"Да кажем просто, че бях в специалните части, и да спрем дотук. Хората могат да си мислят, каквото искат."
С тези думи през 2011 година Кристофър Лий за пореден път отказва да говори за войната си пред британския вестник "Телеграф".
А хората не чакат втора покана.
Когато актьорът умира през юни 2015 година, на деветдесет и три, некролози го представят като боец от SAS, британските командоси за диверсии в тила на противника, и от още две от най-потайните съюзнически поделения във Втората световна война.
"Не е служил в нито едно от тях", отсича Гавин Мортимър, автор на книги за специалните части.
Лий прекарва годините в униформа главно в щабове и на летища, но все пак познава смъртта не само от снимачната площадка.
Роден е в Лондон през 1922 година, син на подполковник и на графиня от италиански произход.
Родителите му се развеждат, когато е на шест, а майка му се омъжва за банкер, вуйчо на Иън Флеминг, бъдещия създател на Джеймс Бонд.
Като дете Лий се запознава с двама от убийците на Распутин, когото през 1966 година сам ще изиграе.
През юни 1939 година седемнайсетгодишният младеж е в Париж на път за Ривиерата и един журналист, приятел на семейството, го води във Версай.
Пред затвора "Сен Пиер" гилотината е приготвена за германеца Ойген Вайдман, осъден за шест убийства, а хората чакат от часове за място най-отпред.
В автобиографията си Лий описва вълната от вой и писъци при появата на осъдения, а след екзекуцията някои от зяпачите топят кърпички в кръвта, за да я отнесат у дома.
"Обърнах глава, но чух", разказва той в документален филм от 1998 година.
Седмица по-късно указ забранява публичните екзекуции във Франция, гилотината е прибрана зад стените на затворите и присъдата на Вайдман остава последната, изпълнена пред тълпа.
През зимата Лий вече е във Финландия, където от ноември 1939 година тече Зимната война срещу Съветския съюз.
По собствените му думи той и група английски момчета се явяват като доброволци, получават униформи и прекарват около две седмици на караул на безопасно разстояние от фронта.
В мемоарите си признава, че на първа линия едва ли би оцелял.
Британският журналист Гай Уолтърс, автор на книга за издирването на нацистките престъпници, се съмнява, че финландската армия би приела в редиците си ученици, и отбелязва, че в различните си интервюта Лий ту твърди, ту отрича, че групата е стигала до бойните позиции.
През март 1941 година баща му умира от пневмония, a той постъпва в Кралските военновъздушни сили.
Учи се да лети в Южна Родезия, днешно Зимбабве, на учебни двуплощници "Тайгър Мот", но точно преди първия си самостоятелен полет получава силно главоболие и всичко пред очите му се размазва.
Лекарят открива проблем със зрителния нерв и "приземява" курсанта завинаги.
Следва кратка служба като надзирател в затвор на колониалната полиция в Салисбъри, днешно Хараре, после чакане на назначение край Суецкия канал в Египет, а в началото на 1943 година, вече офицер, Лий е зачислен в 260-а ескадрила изтребители-бомбардировачи, където отговаря за разузнаването.
Задачата му е да инструктира пилотите преди излитане, да ги разпитва след връщането им и да нанася на картата целите и линията на фронта.
Ескадрилата следва настъплението на съюзниците през Северна Африка и Лий едва не загива при бомбардировка на летището.
Маларията го поваля няколко пъти. Според спомените му веднъж трябва да укротява пилотите, готови да се разбунтуват, защото седмици наред не са получавали писма от дома.
В последствие е командирован в Италия при сухопътните войски и през по-голямата част от боевете за Монте Касино, хълма с манастира, препречил на съюзниците пътя към Рим, е с гурките от Осма индийска дивизия, непалски стрелци на британска служба.
По време на отпуск в Неапол се изкачва на Везувий, а три дни по-късно вулканът изригва.
"От време на време бях прикрепен към SAS, но на бивши, настоящи и бъдещи членове е забранено да обсъждат конкретни операции", казва Лий в същото интервю от 2011 година.
Първият отряд на SAS е сформиран през 1941 година в Северна Африка, а SOE, британската тайна служба за саботажи и подкрепа на съпротивата в окупирана Европа, е основана година по-рано.
Мортимър потвърждава, че между 1943 и 1945 година Лий неведнъж е бил прикрепян към SAS и SOE като офицер за връзка на авиацията, ценно звено между летците и диверсантите, но не е служил в тях.
Довода за забраната историкът също отхвърля, защото ветеран от SAS е издал спомените си още през 1948 година. Лий не лъже, смята Мортимър, просто трудно излиза от роля.
Същата информационна мъгла обвива и службата му след победата.
По думите на Лий той е командирован в Централния регистър на военнопрестъпниците и лицата, опасни за сигурността, създаден през 1945 година към щаба на съюзниците, за да трупа данни за хората, издирвани за зверства в концлагерите и в окупираните земи.
Към 1947 година в списъците му има над шейсет хиляди имена, ловците на нацисти ги наричат своята библия, а под номер едно е самият Хитлер, обвинен в убийство от Полша, Чехословакия и Белгия.
Германски съд го обявява официално за мъртъв едва през 1956 година.
"Даваха ни досиета с онова, което бяха извършили, и ни казваха да ги намерим, да ги разпитаме, колкото можем, и да ги предадем на съответните власти", твърди Лий.
Уолтърс, проучвал въпросния регистър, смята, че това просто не може да е вярно: служителите работят от кабинети в Париж и Берлин и почти не излизат на терен.
През 1946 година Лий напуска авиацията, а през 1947 година подписва договор с филмовата компания "Ранк".
При ръст метър и деветдесет и шест той е твърде висок за главен герой и цяло десетилетие се мярка единствено в малки роли.
Славата го спохожда в студиото "Хамър", известно с евтините си кървави филми на ужасите: през 1957 година Лий е чудовището в "Проклятието на Франкенщайн", а година по-късно и граф Дракула.
До 1973 година играе графа в още шест филма от поредицата, а в "Принцът на мрака" от 1966 година не обелва нито дума.
Лий твърди, че е прочел репликите и е отказал да ги произнесе, а сценаристът Джими Сангстър пише в книгата си за студиото, че вампирите не бъбрят и затова не е написал за графа нито ред.
Флеминг, доведеният братовчед на Лий, сам е служил в разузнаването през войната, но във военноморското.
По думите на актьора именно той му предлага ролята на доктор Ноу на игрището за голф. Продуцентите обаче вече са избрали Джоузеф Уайзман.
Лий става злодей на Бонд едва през 1974 година в "Човекът със златния пистолет", а убиеца Скараманга, както сам казва, играе като огледален образ на агент 007.
За поколенията на "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените" Лий е граф Дуку и магьосникът Саруман.
В целия екип на Питър Джаксън той е единственият, срещал се някога с Толкин.
Когато снимат смъртта на Саруман от ножа на слугата му Грима Змийски език, режисьорът започва да обяснява на актьора, какъв звук да издаде.
Лий го прекъсва: "Имаш ли представа, какъв звук издава човек, когато го намушкат в гърба? Защото аз имам."
В допълнителните материали към филма Джаксън си спомня, че после актьорът заговаря за "някаква много потайна част от Втората световна война", която явно познава отблизо.
Саруман не вика: ударът изкарва въздуха от гърдите му и той полита от кулата. Зрителите в кината така и не виждат сцената, защото Джаксън я изрязва от "Завръщането на краля".
"Разбира се, че съм шокиран, това е всичко, което мога да кажа", заявява Лий през ноември 2003 година и отказва да отиде на премиерата: "Не. Какъв е смисълът? Какъв е смисълът да отида?"
Сцената се връща година по-късно в разширеното издание.
През 1955 година, когато във Великобритания забраняват комиксите с ужаси, антропологът Джефри Горър пише в есето "Порнографията на смъртта", че за неговия век умирането е станало онова, което сексът е бил за викторианците: тема, неприлична за разговор и жадно поглъщана в криминалните романи, в уестърните и в същите тези комикси.
Три години по-късно Лий облича наметалото на Дракула и в продължение на петнайсет години дава на масовата публика точно такова зрелище, а за преживяното в Северна Африка и под Монте Касино говори само с намеци.
