"Най-лошите от най-лошите" - така Пентагонът описва първите двайсет затворници часове преди самолетът им да кацне в Гуантанамо.
След ударите по Световния търговски център в Ню Йорк и по Пентагона Съединените щати обявяват война на тероризма.
Като част от нея администрацията на Джордж Буш младши открива през 2002 година лагер в американската военноморска база в залива Гуантанамо, в югоизточния край на Куба, където е и единственият "Макдоналдс" на острова.
Базата е предоставена на Вашингтон чрез "Споразумение между Съединените щати и Куба за наемане на земи за въглищни и военноморски станции", подписано през 1903 година.
Договорът, обновен през 1934 година, остава в сила, докато двете страни не решат да го прекратят по взаимно съгласие, а годишната такса е малко над четири хиляди долара.
След като Фидел Кастро идва на власт през 1959 година, той обявява присъствието на американците в залива за незаконно и спира да осребрява чековете за наема.
Те продължават да пристигат всяка година, адресирани до главния ковчежник на републиката, какъвто в Куба вече няма.
Първите затворници са хора, заподозрени във връзки с Ал Кайда, организацията, отговорна за атентатите от 11 септември 2001 година, и бойци на талибаните, приютили нейния лидер Осама бин Ладен.
Почти всички са заловени в Афганистан и Пакистан.
Впоследствие стотици затворници от различни държави са държани там без повдигнати обвинения и без правна възможност да оспорят задържането си.
Според поверителен доклад на Международния комитет на Червения кръст до американското правителство, изтекъл в пресата през ноември 2004 година, психическата и понякога физическата принуда при разпитите в лагера е "равносилна на изтезание".
Администрацията на Буш твърдо отхвърля оценката.
До края на 2011 година Пентагонът определя шест смъртни случая в лагера като самоубийство - три през юни 2006 година и по едно през 2007, 2009 и 2011 година.
Официалната версия за юни 2006 година е оспорвана: в списание "Харпърс" през 2010 година излизат показанията на четирима бивши охранители, според които часове преди смъртта си затворниците са изведени към таен обект извън основния комплекс, а учени от университета Сетън Хол откриват противоречия във военното разследване.
Други журналисти поставят тези изводи под съмнение.
Телените клетки, в които са настанени първите затворници, скоро са заменени с постоянни постройки.
В "Лагер Ехо" в изолация са държани изправените пред военните комисии - извънредни съдилища, в които съдията и обвинителите са американски офицери, а подсъдими могат да бъдат само чужденци.
"Лагер 6", завършен през ноември 2006 година, е построен по образеца на обикновен американски арест за хора, които чакат съд или излежават кратки присъди, но впоследствие е преустроен в строго охраняван комплекс.
Администрацията на президента Джордж Буш младши поддържа тезата, че не е длъжна нито да предоставя на затворниците основните конституционни гаранции, нито да спазва международните правила за третиране на военнопленници и цивилни по време на война, защото базата формално е под кубински суверенитет, Ал Кайда не е държава, а талибаните според нея не отговарят на условията за редовна армия.
През 2006 година Върховният съд на САЩ постановява, че системата от военни комисии, предвидена за делата срещу определени задържани в Гуантанамо, противоречи на Женевските конвенции и на Единния кодекс за военното правосъдие.
Законността им е възстановена още през септември същата година, когато Сенатът и Камарата на представителите приемат спорния Закон за военните комисии (Military Commissions Act).
Той позволява на президента да определя част от затворниците като незаконни вражески бойци с по-малко права, отколкото в обикновен процес, и лишава чужденците от правото на habeas corpus (за проверка на законосъобразността на задържането).
През 2008 година обаче Върховният съд отменя тази разпоредба, като постановява, че хората в Гуантанамо имат право да оспорват ареста си пред федералните съдилища.
Въпреки решението, няколко души, одобрени за освобождаване, остават под стража, защото никоя трета страна не ги приема или родината им е твърде политически нестабилна, за да гарантира сигурното им задържане.
На 22 януари 2009 година президентът Барак Обама разпорежда лагерът да бъде закрит в срок от година и възлага да се проучи дали затворниците могат да бъдат съдени или да излежат присъди в Съединените щати.
Той ограничава разпитващите до техниките от полевото ръководство на армията, сред които няма нито една, определяна като изтезание.
Затварянето е отложено заради съпротивата на републиканци и част от демократите в Конгреса, които смятат, че прехвърлянето на задържаните от Гуантанамо в американски затвори би застрашило националната сигурност.
При първия си мандат, през 2018 година, Доналд Тръмп подписва заповед лагерът да остане отворен за неопределено време.
Джо Байдън обещава да го закрие, но не го прави.
Лагерът в Гуантанамо е многократно осъждан от правозащитни и хуманитарни организации, от Европейския съюз и от Организацията на американските държави заради предполагаеми нарушения на човешките права, включително изтезания.
В отговор администрацията на Буш твърди, че за задържаните се полагат добри грижи и че нито една от "засилените техники за разпит", прилагани спрямо някои от затворниците, не представлява мъчение.
От отварянето на лагера там са интернирани 779 души. Около двеста от тях са освободени или предадени на родните си държави до октомври 2004 година.
Към днешна дата в лагера има само 15 затворници, всички докарани до 2008 година.
Сред тях са и един мъж от мюсюлманското малцинство рохинга, един сомалиец и един либиец, чието извеждане американските власти вече са одобрили, но то така и не се случва.
През септември 2006 година в Гуантанамо са докарани особено важни затворници.
Сред тях са Халид Шейх Мохамед, смятан от американските власти за третия по значимост лидер на Ал Кайда преди залавянето му в Пакистан през 2003 година, Рамзи бин ал-Шиб, член на хамбургската група, в която са трима от четиримата пилоти на 11 септември, както и Абу Зубайда, арестуван пак там половин година след атентатите.
Хората от администрацията и ръководството на ЦРУ твърдят, че разпитите на Мохамед, подложен в таен затвор в Полша на симулирано удавяне 183 пъти, дават ценна информация за плановете и методите на организацията.
Сенаторите от комисията по разузнаване стигат до обратния извод в доклада си, публикуван през декември 2014 година след преглед на хиляди вътрешни документи на управлението: изтезанията не са ефективен начин за получаване на сведения, а за куриера, по чиито следи американците откриват Осама бин Ладен, задържаният говори едва месеци след тях, без натиск.
Ръководството на ЦРУ не приема тези заключения.
Бин ал-Шиб трябва да бъде един от похитителите на самолетите, но след отказите за американска виза остава свръзка между групата и Халид Шейх Мохамед, а през 2023 година военен съдия го обявява за психически негоден да участва в процес.
Американските власти първоначално представят Абу Зубайда като един от най-високопоставените хора в Ал Кайда.
Той е първият задържан от ЦРУ, подложен на симулирано удавяне.
През 2009 година обаче адвокатите на правителството вече не твърдят пред съда, че е член на организацията или е знаел предварително за атентатите, макар да продължават да настояват, че я е подпомагал.
Обвинение срещу него така и не е повдигнато.
"Лагерът на правосъдието" става неофициалното наименование на комплекса, в който задържаните в Гуантанамо се изправят пред военните комисии.
Именно там след 2008 година започва предварителната фаза на делото за 11 септември срещу Халид Шейх Мохамед и още трима, като същинският процес още не е започнал.
Споразуменията, по които той и двама от другите обвиняеми трябва да признаят вината си срещу доживотен затвор вместо смъртна присъда, са оттеглени дни след сключването им през 2024 година, а през октомври 2026 година Върховният съд отказва да ги възстанови.
Процесът е насрочен за юни 2028 година, а показанията, които Мохамед дава пред агенти на ФБР през 2007 година, са изключени от доказателствата в края на август 2026 година, защото не са доброволни.
Днес базата има и друго предназначение. След завръщането си в Белия дом през 2025 година Доналд Тръмп нарежда Оперативният център за мигранти в Гуантанамо да бъде разширен за до 30 000 души.
На 4 февруари същата година там се приземява първият военен самолет с депортирани от Съединените щати.
Същия ден министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум повтаря думите от 2002 година: "В Гуантанамо ще бъдат държани най-лошите от най-лошите. Това започва днес."
Вместо обявените трийсет хиляди, за първата година през базата минават няколкостотин души, а правителството не успява да докаже, че повечето от тях имат криминално минало.
Определените от имиграционните власти като особено опасни са затворени в "Лагер 6", в отделен сектор на същия блок, в който са и повечето от последните петнайсет затворници от войната срещу тероризма; през февруари 2026 година там седмици наред са държани около петдесет кубинци, преди да бъдат върнати на американска територия.
Мигрантите не са обвинени в тероризъм - повечето чакат само изпълнение на заповед за извеждане от страната.
Подписаното през 1903 година споразумение отдава залива на американците само за въглищна или военноморска станция и "за никаква друга цел".
Век по-късно там е построен затвор, замислен така, че да остане извън обсега на съдилищата и на двете страни, и спорът около него от близо четвърт век е за това дали една държава може да лишава хора от свобода без процес само защото ги е отвела на чужда територия.
