Китай трябваше да прегази Япония в края на XIX век – самураите удариха безмилостно
Японското индустриално чудо започва в началото на XX век и ще докаже, че страната на изгряващото слънце бързо може да се синхронизира с всички останали страни. През далечната 1894 г. ще открием, че повечето военни експерти не виждат спящия дракон като някаква заплаха. Повечето се кълнат, че няма как с подобна флота, подобно разпределение на силите и липсата на военен опит, Япония да успее да предостави план за победа над Китай по вода, дори и ако се говори за Жълто море.
Индустриализацията на Япония започва едва през 1869 г. и повечето експерти не вярват, че в рамките на три десетилетия ще има възможност за една страна да изгради армия и флота. Второто подозрение е, че след толкова векове на изключване от останалия свят, Япония не може да създаде морски традиции. Мнозина смятат, че сегашната им флота няма никакви качества, а стоманата се използва в последните 25 години, когато Япония получава първия си френски кораб, някога притежаван от конфедерацията на САЩ.
Хилаво начало, казват повечето адмирали, Япония има много малко време за да навакса. Японската флота няма да има никакви шансове срещу по-голяма и по-силна флота, точно като тази на династията Цин. Нещо още по-важно е, че японската флота не разполага с бойни кораби, а те са морските арбитри във всяко едно сражение.
На 17 април Китай и Япония подписват договора Шимоносеки, прекратявайки ограничената война, която избухва през миналия август. С този договор ще има спогодба за прибирането на цяла Корея, островната група Пенгу и част от крайбрежието на Япония. Китай ще има правото дори да отвори свои собствени пристанища на японска територия, с което ясно се доказва, че страната на изгряващото слънце е изгубила много.
Войната от 1894-1895 г. ще покаже, че Япония има много сериозно желание не просто да накаже Китай, но и да получи своята пълна бойна слава. В тази война, поне до септември 1894 г. се смята, че Китай ще бъде истинският лидер и няма да има никакви проблеми във воденето на военна кампания. След септември е ясно, че е по-добре да блъфира и да поиска подписване на примирие, отколкото войната да продължи. Сино-японската война показва, че Япония не просто е успяла да направи чудо, но и тепърва ще се намести сред великите сили като един от лидерите на военноморското дело.
Много малко са хората, които биха могли да подозират, че Япония ще победи могъщия Китай, а тяхното мнение никога не се е чуло. Дори и някои от съвременните военни експерти ще смятат, че Азия остава отворена и победена карта, която няма как да противодейства на абсолютно никого. Има само един проблем, някога мнозина са смятали това и за Япония и са вярвали, че страната ще има нужда от много години, за да стане истинската сила, която ще покори Пърл Харбър и ще прегази Китай. Ето и някои много важни и кратки уроци, които човек не трябва да пропуска, когато прави своите сметки за предстояща война.
Човешките същества винаги ще разработват нови технологии, търгуват с най-различни ценности и с малко повече регулации ще допринасят за по-добри и ефективни опции и качества. Трите най-важни атрибута на един боен кораб са: скорост, защита и въоръжение. Ако един производител реши да заложи повече на едно качество, то винаги ще застраши другите две.
Поставянето на по-тежки оръдия и ракети ще повишат значително теглото на трюма. Теглото намалява скоростта и изисква от дизайнера да намали значително бронята, за да може да го превърне в плавателен съд, а не в камък на дъното на океана. Това от своя страна води до употребата на още по-скъпи двигатели. Често има флоти, които ще приемат това за краен резултат, ликвидирайки скоростта.
Във военноморското дело няма компромиси и никой не може да избяга от тази формула. Някои от бойните кораби на САЩ, които разполагат с добра спринтова скорост, често са лишени от броня и разполагат с мощни спортни двигатели, но никога не носят и необходимото снаряжение, за да бъдат фактор в играта на котка и мишка. Повечето кораби от LCS клас са изработени от алуминий, а той не е най-добрият материал, когато трябва да издържа на директен обстрел от по-тежки оръдия. Ако скоростта се увеличи, то тя винаги ще бъде за сметка на останалите оръжия. Всеки един дизайнер ще обръща много внимание на тези фактори, но никога няма да разбере дали наистина се е справил, докато не види какво се случва в открита битка.
Като повечето военноморски флотове, китайският също използва съветите на чуждестранни съветници, които смятат, че големите бойни кораби са истинските победители във всяка една битка. Те разполагат с дебела броня и жертват скоростта си, но пък имат мощни оръдия, следователно не е чак толкова фатално, ако се лишат от малка скорост. Някои адмирали дори се шегуват, че победител е този кораб, който тръгне малко по-рано за битката.
Повечето китайски кораби използват принципа на немските, които идват с висококалибрени оръдия и изпреварват значително тези на противника – в случая говорим за японската флота. Има и един недостатък – голямото оръдие често може да изисква повече време за зареждане. Китай се възхищава на големите бойни кораби, но пропуска факта, че са твърде скъпи. Цената ще е и ограничението на китайците да изпратят повече или да закупят повече за своята флота, следователно само два тежки кораба ще присъстват във флотата им, когато се срещат с японците на река Ялу. Японските дизайнери имат други идеи, те осъзнават, че не могат да си позволят бойни кораби, следователно ще заложат на скорост, маневреност и много бързи и скорострелни оръдия. Те ще пренебрегнат защитата и големите оръдия, защото не виждат особен смисъл.
В тази битка ще стане ясно, че Китай е избрал много грешно и е послушал възможно най-неправилните съветници при изработката си на флотата. Японските оръдия нанасят тежък и постоянен удар срещу големите тежки кораби на китайците. Всеки един изпратен снаряд има значително по-малка сила от тази на противника, но това не пречи на японските моряци да изпратят около 10 по китайските кораби, докато голямото оръдие зареди. Леките лодки на Китай ще се окажат добър противник, но не достатъчен, за да успеят да противодействат. Двата големи бойни кораба ще бъдат притиснати в ъгъла и ще трябва да се сражават като мечка срещи глутница побеснели питбули.
Представете си един от най-добрите боксьори в тежка категория, който трябва да се изправи срещу поне 15 боксьори в лека категория. Колкото и силен да е, скоростта на ударите на противниците ще бъдат достатъчно силни и точни, за да нанасят щети. След като пушекът се вдига, японските командири започват да броят потъналите китайски лодки. По техни изчисления, а по-късно и китайците ще потвърдят – повече от 2/3 от флотата им е изгубена. Дали самите китайци са направили грешка или просто не са взели правилното решение по време на своята военна кампания.
Мнозина смятат, че Китай има навика да прави такива грешки. През следващите десетилетия ще се открие една точно такава тенденция, в която почти всяка една разкрита технология може да се превърне в много сериозен бич. Почти всички разкрити иновации са били неприятно изненадвани от западните, но днес не можем да бъдем сигурни до какви размери се е развила самата технология и какво точно са успели да покажат китайците. Все пак си спомняме и една много важна армия, която се гордее със своите паради. От време на време виждаме как се чупи някоя друга нова техника като танкове и БТР-и, но това не е чак такава болка за умиране.
Друг важен урок от това сражение ще ни покаже, че не е необходимо да имаш най-добрата технология, понякога е достатъчно да познаваш намеренията на противника и неговите методи за битка. Японските инженери не са имали чак толкова много достъп до техника, но са имали възможност да наблюдават противника и да открият неговите слабости. Точно този елемент е донесъл победата им.
Китай не спира да се хвали със своята морска сила, но пропуска факта, че Япония е островна държава, която цял живот оцелява в морето и се изхранва благодарение на него. Япония изостава единствено и само на по-модерна техника, но когато става въпрос за сражение, хората печелят битките, а не машините, особено ако същите хора използват своя мозък.
По-слабият, но подготвен противник може да излезе победител в края на деня и точно това е сработило за командването в Токио. Подценяването на противника е особен бич, но също така не трябва да забравяме, че дори той може да направи своите изводи, когато дойде време за битката на живота му. Все пак не трябва да забравяме, че когато някой се смята за най-силния на бойното поле, той никога няма да се опитва да се бори повече, след като някой му е обещал, че победата му е в кърпа вързана.
Силните и могъщи военни сили имат ресурсите да инвестират в най-различни отрасли, но по-слабите страни често инвестират всичкото си време и ресурси в една точка и често се занимават с нещо друго. Ето защо слабите сили често обръщат войната – примерът с Украйна е точно такъв факт. До този момент се оказва, че войниците с по-модерни анти-танкови системи могат да направят чудеса срещу „могъщата“ танкова армада. Не са малко и дроновете, които всеки може да закупи от магазина, за да ги превърне в истински убийци.
Една от най-съкровените глупости на китайските адмирали е, че бързат да съберат своята флота на едно място, за да покажат численото превъзходство. Някои немски генерали в Сталинград ще си спомнят същото стълпотворение на сили, което може да изглежда впечатляващо за един страничен наблюдател, но никога не работи правилно срещу военен противник. Япония няма нужда да пази корейската периферия или да следи всички притоци, по които може да се стигне до китайската столица.
Нейният фокус е да удари на едно място – морските възли на Жълто море, близо до Корея. Именно там няма много пространство за маневриране, тоест гигантските кораби ще се изпотят значително, докато бързите и ефикасни японски лодки налагат противника безмилостно. Точно така, онзи, който се хвали много, той ще брои потопените си кораби.
Нека не забравяме, че когато един противник твърди, че знае всичко, той автоматично е изгубил войната. Ставаме свидетели на точно това, защото истинският победител е онзи, който е най-предпазлив и не може да има лукса да знае всичко. Китай използва толкова много военни съветници, че накрая е готов да повярва, че Япония ще тръгне с хартиени корабчета срещу цялата им флота.
Чуждестранните съветници често са просто една фигура, която не може да разбере вътрешния свят на конфликта, а гледа само отвън. Те могат да изчислят стойностите на корабите, тяхната мощност и сила, но никога не биха могли да изчислят смелостта на моряците, техният интелект и възможността да бъдат организирани. Единствено във военно време става ясно, че те са просто социолозите на изборите – всеки лавира за своята страна и обяснява колко точно сила би имала военната категория.
Карл фон Клазувиц ще заяви, че военният конфликт е проблем, който изисква оръжие и опит, а медиумът ще е силата на перото – тук обаче ще говорим за физическата сила. И ако се смеси политиката с армията, то отново нямаме много позитиви. Все пак сме свикнали да виждаме хваленето с армия, но много често тя не отговаря на голямото хвалене, впрочем ще се окаже дори по-слаба.
Никой не си спомня, че когато се рискува повече, може практически да доведе до един друг голям проблем – да изгубиш повече. Според Клазувиц, победителят е онзи, който печели в политиката, а не този, който се опитва да разгроми своя противник. Япония осъзнава това и накрая няма нужда да спечели всяка битка, една по-голяма и впечатляваща е напълно достатъчна, за да стане ясно, че китайската флота може да губи, при това много зловещо.
Осъзнавайки този факт, веднага се стига до подписването на мирния договор и в последствие до разпускането на флотата на династията Цин. Една малка победа е достатъчна, но има и една тайна, Япония не може да си позволи открита битка, тя играе само за време, за да може да заздрави позициите си и да се превърне в хегемон поне до средата на Втората Световна война.
