Двама мъже излежават по двайсетина години за убийство, което не са извършили, макар че третият подсъдим още по време на процеса поема вината и ги оневинява.
Присъдите им са отменени едва петдесет и шест години след престъплението, когато прокуратурата на Манхатън установява, че полицията и ФБР са укрили доказателства в тяхна полза.
Убитият е Малкълм Екс, проповедникът, който в разгара на борбата за граждански права отказва да обърне и другата си буза.
Той е роден с името Малкълм Литъл на 19 май 1925 година в Омаха, Небраска.
Семейството му се мести първо в Милуоки, Уисконсин, а през 1928 година се установява в Лансинг, Мичиган.
Баща му, преподобният Ърл Литъл, е баптистки проповедник и привърженик на Маркъс Гарви - роден в Ямайка водач, който през двайсетте години призовава чернокожите американци към самостоятелност и завръщане в Африка и е сред основоположниците на черния национализъм.
През 1929 година домът на семейството изгаря, а Ърл Литъл обвинява за пожара "Черния легион", расистка организация, разклонение на Ку Клукс Клан.
Две години по-късно, когато Малкълм е на шест години, баща му загива под колелата на трамвай.
Според властите това е нещастен случай, но близките му и чернокожите в Лансинг са убедени, че и тази смърт е дело на "Черния легион".
След смъртта на Ърл Литъл семейството изпада в такава бедност, че майката на Малкълм, Луиз Литъл, е принудена да събира и готви листа от глухарчета, растящи по улиците, за да нахрани децата си.
След като през 1939 година тя е настанена в психиатрична болница, Малкълм и братята и сестрите му са изпратени в приемни семейства или при други роднини.
Малкълм е отличен ученик. Той обаче прекъсва образованието си в осми клас, след като един от неговите учители му казва, че трябва да стане дърводелец, а не адвокат.
Буйният младеж се премества от поправителния дом за непълнолетни в Мейсън, щат Мичиган, в квартал Роксбъри в Бостън, за да живее при по-голямата си полусестра Ела, дъщеря на баща му от първия му брак.
В тийнейджърските си години си навлича различни проблеми със закона: става дребен мошеник, наркодилър и лидер на банда крадци в Роксбъри и в нюйоркския Харлем.
Докато излежава присъда за кражби с взлом между 1946 и 1952 година, той преживява религиозен катарзис, който в крайна сметка го отвежда към "Нацията на исляма" - афроамериканско движение, съчетаващо елементи на исляма с черен национализъм.
Решението му да се присъедини към "Нацията" е повлияно и от брат му Реджиналд, който вече е член на организацията в Детройт и през 1948 година го посещава в затвора.
Малкълм спира да пуши и да залага. Престава да яде свинско месо, спазвайки хранителните ограничения на "Нацията".
За да се образова, прекарва дълги часове в четене на книги от затворническата библиотека, като дори преписва на ръка целия речник, страница по страница.
Там усъвършенства и ораторските си умения, като участва в занятия по дебати. Подобно на останалите последователи на "Нацията", той заменя фамилното си име Литъл с буквата X (Екс).
Членовете на организацията смятат фамилиите си за наложени от робовладелците, а X стои на мястото на африканското име, което родовете им са изгубили.
След освобождаването си от затвора Малкълм Екс става част от ръководството на "Нацията на исляма" през периода на нейния най-голям възход и влияние.
През 1952 година в Чикаго се среща с Илайджа Мохамед, когото последователите наричат Пратеника на Аллах, след което започва да създава храмове на организацията в Ню Йорк, Филаделфия, Бостън, както и в градове в Южните щати.
Основава вестника на "Нацията", "Мохамед говори", който отпечатва в мазето на собствения си дом.
Малкълм формулира и расовите доктрини на "Нацията", застъпващи тезата за присъщото зло у белите хора и естественото превъзходство на чернокожите.
Малкълм бързо се издига и става проповедник в храм № 11 в Бостън, който самият той основава.
През 1954 година му е поверен храм № 7 в Харлем, най-големият и най-престижният в "Нацията" след централата в Чикаго.
Илайджа Мохамед цени способностите му, изпитва особена привързаност към него и го назначава за национален представител на "Нацията на исляма".
По това време "Нацията" твърди, че има около половин милион членове.
Според ФБР обаче през 1965 година те са едва около пет хиляди, а историкът Клод Клег смята, че дори в разцвета си движението не надхвърля двайсетина хиляди активни последователи.
Като красноречив оратор, харизматична личност и неуморим организатор, Малкълм Екс дава глас на гнева, разочарованието и огорчението, натрупани у афроамериканците, в ключовото десетилетие на движението за граждански права между 1955 и 1965 година.
Той проповядва по улиците на Харлем, но също така изнася речи в престижни университети като Харвардския и Оксфордския.
Острият му ум, хапливият език и пламенният радикализъм го превръщат в безпощаден критик на американското общество.
Той яростни забележки и към основното течение в движението за граждански права, оспорвайки възгледите на Мартин Лутър Кинг за интеграцията и ненасилието.
Според Малкълм залогът на борбата е много по-голям от гражданското право да седнеш в ресторант или дори да гласуваш.
Най-важните въпроси за него са свързани с идентичността, достойнството и независимостта на чернокожите.
За разлика от Кинг, чиято стратегия се основава на ненасилието, гражданското неподчинение и страданието като път към изкупление, Малкълм Екс призовава последователите си да се защитават "с всички необходими средства".
През 1963 година възникват сериозни разногласия между Малкълм и Илайджа Мохамед относно политическата насока на "Нацията".
Малкълм настоява организацията да заеме по-активна позиция в масовите протести за граждански права, вместо просто да бъде страничен наблюдател и критик.
Отношенията между двамата се влошават още повече заради нарушенията на моралния кодекс на "Нацията", които си позволява самият Мохамед.
Малкълм е съкрушен, когато научава, че водачът му има деца от поне шест свои лични секретарки.
Девет дни след убийството на президента Джон Ф. Кенеди Малкълм нарушава изричната забрана на Мохамед проповедниците да говорят по темата и заявява публично, че Кенеди е станал жертва на същото насилие, което хората в страната му търпят години наред.
В отговор на възмущението, предизвикано от това изказване, Илайджа Мохамед нарежда на Малкълм да мълчи публично деветдесет дни, след което разривът между двамата лидери става окончателен.
Малкълм напуска "Нацията" на 8 март 1964 година, а четири дни по-късно основава организацията "Мюсюлманска джамия".
По време на поклонението си в Мека същата година той приема сунитския ислям, като си избира мюсюлманското име ел-Хадж Малик ел-Шабаз.
Отхвърляйки сепаратистките възгледи на "Нацията", той заявява, че ортодоксалният ислям може да реши расовите проблеми на Съединените щати.
През юни 1964 година Малкълм обявява създаването на "Организация за афроамериканско единство" от сцената на "Одюбон Болрум", зала в нюйоркския квартал Вашингтон Хайтс.
Това е светска структура, целяща да даде международна гласност на тежкото положение на чернокожите американци и да обедини усилията им с тези на народите от Третия свят.
Междувременно нарастващата враждебност между Малкълм Екс и "Нацията" довежда до смъртни заплахи и открити прояви на насилие срещу него.
В нощта на 14 февруари 1965 година неизвестни хвърлят бутилки със запалителна смес в дома му в Куинс, докато той, съпругата му Бети и четирите им дъщери спят вътре.
Седмица по-късно, на 21 февруари, въоръжени мъже откриват огън по Малкълм в мига, в който той започва речта си пред събрание на организацията си в "Одюбон Болрум" - на същата сцена, от която осем месеца по-рано е обявил създаването ѝ.
Полицията арестува трима членове на "Нацията на исляма".
По време на съдебния процес един от тях, Талмадж Хейър, прави самопризнания и твърди, че другите двама подсъдими, Норман Бътлър и Томас Джонсън, не са участвали.
Въпреки тези показания съдът осъжда и тримата.
Едва на 18 ноември 2021 година съд в Ню Йорк отменя присъдите на Бътлър и Джонсън, известни по-късно като Мохамед Азиз и Халил Ислям.
От учението, че белите хора са зли по природа, Малкълм Екс се отрича, от призивите за насилие - не.
В писмо от Мека през април 1964 година той пише, че вече не обвинява цялата бяла раса за страданията на своя народ.
Правото на събратята си да се бранят с оръжие от нападенията на Ку Клукс Клан обаче отстоява до края на живота си.
Още през март, когато основава "Мюсюлманска джамия", той призовава чернокожите да създават стрелкови отряди там, където властите не ги закрилят.
На 4 декември 1964 година един от проповедниците на "Нацията" пише във вестника "Мохамед говори", основан от самия Малкълм, че такъв предател заслужава смърт.
Два месеца и половина по-късно заканата е изпълнена.
