покоряват на завоевателите.
Александър се отказва от въоръжена съпротива.
Той приема зависимостта от Ордата, държавата на Бату в степите по Долна Волга, и се стреми да опази земите си от нови разорения.
В замяна получава признание на княжеските си права и възможност да укрепи положението си спрямо останалите Рюриковичи.
За средновековната политика подобно поведение не е необичайно.
Хановете често оставят на власт местните династии, когато те признават върховенството им, плащат дан и изпълняват задълженията си.
Отношенията между Александър и завоевателите не се изчерпват с пасивно подчинение. Постепенно те се превръщат в опора на властта му.
Бату, Сартак и борбата за Владимир
След смъртта на Ярослав Всеволодович през 1246 г. синовете му Александър и Андрей се се оказват въвлечени в борбата за върховната княжеска власт.
Изходът от тази борба не зависи само само от руските князе - монголските владетели имат решаваща дума кой ще управлява Владимир.
Александър заминава при хан Бату, когото руските летописи наричат Батий, и се сближава с него.
Съветският историк Лев Гумильов твърди дори, че Александър се побратимява със Сартак, сина на Бату, но изворите не съдържат такива сведения.
Безспорно е обаче, че Александър търси и получава подкрепата на Бату и Сартак.
През 1252 година татарска войска, предвождана от военачалника Неврюй, напада брат му Андрей Ярославич.
Андрей е разгромен и принуден да избяга. Скоро след това Александър става велик княз на Владимир, първенец сред князете на Североизточна Рус.
Новото му пътуване до Ордата, походът срещу брат му и възкачването му на престола се случват в една и съща година, затова историците спорят дали събитията са свързани.
Сведението, че Александър се оплаква от брат си пред Сартак, се появява едва през XVIII век у историка Василий Татишчев, а през XIX век го приема и Сергей Соловьов.
Дали Александър е поискал монголска намеса срещу Андрей? Дали е участвал в подготовката ѝ, или само се е възползвал от резултата?
Изворите не дават категоричен отговор, но последицата е ясна: Александър укрепва властта си, след като татарите прогонват собствения му брат.
Князът, който налага монголските данъци
Следващите години от управлението му будят още повече въпроси.
През 1257 - 1259 г. монголите преброяват населението на Рус, за да го облагат редовно с данък.
Най-силна е съпротивата в Новгород: градът е пощаден от плячкосване и жителите му трудно се примиряват, че трябва да плащат дан на далечните степни господари.
Недоволството стига до открит бунт. Новгород не е обикновено княжество: жителите му сами канят князете си с решение на градското събрание, вечето, и могат да ги изгонят.
Александър Невски обаче застава на страната на хана.
Той притиска новгородците да допуснат преброителите и да плащат данъка.
Според Първия новгородски летопис той наказва жестоко бунтовниците: заповядва да отрежат носовете на едни, на други да избодат очите.
През 1259 г. преброяването е проведено.
Деветнайсет години след битката при Нева победителят на шведите кара същия град, който е защитил, да плаща дан на хана.
Това трудно се вписва в идеализираната представа за княза като безусловен защитник на руската независимост.
Последното пътуване до Ордата
През 1262 г. в Ростов, Суздал и Ярославъл избухват вълнения срещу бирниците на хана. Рус е заплашена от нов наказателен поход.
Александър отново заминава за Ордата, този път при хан Берке.
Според традиционното тълкуване целта му е да предотврати нов татарски погром.
Житието му назовава и друга причина: ханът събира руси за войните си.
По това време Берке воюва с монголските владетели на Персия.
Александър зимува в Ордата и се връща тежко болен.
Умира през ноември 1263 г. в Городец, на път към Владимир, едва на четирийсет и две години.
Житието, съставено около две десетилетия след смъртта на княза, представя последното му пътуване като саможертва за спасението на народа от ново разорение.
Какво всъщност постига Александър при Берке, изворите не казват.
Светец, владетел и политически символ
След смъртта си Александър Невски е почитан като светец.
Руската православна църква го канонизира през 1547 г., а образът му придобива все по-голямо значение за руската държавна идеология.
При Петър Велики мощите му са пренесени в Санкт Петербург и той става покровител на новата имперска столица.
Съветската пропаганда възражда образа му на национален герой, победил германските нашественици, още през 1938 г. с филма на Сергей Айзенщайн.
През 1942 г. в СССР е учреден орден "Александър Невски".
Представата за национална независимост обаче се появява столетия след Александър Невски.
Той е средновековен княз, чиято първа грижа е да запази престола, земите и мястото на рода си във време, когато съдбата на голяма част от Източна Европа решават монголските ханове.
Спасител на Рус или съюзник на завоевателите?
Лев Гумильов вижда в покорството пред хановете далновиден избор: според него Александър спасява Рус от ново разорение, а Ордата, за разлика от кръстоносците, не посяга на православната вяра.
Британският историк Джон Фенъл отсъжда обратното. За него зависимостта на Рус започва не когато Бату опустошава страната, а когато Александър предава братята си.
Четиринайсет години след смъртта на Невски пред избор, подобен на неговия, застава и България.
През 1277 година Ивайло разбива татарските отряди и се възкачва на търновския престол, но по-късно загива в стана на хан Ногай, при когото търси помощ.
Георги I Тертер предпочита покорството: жени дъщеря си за Чака, сина на Ногай, и праща сина си Тодор Светослав за заложник при хана.
През 1299 година Чака сяда на престола в Търново, а година по-късно Тодор Светослав заповядва да го удушат и изпраща главата му на хан Токта.
И бунта, и покорството не носят свобода.
Тя идва едва когато самата Орда се разцепва във войната между Ногай и Токта.
В Рус освобождението настъпва по същия начин близо два века по-късно: през 1480 година Иван III отказва дан на хана, когато Златната орда вече е разпокъсана на отделни ханства.
