Който води армия от Египет към Сирия, рано или късно застава пред един и същ избор.
В днешен Северен Израел между крайбрежната равнина и плодородната Изреелска долина се изпречва хребетът Кармил, а през него минават три прохода.
Два са широки и обиколни. Третият е пряк, но на места се стеснява толкова, че конете трябва да крачат в редица един след друг.
На изхода му, върху хълм на около трийсет километра югоизточно от Хайфа, се издига Мегидо, крепостта, която пази пътя между долината на Нил и Месопотамия.
През пролетта на 1457 година пр. Хр. един млад египетски владетел избира теснината и това решение го отвежда към първата битка, описана подробно в достигнал до нас извор.
От името на хълма над прохода векове по-късно ще се роди думата Армагедон.
Тутмос III получава короната като малко момче, но повече от две десетилетия властта е в ръцете на Хатшепсут, негова леля и мащеха, която се обявява за фараон.
Писарите въпреки това броят годините на царуването му от възкачването му на трона, затова битката от първия поход, в който командва сам, се пада в двайсет и третата.
Малко след смъртта на Хатшепсут владетелят на Кадеш, град в днешна Сирия, вдига на бунт васалите на Египет.
Почти два века по-късно Рамзес II ще воюва там с хетите, а по това време зад заговорниците е Митани, царството на хуритите в Северна Месопотамия.
На стела, издигната в Куш, днешен Судан четвърт век след похода, Тутмос споменава триста и трийсет князе, "всеки със своята войска". Сборният им пункт е Мегидо.
Фараонът тръгва от граничната крепост в източната делта на Нил и за десетина дни стига до Газа.
Там го заварва празникът на коронацията му, затова писарят сменя годината на царуването още по пътя.
Единайсет дни след като напуска Газа, войската е в подножието на Кармил, при Йехем, недалеч от Аруна, селището при входа на теснината.
В лагера идва вест, че владетелят на Кадеш вече е в Мегидо и се кани да посрещне египтяните там.
Тутмос иска командирите да му кажат "какво е в сърцата им", и те не крият страха си: "Нима кон няма да върви след кон, а войската и хората също? Нима челото ни ще се бие, докато задните отряди още са в Аруна?"
Предлагат да заобиколят от юг или от север и завършват с молба: "Само не ни карай да вървим по този труден път!"
Фараонът отговаря с клетва: "Кълна се, както ме обича Ра и както ме хвали баща ми Амон, Моето величество ще тръгне по пътя за Аруна!"
Който желае, добавя той, да заобиколи, а останалите да вървят след него.
Следващото изречение издава повече за човека, отколкото за живия бог, който египтяните виждат във фараона.
Враговете, "които Ра ненавижда", щели да решат, че Негово величество е избрал друг път, защото се е уплашил от тях.
Генералите отстъпват веднага: "Следваме те навсякъде, където отидеш, както слугата върви след господаря си."
Тутмос дава и втора клетва: "Няма да позволя войската ми да мине пред Моето величество на това място!"
Той поема пръв през теснината, а колоната се точи след него часове наред, кон след кон.
Когато челото излиза в долината на потока южно от Мегидо, опашката още е при Аруна и командирите пак молят царя да изчака всички.
Този път той ги послушва. По пътя враг не се появява: князете пазят изходите на удобните пътища, сигурни, че египтяните ще изберат тях.
Лагерът е разпънат на брега на потока. Раздават се дажби, поставят се стражи, а заповедта към тях звучи като заклинание: "Твърдо, твърдо! Будно, будно!"
Утрото на битката е празник на новолунието. Тутмос излиза в колесница, обкована с електрон, блестяща сплав от злато и сребро, а писарят го сравнява с Монту, бога на войната.
Едното крило на египтяните заема хълм южно от потока, другото е северозападно от Мегидо, а царят е в центъра.
Строят на коалицията се разпада още при първата атака. Князете бягат към града "със страх по лицата" и изоставят конете и скъпите си колесници.
Жителите на Мегидо обаче са залостили портите. Отгоре спускат дрехи и изтеглят по тях своите съюзници.
Така се спасяват владетелят на Кадеш и князът на самия град.
Това е мигът, в който Мегидо може да падне без обсада. Хората на фараона обаче предпочитат плячката.
Писарят не крие горчивината си: ако войската не беше дала сърцето си на грабежа, "щеше да превземе Мегидо в този час", докато двамата водачи на бунта още висят по стените.
Редиците на врага лежат проснати "като риби в мрежа", а победителите броят трофеите.
Тутмос ги смъмря. Зад стените се крият всички князе на северните страни, и "превземането на Мегидо е превземане на хиляда града".
Заповедта му е кратка: "Дръжте здраво, здраво!"
Обсадата продължава поне седем месеца.
Египтяните изкопават ров и издигат ограда от колове от прясно отсечените овощни дървета край Мегидо, а на укреплението дават име: "Тутмос обгражда азиатците".
Междувременно войниците прибират реколтата от нивите наоколо, над двеста хиляди чувала зърно.
Накрая князете изпълзяват по корем, целуват праха пред фараона и молят: "Дай ни дъх, господарю наш!"
Пращат му децата си и много злато и сребро, а той ги пуска да се върнат по градовете си.
Най-хапливият коментар е записан на стелата от Судан: "Всички си тръгнаха на магарета, защото бях взел конете им."
Сред плячката са над деветстотин колесници, бронята на владетеля на Кадеш и колове от шатрата му, обковани със сребро.
Списъкът започва с триста и четирийсет пленници и осемдесет и три ръце: така египетските писари отчитат убитите врагове.
При толкова малко жертви сравнението с рибите в мрежата е по-скоро поетическа волност, а сражението изглежда като паническо бягство.
Подробности като датата на всеки преход или думите на изплашените генерали дължим не на войник, а на писар.
Авторите на надписа в Карнак уточняват, че всичко е записано "по дни" върху кожен свитък, оставен в храма на Амон.
Египтолозите свързват този дневник с военния писар Танени, който сам не пропуска да се похвали с делото си.
В гробницата му в тиванския некропол четем: "Отбелязах победите, които царят извоюва във всяка страна, и ги предадох в писмо според истината."
Каменоделците издълбават откъси от свитъка по стените около светилището на свещената ладия на Амон в Карнак, като част от хрониката на походите, позната като Аналите на Тутмос III.
Народът никога не ги вижда, защото са в най-скритата част на храма. Адресатът на отчета е богът.
Въпреки това надписът не спестява дори позорния епизод с плячката.
Новолунието в утрото на битката писарят отбелязва заради боговете, а днес по него астрономите се опитват да датират похода.
Фазата се повтаря на тази дата в египетския календар през четвърт век и изчисленията дават няколко възможни отговора.
Повечето египтолози приемат 1457 година пр. Хр., а в по-старите книги ще срещнете 1479 или 1482 година пр. Хр.
Самият хълм е до голяма степен дело на човешки ръце.
Върху развалините на всеки град жителите вдигат нов и могилата, висока над трийсет метра, крие следите на пет хилядолетия, подредени в повече от двайсет културни пласта.
Днес Мегидо е национален парк и обект на световното наследство на ЮНЕСКО след 2005 година.
В Книгата на съдиите ханаанските владетели воюват край водите на Мегидо, а през 609 година пр. Хр. отново египетски фараон, Нехао, убива там юдейския цар Йосия.
В Библията стихът завършва така: "и оня го уби в Мегидон, щом го видя" и родството с Армагедон се вижда с просто око.
Когато в края на първи век Йоан пише Откровението, по сметката на археолога Ерик Клайн в долината вече са се водили поне тринайсет битки.
В шестнайсета глава нечисти духове свикват царете на цялата вселена за боя на великия ден: "И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон."
"Хар" на иврит е планина, а в гръцкия оригинал думата започва с придихание и звучи Хармагедон.
Етимологията не е еднозначна, защото Мегидо е само могила, и някои свързват името с планината на събранието от книгата на пророк Исаия.
Повечето учени приемат най-простото обяснение.
Войните под хълма продължават и след Йоан: кръстоносци и сарацини, мамелюци и монголи, а през 1799 година при планината Тавор воюват и французите на Наполеон.
Клайн преброява в долината поне трийсет и четири битки, от времето на пирамидите до Войната на Йом Кипур.
На 19 септември 1918 година, броени дни след пробива при Добро поле, британският генерал Едмънд Алънби започва последното си настъпление в Палестина срещу османците и германските им съюзници.
Още същата нощ част от конницата му минава през Кармил по прохода, по който е поел фараонът.
В тъмното водещата бригада подминава отбивката и продължава осем километра на север.
Към полунощ генерал Джордж Бароу, командирът на дивизията, се връща при теснината и не заварва войските си.
Османският батальон, изпратен да запуши прохода, закъснява още повече.
На сутринта индийските улани от Втори полк излизат в равнината с насочени копия, убиват четирийсет и шест турски войници, а близо петстотин хвърлят оръжието.
Повече сериозни боеве при хълма няма.
Алънби пише на жена си: "Щабът на кавалерията в момента е в Армагедон. На картата мястото е с друго име."
До края на октомври османските пратеници подписват примирие.
През 1919 година фелдмаршалът получава титлата виконт Алънби от Мегидо.
Дали в Палестина съзнателно е повторил хода на фараона, историците спорят.
Той признава, че е чел книгата на американския египтолог Джеймс Брестед.
Преди да отплава от Египет през юни 1920 година, ученият вечеря с фелдмаршала и съпругата му и после описва срещата в писмо до своята жена.
Лейди Алънби настоява мъжът ѝ да разкаже за "любопитното съвпадение", свързано с посещението им на бойното поле.
Фелдмаршалът обяснява, че носели книгата на Брестед и знаели датите на похода на Тутмос.
Фараонът прекосил хребета на петнайсети май преди повече от три хиляди години, а точно в същия ден англичанинът завел там съпругата си в автомобил с алуминиеви колела.
"Минахме в колесница от блестящ метал", казва Алънби. Съвременните изчисления сочат друга дата, но сравнението му остава находчиво.
Кожения свитък на Танени отдавна го няма, а йероглифите от Карнак днес могат да бъдат прочетени от шепа специалисти.
Думата, която Йоан заема от хълма над прохода, обаче живее в почти всички европейски езици и всеки, който нарича с нея края на света, назовава, без да подозира, мястото на първата битка, описана ден по ден.
