Музикални хроники: Пиянство, бунт и нацистки поздрав – най-позорната нощ на една рок икона

Музикални хроники: Пиянство, бунт и нацистки поздрав – най-позорната нощ на една рок икона
Снимка: Getty Images

През юни 1978 г. Jefferson Starship се намират на самия връх на американската рок йерархия.

Групата, наследница на легендарните Jefferson Airplane, тъкмо е издала албума Earth, който влиза в челната петица на американските класации.

Зад гърба ѝ стои успешно петседмично турне из Съединените щати, а пред нея - първото гостуване на музикантите в Европа от времето на Airplane насам.

Погледите са приковани в Грейс Слик. Гласът ѝ е сред най-разпознаваемите в историята на рока, тя вече е пяла на "Уудсток", а заедно с Джанис Джоплин е една от първите певици, станали звезди в един дотогава мъжки жанр.

Престоят в Германия обаче ще продължи само четири дни и ще завърши с опожарена сцена, най-позорния концерт в кариерата на Слик и раздялата ѝ с групата.

Грейс Барнет Уинг е родена на 30 октомври 1939 г. в Хайланд Парк, щата Илинойс, в семейството на заможен инвестиционен банкер.

Истории Личности

Учи за кратко в престижния нюйоркски колеж "Финч", после се мести в Сан Франциско с първия си съпруг, кинооператора Джери Слик, и работи като модел в луксозен универсален магазин.

Съдбата ѝ изглежда предначертана: елегантна дама от висшето общество с осигурено бъдеще.

Вместо това през 1965 г. заедно със съпруга си и с брат му Дарби Слик тя основава групата The Great Society и се гмурка в кипящата психеделична сцена на града.

Именно от този период датират двете песни, които всеки фен свързва с името ѝ: Somebody to Love на Дарби и нейната собствена White Rabbit - хипнотично парче с ритъм на болеро, в което приказката на Луис Карол за Алиса се превръща в пътеводител из халюциногенните преживявания на цяло едно поколение.

През есента на 1966 г. Слик е поканена в Jefferson Airplane на мястото на напусналата вокалистка Сигне Андерсън и включва двете парчета в репертоара на новата си група.

Издадени през 1967 г. в албума Surrealistic Pillow, те влизат в първата десетка на американската класация и стават химни на Лятото на любовта.

Хромираната монахиня, както я нарича Дейвид Кросби, пее с мощен, почти оперен глас и в интервютата говори каквото ѝ хрумне.

Десетилетие по-късно тази черта ще ѝ изиграе лоша шега.

След разпадането на Airplane в началото на седемдесетте тя и китаристът Пол Кантнър, неин дългогодишен партньор и баща на дъщеря ѝ Чайна, създават Jefferson Starship.

Новата банда заменя дългите психеделични импровизации и политическите текстове на Airplane с по-мек, пригоден за радиото звук и постига още по-голям търговски успех от предшественика си.

Албумът Red Octopus от 1975 г. достига първото място в класацията на Billboard.

Но колкото по-предвидима става музиката на групата, толкова по-неуправляема е певицата.

Мястото на психеделичните вещества от шейсетте заема далеч по-обикновен, ала не по-малко разрушителен спътник - алкохолът.

Истории Личности

"Всичко немско събуждаше у нея най-лошото", отбелязва в книгата си Got a Revolution! биографът на групата Джеф Тамаркин.

И именно в Германия тази неприязън прераства в скандал.

На 16 юни бандата пристига с влак в страната след успешното начало на турнето в Амстердам.

На следващия ден предстои концерт в амфитеатъра "Лорелай" над Рейн пред хиляди зрители.

Сутринта обаче вторият съпруг на Слик, осветителят на групата Скип Джонсън, съобщава на колегите си, че Грейс е имала тежка нощ и че към хотела пътува лекар.

Официалната версия гласи, че певицата страда от стомашно неразположение, но музикантите са наясно с истинския ѝ проблем.

Когато малко преди началото на концерта става ясно, че Jefferson Starship няма да свирят, тълпата, чакала с часове, вдига бунт.

Разярени зрители щурмуват и подпалват сцената, а апаратурата е разграбена и унищожена.

Според американския журналист Уейн Робинс от Newsday щетите надхвърлят милион долара.

Няколко дни по-късно е наета набързо нова техника и идва редът на Хамбург.

Този път Слик държи да излезе пред публика - решение, което се оказва по-пагубно и от отменения концерт.

Според Тамаркин още в хотела певицата изпада в пиянска ярост: хвърля бутилки, отказва да се приготви и продължава да поръчва алкохол в стаята си.

На сцената не успява да изпее нито една песен докрай.

Вместо това провокира зрителите с подигравателния въпрос "Кой спечели войната?", нарича ги нацисти, вдига ръка в хитлеристки поздрав и опипва колегите си и жените от първите редове.

Концертът е заснет за германското музикално предаване Rockpalast, но записът така и не е излъчен.

"В Германия съм и ще им отмъстя за Дахау - или някакво подобно тъпо пиянско решение" - така четвърт век по-късно самата Слик обяснява пред Тамаркин поведението си от онази вечер.

Прессекретарят на групата Синтия Боумън помни друго: "Просто се виждаше как групата угасва. Беше ужасна, празна, мрачна вечер".

Развръзката настъпва светкавично. Веднага след Хамбург Кантнър настоява Слик да се оттегли и тя напуска групата, която е изградила заедно с него.

Скоро си тръгва и другият вокалист Марти Балин, за когото безредиците са капката, която прелива чашата.

Но Jefferson Starship оцеляват: с новия певец Мики Томас още на следващата година се връщат в ефира с песента Jane, а Слик, след лечение на алкохолната си зависимост, отново е в групата през 1981 г.

Най-големите си успехи в класациите обаче Грейс постига едва когато наближава петдесетте: преименуваният през 1985 г. състав Starship, вече без Кантнър, извежда до първото място в Billboard три песни, сред които We Built This City.

През 2004 г. списание Blender обявява парчето за най-лошата песен на всички времена.

Жената, възпяла бягството от действителността с White Rabbit, сега изпълнява лъскав комерсиален поп.

През 1988 г. Слик напуска Starship, събира се за кратко със старите си колеги от Jefferson Airplane за последен общ албум и турне, а в началото на деветдесетте се оттегля от музиката завинаги с обяснението, че рокът е забавление за млади хора.

През 1996 г. е приета в Залата на славата на рокендрола като член на Jefferson Airplane. Днес живее в Малибу и се посвещава на другата си страст - рисуването.

Певицата, чийто глас олицетворява свободата на шейсетте, десетилетие по-късно губи контрол над собствения си живот.

Джанис Джоплин, с която някога делят славата на първите рок певици, умира на двайсет и седем години, а Слик оцелява, изтрезнява и сама разказва за най-скандалната си вечер.

Истории Арт

Подобни

Ексклузивно

Последни

  • Истории
  • Арт
  • Музикални хроники: Пиянство, бунт и нацистки поздрав – най-позорната нощ на една рок икона