Насред Северозападен Китай, в село Джъладжай в провинция Гансу, има павилион с колони в античен стил и статуи на древни римляни.
Част от селяните имат зелени очи и светли коси и вярват, че са потомци на изгубени легионери.
Как биха могли войници от Рим да стигнат дотук преди повече от две хиляди години?
Версията за римския произход на китайските селяни започва с едно изречение в китайска хроника от I век: "Повече от сто пехотинци, строени като рибени люспи от двете страни на портата, правят бойно учение."
Така историкът Бан Гу описва в "Хан шу", официалния летопис на династията Хан, един град крепост в Средна Азия.
Той се намира край река Талас, близо до днешния Тараз в Казахстан. През 36 г. пр. Хр. пред стените му застава китайска армия.
Близо две хиляди години след обсадата изречението привлича вниманието на Хомър Дъбс.
Американският историк, специалист по Древен Китай, превежда на английски части от "Хан шу".
В рибените люспи той вижда римската "костенурка". При този строй легионерите се подреждат в плътен правоъгълник и покриват отряда отпред, отстрани и отгоре с долепени един до друг щитове.
Дъбс публикува хипотезата си през 1941 г. в списанието American Journal of Philology.
Шестнайсет години по-късно, вече професор по китайски в Оксфорд, той ѝ посвещава цяла книга, "Римски град в Древен Китай".
Оттогава историята за изгубения римски легион не слиза от страниците на популярните издания.
Според Дъбс войниците при портата са римляни, пленени от партите при разгрома на Марк Лициний Крас край Каре през 53 г. пр. Хр.
Победителите заточват легионерите на източната граница на царството си. Там част от тях постъпват като наемници при Джъджъ, владетел на номадите хунну.
След обсадата на Талас попадат в плен на китайците, които ги заселват в окръг в Гансу, чието име напомня китайското название на Рим.
Част от тези твърдения се потвърждават от изворите. За други доказателства няма.
За самия разгром при Каре знаем много. През юни 53 г. пр. Хр. Крас прекосява Ефрат със седем легиона.
Най-богатият римлянин на своето време, разгромил въстанието на Спартак, търси на изток военната слава, която Помпей и Цезар вече са спечелили.
Край Каре, днешния Харан в Югоизточна Турция, го пресреща партският пълководец Сурена.
Според Плутарх той води хиляда катафракти, ездачи в тежки брони, и девет хиляди конни стрелци.
Керван от хиляда камили им доставя нови стрели и обстрелът не стихва.
Партите избиват двайсет хиляди римляни и пленяват десет хиляди. Няколко дни след битката посичат и самия Крас, по време на преговорите за примирие.
Касий Дион, писал почти три века след Каре, добавя, че партите изливат в устата му разтопено злато.
Разказът по-скоро осмива алчността на Крас, отколкото да описва случилото се.
Победителите откарват пленниците в Маргиана, оазиса около Мерв в днешен Туркменистан, сред пясъците на пустинята Каракум. Сведението дължим на Плиний Стари.
Четвърт век след Каре поетът Хораций пише с възмущение, че войници на Крас се женят за варварски съпруги и доживяват старостта си на служба при партския цар.
Ако Хораций не преувеличава, част от пленниците продължават да воюват, но вече за бившите си врагове. Същото допуска и Дъбс.
Американецът е убеден и в друго: част от тях сменят господаря си още веднъж.
Джъджъ носи титлата шанюй, с която хунну наричат своя върховен владетел.
Още от края на III век пр. Хр. китайските императори пращат на вождовете им коприна и знатни невести, за да спрат набезите.
Дали хуните, нахлули в Европа през IV век, са техни потомци, историците не са единодушни.
След като губи борбата за власт с брат си, Джъджъ убива китайски пратеник и се оттегля далеч на запад, при река Талас. Там се укрепва като съюзник на местен владетел.
От Маргиана до Талас разстоянието е около хиляда километра по права линия, през пустини и планини.
Дъбс предполага, че част от римляните изминават пътя дотам и постъпват на служба при Джъджъ.
Никой извор обаче не го потвърждава. Ако все пак е така, войник, пленен при Каре на двайсет и пет години, при Талас вече е на четирийсет и две.
Походът срещу Джъджъ започва с фалшификация. Китайските владения в Таримската котловина, в днешен Синдзян, управлява наместникът Ган Йеншоу.
Той е готов да нападне шанюя, но иска първо разрешение от императора. Заместникът му Чън Тан не желае да чака и залага главата си.
Докато Ган лежи болен, Чън подправя императорска заповед и вдига на поход гарнизоните и войските на местните оазисни царства.
Щом научава, наместникът скача от постелята, за да спре похода. Чън слага ръка на меча и го скастря, че войската вече е събрана.
Около четирийсет хиляди души тръгват по северния и южния край на котловината, събират се при Кашгар и оттам прехвърлят планините.
Бан Гу описва подробно обсадата на града. По стените се веят петцветни знамена, а стотици мъже в брони пазят бойниците.
Под тях препускат повече от сто конници. При портата чака пехотата, наредена като рибени люспи. Отвън земния вал опасва двойна палисада, ограда от забити един до друг дървени колове.
Китайските арбалетчици прогонват защитниците от стените. Пехотинците пресушават рова и трупат дърва край палисадата, а от бойниците стрелят дори съпругите на шанюя.
Джъджъ загива. Китайците отсичат главата му и я изпращат в столицата Чанан.
Според Бан Гу те избиват хиляда петстотин и осемнайсет души, пленяват сто четирийсет и пет, а повече от хиляда се предават.
Джъджъ е единственият владетел на хунну, паднал в бой с китайска армия.
Ган и Чън пишат в доклада си до император Юан, че всеки, който посегне на могъщата Хан, ще бъде наказан със смърт, колкото и далеч да се намира.
В столицата сановниците спорят дали Чън заслужава екзекуция за подправената заповед или награда за победата. Императорът го помилва и дава благородническа титла и на него, и на Ган.
Дъбс вижда римляни в два детайла от описанието на Бан Гу - пехотата при портата и двойната палисада.
Хунну са конници, пише той, не се бият пеша в плътен строй и не строят укрепления.
Стената от щитове и двойната ограда от колове около лагера според него са типични за римската армия.
Китайският историк Ван Шоукуан възразява, че в старите хроники "рибени люспи" означава просто войници, наредени в плътни редици.
Още по-подробна проверка на доводите на Дъбс прави Итън Грубър от Американското нумизматично дружество в студия от 2006 г.
Според него двойната палисада не е римско изобретение и дори не се среща често в лагерите на легионите. Археолозите познават и крепости на хунну с такива огради.
Пехотата при портата Грубър свързва с гръцката фаланга, при която войниците се нареждат в дълбоки редици с допрени щитове.
Местните армии може да са я заимствали от елинистическите владетели на Бактрия, чиято държава в днешен Северен Афганистан се разпада около век преди обсадата на Талас.
За сто четирийсет и петимата пленници Бан Гу не казва нищо повече. Дъбс предполага, че китайците ги заселват в Лицян, окръг в Гансу на Пътя на коприната.
Лицян носи почти същото име, с което историкът Фан Йе нарича Римската империя в "Хоу Хан шу", летописа на следващата династия, Източна Хан, който той съставя през V век.
Според Дъбс окръгът е кръстен на родината на заселниците. Китайски изследователи обаче откриват името Лицян в документ от 60 г. пр. Хр., двайсет и четири години преди похода на Чън Тан.
Окръг, наречен на пленниците, не може да е по-стар от самите тях.
Генетичните изследвания също не потвърждават легендата.
Тест от 2005 г. открива европеидна ДНК при част от селяните в Джъладжай.
Той обаче не установява дали тя идва от римляни, от тохарите, живели в Таримската котловина, или от ирански народи.
Две години по-късно китайски учени изследват мъжката линия, която се предава по Y-хромозомата, и не намират следа от римски произход.
Светлокоси хора живеят в Средна Азия много преди Каре, както показват древните мумии от същата котловина, а през Гансу векове наред минават кервани от запад.
Зелените очи в Джъладжай могат да бъдат обяснени и без римски легионери.
През 2010 г. Юан Хунгън, ръководител на новия Център за италиански изследвания към Ланджоуския университет, все пак обявява разкопки, които да проверят истинността на легендата.
Римски монети или оръжие в Джъладжай до момента не са открити.
Никой не оспорва, че при Каре партите пленяват десет хиляди римляни.
През 20 г. пр. Хр. цар Фраат IV връща знамената на Крас, а с тях и онези от войниците му, които са още живи.
Август сече монети с надпис SIGNIS RECEPTIS, "знамената са върнати", и строи за тях малък кръгъл храм на Марс Отмъстителя. Колко души се прибират у дома, римските историци не съобщават.
Хипотезата на Дъбс е възможна само защото никой античен автор не казва какво става с повечето пленници от Каре.
Изследването от 2007 г. показва, че мъжката линия в Лицян не води към Рим, но съдбата на войниците, за които пише Хораций, остава неизвестна.
