Днешният град Коимбра в Португалия крие изключително минало. Тук могат да се открият най-добре запазения криптопортик (полуподземен проход или тунел) от Римската империя и най-богатата барокова библиотека в Европа.
В Коимбра ще намерите също следи от мавританско наследство.
Коимбра играе и жизненоважна роля във формирането на Кралство Португалия (1139-1910) и се превръща в дом на крале и кралици през Средновековието.
При посещение на този забележителен град може да се насладите на оживена атмосфера и богато историческо наследство, оформили съдбата на страната.
Макар че Коимбра е древен град, историците изпитват затруднения в определянето на точния момент на заселване на първите му жители. Местността придобива популярност под названието Еминиум в доримската епоха и запазва това име по време на римската окупация през II век пр.н.е.
Разположен край река Мондегу, Еминиум се намира на върха на хълм. Името му означава "възвишение" или "височина".
Тази стратегическа локация е идеална за процъфтяващ град. Реката позволява търговия между крайбрежните селища и хората от вътрешните планини. Плодородната земя и изобилието от прясна вода правят възможен разцвета на земеделието.
Когато римляните пристигат, те разбират значимостта на местоположението и връзките на града с други селища на Иберийския полуостров.
В резултат на това римляните проектират път XVI, който свързва Олисипо (днешен Лисабон) с местността Бракара Аугуста (днешна Брага). Пътят включва и Еминиум.
Така градът бързо се превръща в идеално място за пътешественици. Те могат да спрат в града за смяна на конете, за почивка и топла храна, преди да продължат пътя си.
Еминиум се превръща в един от най-важните градове на северна Лузитания. За съжаление, от този период са оцелели много малко паметници.
Но под днешния Национален музей "Машаду де Кащро" може да се види изключително добре запазен криптопортик от древноримски времена. Тази постройка е служила като основа на римския форум.
От археологическите разкопки знаем, че форумът на Еминиум е разположен на два етажа, чиято основна цел е да поддържат тежестта на сградата, построена на стръмен склон. Това е най-голямата запазена римска постройка в Португалия.
Археолозите откриват няколко скулптури на императриците Ливия и Агрипина и на императорите Траян и Веспасиан в криптопортика. Те някога са били поставени на площада на форума.
Вестготското кралство владее Коимбра повече от век, докато първите мавритански орди не пристигат на Иберийския полуостров.
Под предводителството на Абдалазизе ибне Мусе маврите завладяват Коимбра през 714 г. и тя става известна като Кулумрия.
Стратегическото ѝ местоположение и географският релеф позволяват на Кулумрия да просперира. Тя се превръща във важен търговски пост между християнските региони на север и мавританските на юг.
По време на мавританското владичество Кулумрия е най-големият град в Ал-Андалус, с укрепление от 10 хектара и над 3000 жители.
През този период маврите изграждат квадратен алкасар (дворец) с дължина 80 метра и кръгли кули, където живее губернатора.
Основите на укрепения дворец са на мястото, където днес се намират Paço das Escolas ("Училищен двор") и Porta Férrea ("Желязна врата") на Университета на Коимбра.
През 871 г. християните превземат града, който става графство Коимбра. Но през 987 г. е отвоюван от войските на Ал-Мансур.
През 1064 г. Кулумрия е повторно завладяна от крал Фернандо I Велики и неговите християнски армии.
Крал Фернандо предава управлението на Коимбра на Сезнаждо Давидш. Като християнин, живял под мюсюлманска власт, той успява да поддържа мир между маври и християни.
Затова учените го смятат за дипломат, изпреварил времето си. Въпреки това Сезнаждо е отговорен и за изграждането на защитна линия от замъци, включително замъка в Коимбра (днес изчезнал), Montemo-o-Velho Castle и Penacova Castle.
Сеснаждо управлява графството Коимбра до 1091 г., като винаги поддържа дистанция от могъщото графство Португалия и северните християнски крале.
В резултат Коимбра се радва на мирен период и става най-важният град южно от река Дуеро.
През 1096 г. крал Афонсо VI предава графствата Португалия и Коимбра на Енрике, граф на Бургундия. В замяна графът трябва да се ожени за незаконната му дъщеря Тереза и да разшири границите по-навътре на юг.
Графството Коимбра се слива с това на Португалия след смъртта на Енрике, а неговата съпруга Тереза става графиня на Португалия и Коимбра.
С разширяването на територията на Португалия, синът на Тереза и Енрике - Афонсу Енрикеш или още познат като Афонсу I се издига и повежда армията си срещу маврите.
След смъртта на майка си и след няколко победи над мавританските армии, Афонсу I премества двора си в Коимбра и я прави столица на графството, заменяйки първоначалната столица Гимараеш.
Стратегическото разположение и мощните крепостни стени съответстват на целта му за нови завоевания. С течение на времето от Коимбра тръгват военни експедиции на юг, докато мрежа от замъци защитава града на юг и запад.
През 12-и век Коимбра се разделя на горна част - Алта или Алмедина, където живеят аристокрацията и духовенството, и долна част - Байша, посветена на търговията и занаятите.
Това е златният век на Коимбра. Тогава около 6000 човека живеят в укрепения град с речен порт и плодородни земи.
Крал Афонсу I поръчва строителството и реконструкцията на редица сгради. Сред тях са манастирът "Свети кръст", старата катедрала и римският мост. Градските стени, чешмите, улиците и тротоарите също са обновени.
През 13-и век, а по точно през 1290 г. Денис I Земеделец създава първия университет в Португалия, в Лисабон. До 1537 г. той е преместен окончателно в Коимбра.
Оттогава Коимбра е позната като "Градът на знанието" - препратка към онези, които търсят академична кариера. През 16-и век студентите могат да изучават теология, канонично право и медицина.
Между 1807 и 1810 г. армиите на Наполеон нахлуват в Португалия.
С помощта на британците португалците успяват да отблъснат французите. През този период Коимбра преживява тежки времена.
Знаейки, че французите идват, британците нареждат населението да се евакуира, оставяйки всичко, което не могат да вземат със себе си. Всичко, което би могло да помогне на французите, е унищожено.
Когато войските на френските командири Жюно и Масена достигат до Коимбра, намират празен град и малко ресурси.
Скоро французите продължават на юг към Лисабон. По пътя водят множество битки срещу португалската и британската армия.
Заради жертвите и липсата на подкрепа и снабдяване французите окончателно напускат Португалия през 1811 г.
През 20-и век Коимбра запазва ролята си на важен културен и академичен център на Португалия. Университетът в Коимбра, вече утвърден като най-престижното висше учебно заведение в страната, става център на интелектуалния и политически живот.
Тук се оформят студентски движения, които играят съществена роля в борбата срещу авторитарния режим на португалския диктатор Антониу Салазар.
Протестите и стачките на студентите през 1960-те и началото на 1970-те години се превръщат в символ на съпротивата срещу диктатурата и подготвят почвата за демократичните промени след Революцията на карамфилите през 1974 г.
След революцията Коимбра започва да се модернизира бързо. Градът се разраства, появяват се нови квартали и инфраструктура, а университетът разширява своята база и академични програми.
През втората половина на века градът съчетава традицията с модерността - от една страна, съхранява уникалната атмосфера на средновековните си улици, а от друга, се превръща в оживен университетски център с младежки дух.
Днес Коимбра е един от най-оживените градове в Португалия. Градът предлага богато културно, историческо и архитектурно наследство, което изиграва решаваща роля в историята на страната.
