В основите на храма на Артемида в Ефес, на егейския бряг на днешна Турция, археолозите откриват едни от най-старите монети в света сред повече от три хиляди оброчни приношения.
Малки и неравни, те са сечени от електрум, естествена сплав от злато и сребро, около 600 година пр.Хр.
Век по-късно, според Диоген Лаерций, в същото светилище книгата си полага като дар Хераклит, когото още античните автори наричат Тъмния заради загадъчния му стил.
От нея са оцелели само откъси. В един от тях Хераклит сравнява природата с търговията: всичко се разменя срещу огън и огънят срещу всичко, "както стоките срещу злато и златото срещу стоки".
Монетите и книгата на философа в едно и също светилище биха били любопитна подробност от историята на Ефес, ако през същите векове, на хиляди километри на изток, хора, които никога не са чували за този град, не търсеха отговор на сходни въпроси за богатството, за доброто и за мястото на човека в света.
Между 800 и 200 година пр.Хр. в Китай, Индия, Иран, Юдея и Гърция почти едновременно възникват учения, според които нравственият закон е по-висш от волята на царете и от старите обреди и важи за всички.
Историците наричат тази епоха осево време и спорят дали тогава наистина се полагат основите на световните религии и на философията, или само така изглежда от разстоянието на двайсет и пет века.
В царство Лу, в днешната провинция Шандун в Източен Китай, Конфуций учи, че благородният човек разбира от справедливост, а дребният - от изгода.
В долината на Ганг Буда проповядва път към освобождение от желанията.
На една скала при Бехистун, в Западен Иран, персийският цар Дарий заповядва да издълбаят надпис, според който властта му идва от Ахура Мазда, Мъдрия господар на Заратустра.
Юдейските пророци от времето на вавилонското изгнание настояват, че Бог е един за целия свят, а Еремия обещава нов завет, записан в сърцата на хората.
В Атина се раждат трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид, историческите съчинения на Херодот, дошъл от Халикарнас, и на атинянина Тукидид, както и философските разговори на Сократ.
Стотици граждани, избрани с жребий, решават заедно съдебните дела, а Хиподам от Милет разчертава пристанището Пирея на правоъгълни квартали.
Всичко това се побира в живота на един човек: Софокъл е момче по време на битката при Саламин и умира в последните години на Пелопонеската война.
Никой от тези хора не подозира за съществуването на останалите.
Терминът осево време е дело на германския философ Карл Ясперс.
Нацистите му забраняват да преподава и да публикува трудовете си заради еврейския произход на съпругата му Гертруд, с която той отказва да се разведе, а през 1945 година двамата очакват да бъдат депортирани.
В случай на арест в дома си винаги имат на разположение цианкалий.
Американската армия влиза в Хайделберг две седмици преди деня, насрочен за отвеждането им.
През 1949 година, вече в Базел, Ясперс издава книгата "За произхода и целта на историята".
В нея обяснява и значението на осевото време : както християните делят историята на преди и след Христос, така Ясперс поставя около 500 година пр.Хр. граница, валидна за всеки народ.
Тогава според него се появява човекът, какъвто го познаваме, с неговите религии, философия и наука.
Ученията на Конфуций, Буда и Заратустра, проповедите на пророците и разсъжденията на гръцките мъдреци възникват, по думите му, "почти едновременно".
Китай, Индия и Западът, добавя Ясперс, не знаят един за друг.
След войната той търси общо начало на човечеството, което да позволи на народите да се разбират, без никой да претендира за абсолютна истина.
"Свършено е с европейското високомерие", казва Ясперс още през 1946 година.
Най-простото обяснение на феномена, който той описва, е, че едни и същи идеи достигат до различните народи по пътищата на търговията и завоеванията.
Персийската империя наистина обединява гърците от Мала Азия, юдеите и жителите на долината на Инд.
Срещу Гърция Ксеркс води и индийци, облечени, по думите на Херодот, в дрехи от "дървесна вълна", тоест памук. Баща му Дарий праща гърка Скилак от Карианда да слезе с кораб по Инд до морето.
Китай обаче остава откъснат от този свят: Пътят на коприната ще го свърже със Запада едва през II век пр.Хр.
В "Беседи и съждения" на Конфуций няма и следа от гръцки или индийски идеи, а китайците научават за Буда едва през I век сл.Хр.
Самият Ясперс вижда общия знаменател в политическия живот.
В Китай, в Индия и в Гърция властта е разпокъсана между множество малки държави, които воюват помежду си, а от двор на двор обикалят учители.
Конфуций прекарва четиринайсет години в скитане от царство в царство, за да намери владетел, готов да приложи съветите му.
Царят на Магадха, в днешния индийски щат Бихар, се готви да унищожи съседния племенен съюз на ваджите и праща министъра си при Буда.
Вместо да предскаже изхода от войната, мъдрецът изрежда условията, при които народът ще процъфтява, и първите от тях са честите събрания на родовите старейшини и решенията в съгласие.
Ясперс нарича тези векове междуцарствие: преди и след тях в Евразия господстват големите империи.
Войните обаче не стихват.
Есхил се бие при Маратон, а надгробният му надпис, според преданието съчинен от самия него, споменава само това, без нито дума за трагедиите, които е писал. Сократ служи като тежковъоръжен пехотинец при Потидея и Делион.
Тукидид пише за Пелопонеската война в изгнание, на което е осъден, защото като командващ ескадра не успява да спаси Амфиполис, крепостта на Струма, от която Атина получава дървен материал и сребро.
Петдесетте години между персийските нашествия и сблъсъка със Спарта, които понякога се рисуват като мирен разцвет, също минават в походи.
Другият общ знаменател са парите. Американският антрополог Дейвид Грейбър отбелязва, че сърцевината на осевото време съвпада почти напълно с периода, в който се появяват монетите.
Според него те възникват независимо в Северен Китай, в долината на Ганг и около Егейско море, точно там, където живеят мъдреците.
Британският класицист Ричард Сийфорд свързва раждането и на гръцката философия, и на трагедията с парите, а откъсът на Хераклит за огъня и златото е сред главните му доводи.
В Атина със среброто от мините в Лаврион първо се строи флотът, който печели при Саламин. После то се превръща в монети, с които се плаща, както на бедните гребци, така и на съдебните заседатели, избирани с жребий.
Мъдреците говорят за парите често и почти винаги с недоверие. Да приема злато и сребро, е тежко нарушение за будисткия монах.
Според легендите около сто години след смъртта на Буда част от братята във Вайшали правят точно това и старейшините свикват събор, за да осъдят постъпката им.
Френският специалист по когнитивни науки Никола Бомар и колегите му търсят през 2015 година мерило за богатството на тези общества.
По техните изчисления ученията за обуздаване на страстите и отказ от удоволствия се появяват, когато енергията, с която разполага всеки човек, тоест храна, гориво и суровини, надхвърли около двайсет хиляди килокалории на ден.
Този праг е прекрачен почти едновременно в Китай, в долината на Ганг и в Източното Средиземноморие.
Колкото повече отговори се трупат, толкова повече се засилват съмненията дали тези векове наистина са изключителни.
Слабото място на теорията са датите.
Един от първите, забелязали съвпадението, френският ориенталист Анкетил-Дюперон, греши още през XVIII век: той поставя Заратустра в VI век пр.Хр. и така го прави съвременник на Конфуций и Питагор.
Британската иранистка Мери Бойс отнася пророка към второто хилядолетие пр.Хр., а за Буда датата, възприета от монасите в Шри Ланка, и изчисленията на индолога Ричард Гомбрих се разминават с близо век и половина.
Германският египтолог Ян Асман нарича осевото време един от най-влиятелните митове на модерността.
През 2018 година изследователите от "Сешат", международен проект за сравнителна история, подлагат идеята на проверка, като сравняват по едни и същи критерии общества от цяла Евразия.
"Данните показват, че белезите на осевото време се появяват многократно", казва историкът Даниел Хойер. В Египет и при хетите подобни черти личат още в края на второто хилядолетие пр.Хр., векове преди 800 година, с която Ясперс започва периодизацията си.
Гърците от Хелеспонта и Черноморието разказват на Херодот, че гетите от земите на днешна Североизточна България дължат вярата си в безсмъртието на Залмоксис, бивш роб на Питагор.
Самият Херодот, за когото те са най-храбрите и най-справедливите сред траките, приема думите им с резерви и смята Залмоксис за много по-стар от философа.
Почти двайсет и четири века преди Ясперс историкът не вярва, че мъдростта непременно идва от Елада, и оставя отворен въпроса, който разделя изследователите на осевото време: пътуват ли големите идеи с хората, или се раждат навсякъде, където животът ги направи нужни.
