Най-шумната банда на ню метъла се връща в България.
Limp Bizkit ще се изявят в Пловдив на 18 юли 2027 година като хедлайнери на третия ден от фестивала PhillGood.
Това ще е едно от най-големите музикални събития у нас през идната година, тъй като Limp Bizkit са изключително обичани в България и са сред най-желаните имена за посетителите на големите фестивали.
Историята на американската банда е знакова за музикалната индустрия от края на 90-те и началото на 2000-те.
Limp Bizkit са основани през 1994 година и със своята смесица от хип-хоп, тежки китарни рифове, хитови поп мотиви, малко фънк и електроника са сред родоначалниците на ню метъла.
Емблема на състава е фронтменът Фред Дърст със свръхенергичното си поведение и рап вокалите си, а китаристът Уес Борланд добавя рок и метъл елементи с много специфичен собствен стил.
Звученето се допълва от наситените бийтове на барабаниста Джон Ото и скречовете на диджей Летал (DJ Lethal).
Световният пробив идва с втория албум Significant Other през 1999 г. В него са Break Stuff и Nookie, останали символи на цяло едно поколение.
Противоречията съпътстват цялата история на групата и тя завинаги ще бъде свързвана с катастрофалния "Уудсток" през 1999 година.
Тогава по време на песента Break Stuff се стига до масови безредици сред тълпата, която започва да чупи всичко наоколо, а от сцената Фред Дърст не полага особено старание да овладее развилнялата се тълпа.
Скандалът не спира устрема на Limp Bizkit и те доказват, че могат да бъдат още по-добри с третия си албум Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water (2000).
Именно този запис отприщва нещо немислимо: поне за малко ню метълът е на върха на мейнстрийма и е жанр №1 в музиката.
Само седмица по-късно излиза помитащият Hybrid Theory на Linkin Park и изтласква жанра още по-нагоре, но все пак му отнема повече време, за да се превърне в събитие.
За разлика от него, Chocolate Starfish избухва мигновено и продава над един милион копия в първата си седмица. Така се превръща в най-бързо продавания рок албум в САЩ и завършва превръщането на Limp Bizkit от чудаци в метъл средите в икони на поп културата.
"Никога не съм си мислел, че Limp Bizkit ще стане толкова огромно нещо", коментира китаристът Борланд в интервю за Metal Hammer.
Албумът е пълен с хитови песни и изкарва пет сингъла: Take a Look Around, My Generation, Rollin", My Way и Boiler. Спокойно би могъл да изкара и повече, защото в него са събрани и Hot Dog, Livin" It Up, Full Nelson и др.
Bizkit нахлуват още по-мощно в популярната култура, когато Take a Look Around е включена в блокбъстъра "Мисията невъзможна 2" с Том Круз, а Rollin" е използвана от прочутия кечист Гробаря при излизанията му на ринга в началото на 2000-те.
Съчетаването на хип-хоп с тежки рифове им носи някои критики, но това не е от значение, когато големите успехи започват да се трупат един след друг.
Фред Дърст и съставът му си печелят любовта на милиони, но същевременно знаят и как да вбесяват тези, които не ги харесват.
Някои конфликти с други групи като Nine Inch Nails и Rage Against the Machine добавят напрежение към този толкова богат на събития период в музиката.
Музикантите от Bizkit понякога се държат провокативно и са твърде комерсиални, за да бъдат приети и обикнати в по-закостенелите рок и метъл среди, но за своите фенове те са най-важната група от онези години в началото на века.
Мнозина стигат до тежката музика именно заради Limp Bizkit и затова ролята ѝ на мост между жанровете е толкова значима.
Дори да разделят мненията вътре в метъл сцената, Дърст и компания обединяват слушатели с много по-разнообразни вкусове.
"В рока вече не ни приемаха, нито в поп средите", спомня си Борланд.
"Но ни приемаха в хип-хопа, защото там разбираха нашата хип-хоп страна и преди не бяха слушали рок като този. Ние сме група, която се стреми да представя поравно и двете страни. Смятам, че не сме рок група с малко рап, нито хип-хоп банда с малко тежка китара, а сме точно по средата".
Със световната слава идват и нови предизвикателства, за които няма как музикантите да са напълно подготвени.
Отстрани изглежда, че Дърст се наслаждава на всеобщото внимание и обича да предизвиква скандали и противоречия - но признава, че не е знаел как да се справи с усещането, че е обществен враг.
Уес Борланд се превръща в същински символ на ню метъла с ярките си сценични костюми и загадъчното си присъствие. Но и на него се отразява натискът да бъде постоянно в центъра на вниманието.
"За шест години изминах пътя от напълно неизвестен човек с тотална анонимност до това да ми се наложи да се преместя в Лос Анджелис - защото пред къщата ми във Флорида имаше двайсет хлапета, които ми надничаха през прозорците", въздъхва китаристът.
"Не можех дори да отида до магазина и това не ми харесваше. Беше ме срам. Влияех се от пресата, от други музиканти, от хора, които говореха, че Limp Bizkit е Макдоналдс на рок бандите и други такива неща".
През 2001 г. Уес Борланд не издържа на всичко това и напуска групата.
Завръща се през август 2004 година, но скоро след това си тръгва втори път. Днес отново е част от Bizkit, но съставът никога повече не достига комерсиалните върхове на Chocolate Starfish.
Това не означава, че успехите спират. С Уес на сцената успешното европейско турне от 2009 г. връща на Limp Bizkit репутацията на най-купонджийската метъл група.
И досега те продължават да се радват на тази репутация. В Пловдив ще чуем Break Stuff двайсет и осем години след "Уудсток".
