Бракът на френския крал Луи VII и Елеонор Аквитанска е обявен за невалиден, защото двамата са роднини.
Осем седмици по-късно тя се омъжва за деветнайсетгодишния Хенри Анжуйски, с когото е в още по-близко родство: двамата са праправнуци на бургундската херцогиня Ерменгарда.
Освен ръката на "бижуто, което всеки крал би искал да блести в неговото владение", Хенри получава и Аквитания - херцогството между Лоара и Пиренеите, около една четвърт от днешна Франция, а две години след сватбата става и крал на Англия.
Затова раздялата на Луи и Елеонор от 1152 година често е определяна като най-скъпия кралски развод.
Родството е по-скоро предлог за разтрогването на брака, отколкото истинска причина.
Луи и Елеонор са роднини от четвърта степен: той е праправнук, а тя прапраправнучка на френския крал Робер II Благочестиви.
Чак до Четвъртия Латерански събор в Рим през 1215 година църквата забранява брак между хора, които имат общи предци до седем поколения назад.
За знатните фамилии, които от край време се женят помежду си, такава връзка е почти неизбежна.
"Основания винаги е имало, стига да се търсят достатъчно упорито", пише британската историчка Хелън Кастър.
Кой пръв се позовава на тези основания и с каква цел, летописците от XII век нямат еднозначно обяснение.
Аквитания се озовава в ръцете на френските крале случайно.
През пролетта на 1137 година херцог Гийом X умира по пътя за Сантяго де Компостела, където отива на поклонение, и оставя тринайсетгодишната си дъщеря под опеката на Луи VI.
Кралят веднага я сгодява за сина си и на 25 юли седемнайсетгодишният престолонаследник и Елеонор се венчават в катедралата в Бордо.
Седмица по-късно свекърът умира и младоженците се възкачват на престола.
Владенията на булката, от Поату до Гаскония, са по-големи и по-богати от земите, които кралят управлява пряко около Париж и Орлеан.
Новият владетел е израснал далеч от държавните дела. Като втори син той е подготвян за духовник и прекарва детството си в абатството Сен Дени край Париж.
През 1131 година обаче по-големият му брат загива при доста нелепи обстоятелства.
Според Уолтър Мап, придворен на Хенри Анжуйски, конят на Филип се спъва в черно прасе, изскочило от купчина тор край Сена.
За разлика от Луи Елеонор идва от светска и жизнерадостна среда: дядо ѝ Гийом IX е първият трубадур, чиито песни са запазени.
Английският хронист Уилям от Нюбърг предава оплакването ѝ, че се е омъжила за монах, а не за крал.
Години наред двамата нямат деца. През 1144 година в Сен Дени кралицата се оплаква от безплодието си на абат Бернар от Клерво, същият който две години по-късно призовава краля и велможите му да се отправят към Светите земи.
Когато през 1145 година се ражда дъщеря им Мари, абатът вижда в нея чудо и отговор на молитвите си.
През 1147 година кралят и кралицата потеглят на Втория кръстоносен поход.
Армията минава през днешните Ниш, София, Пловдив и Одрин, отдалечени един от друг на четири дни път, пише капеланът на Луи VII Одо дьо Дьой.
Българските земи, тогава под властта на Византия, го впечатляват с плодородието си, макар да са слабо обработени: според него там расте изобилно всичко, което не иска грижа.
В Антиохия, днешна Антакия в Турция, където управлява чичо ѝ Раймон дьо Поатие, кралицата отказва да продължи към Йерусалим.
Според Джон от Солсбъри, английски клирик в папския двор, тя повдига въпроса за роднинството и заявява, че двамата с краля нямат право да живеят като съпрузи. Въпреки съпротивата ѝ, Луи я отвежда насила.
Слуховете за кръвосмесителна връзка с чичо ѝ, подхванати от хронистите повече от трийсет години по-късно, не се потвърждават от изворите, смята британският биограф на кралицата Сара Кокерил.
Походът завършва през юли 1148 година с четиридневна обсада на Дамаск, след която кръстоносците се оттеглят.
Според по-късни легенди любовник на кралицата става дори бъдещият султан Саладин, който обаче тогава е едва десетгодишен и живее в обсадения град.
На връщане папа Евгений III приема кралската двойка в Тускулум край Рим, изслушва поотделно оплакванията на двамата и под заплаха от анатема забранява да се споменава повече роднинството им.
После, пише Джон от Солсбъри, ги настанява в едно легло, застлано с най-скъпите му тъкани. През 1150 година се ражда второто им дете, отново момиче. Синът, от който зависи бъдещето на династията, така и не идва.
На 21 март 1152 година четирима архиепископи в Божанси на Лоара, с одобрението на папата, обявяват брака за недействителен.
Дъщерите са признати за законни и остават при бащата, а Аквитания се връща при Елеонор.
Според някои хронисти Луи прогонва съпругата си, но Джон от Солсбъри и двама други английски летописци твърдят, че към раздялата се стреми самата тя, а Гервасий от Кентърбъри нарича родствената връзка претекст.
"На Елеонор очевидно ѝ е дошло до гуша", пише Хелън Кастър и обяснява, че без син Аквитания все още може да се върне при нея, а евентуален наследник би я присъединил към земите на френската корона.
Още същия ден херцогинята напуска Божанси. В Блоа графът на града се опитва да я плени, за да се ожени за нея, но тя бяга нощем с лодка надолу по Лоара към Тур.
По пътя от Тур към Поатие в засада я чака по-малкият брат на бъдещия ѝ съпруг с намерението да стори същото, но тя променя маршрута си и стига невредима до столицата си.
На 18 май 1152 година, на Петдесетница, в катедралата на Поатие почти трийсетгодишната Елеонор се омъжва за Хенри, херцог на Нормандия и граф на Анжу.
Луи е вбесен, защото двамата са негови васали и не са поискали разрешението му, и напада Нормандия, но походът му приключва след няколко седмици с примирие и без никаква полза за него.
През 1154 година херцогът е коронясан в Уестминстърското абатство като Хенри II и вече владее земи от шотландската граница до Пиренеите, а на континента - повече, отколкото самият френски крал.
Уолтър Мап записва думите на Луи, че на съперника не му липсва нищо и има хора, коне, злато, коприна, скъпоценности, плодове и дивеч, "а ние във Франция имаме само хляб, вино и веселие".
Елеонор ражда на Хенри петима сина, а двама от тях, Ричард Лъвското сърце и Джон Безземни, наследяват английската корона.
Вторият ѝ брак също стига до разрив, макар този път без развод: през 1173 година тя подкрепя бунта на синовете си срещу баща им и той я държи шестнайсет години под стража, до смъртта си през 1189 година.
Френският крал се жени още два пъти, при това, отбелязва Кастър, за жени, с които също е в родство.
Наследник, бъдещият Филип II Август, му се ражда едва през 1165 година.
През 1204 година, малко след като Елеонор е погребана в абатството Фонтевро, синът на Луи отнема Нормандия от Джон.
Бордо остава в ръцете на наследниците на Хенри II три века, до битката при Кастийон през 1453 година, а в началото на XIV век около девет десети от изнасяното оттам вино заминава за Англия.
Разводът от 1152 година, уж заради роднинство, поставя основите на спора за Аквитания, от който през 1337 година тръгва Стогодишната война, и прави от гасконското вино питие на английските трапези.
