Византийската империя се оформя като оцелялата източна половина на Римската империя, след като западната се разпада.
За разлика от Запада, Източната империя след 476 г. остава стабилна, с мощна армия и способни лидери.
Постепенно настъпват промени - гръцката култура, език и християнската религия взимат превес. Разположението на Константинопол на Босфора се оказва ключово и това позволява на империята да контролира търговията с Изтока.
След падането на Западната римска империя властта в Северна Италия преминава към Византия, която успява да запази територии там.
Венеция, макар и тогава малко селище сред лагуните, попада именно в тези византийски владения. За Константинопол градът има важно стратегическо значение - разположен е на трудно достъпно място, защитено от блатата и морето, и може да служи като естествена крепост и опора за византийските владения в Италия.
Така венецианците формално се оказват под византийска власт, макар че още от ранните векове постепенно започват да извоюват своята независимост.
Венеция се издига като морска сила, особено в региона на Адриатическо море. Подобно на византийците, венецианците разчитат на флота си, за да защитават търговията си.
Възходът на Венеция започва през 6-ти век, докато е под византийска власт. През 697 г. с избора на първия дож Венеция преминава от херцогство към република. Тази институция се оказва решаваща за бъдещето на града. Въпреки че властта на дожа е ограничена, в неговите ръце се съсредоточава вземането на ключови решения.
Между 9-ти и 10-и в. отношенията между империята и републиката се променят. Венеция получава повече автономия.
Построена сред лагуни и блата, тя има нужда от корабен флот за защита от нападенията на племена като лангобардите и славяните. Вдъхновени от византийския дромон, венецианците създават своя версия - тънката галера (galea sottile).
Между 830 и 1000 г. пирати нападат от труднодостъпните заливи и канали на Далмация (днешна Хърватия). Византийците ги определят като жестоки морски разбойници, които атакуват светкавично и изчезват също толкова бързо.
Венецианците отвръщат на ударите с променлив успех, докато накрая не овладяват района. През 871 г. дожът води флот, за да помогне за освобождението на Бари (Южна Италия) от арабите.
Това, заедно с борбата срещу пиратите, показва растящата сила на Венецианската република. През 992 г. дожът подписва икономически и военен договор с Византийската империята, обещавайки помощ срещу нарастващата заплаха от норманите.
До този момент вече съществуват венециански търговски колонии в десетина важни византийски града. През 1081 г. норманите нахлуват на Балканите и завземат ключовото пристанище Дирахион (днешен Дуръс, Албания).
Византия, вече изтощена от кризи, търси помощ от венецианците.
Венецианският флот разбива норманите, а за отплата император Алексий I Комнин и Венеция подписват през 1082 г. хрисовул - търговска привилегия, която позволява на венецианските търговци значителни освобождавания от данъци в много византийски пристанища и създаването на венециански квартал в Драч и в Константинопол.
Дожът дори получава титла и пенсия в замяна на военна подкрепа.
Това работи известно време, но постепенно отношенията започват да се влошават. Данъчните облекчения на венецианците предизвикват гняв у местните търговци, които продължават да плащат.
Венецианците се заселват в различни райони и овладяват търговията, а приходите на империята намаляват. Те дори прилагат принципа на екстериториалност, т.е. те не се подчиняват на местните закони, а на тези на своята държава.
През 12-и век различни византийски императори се опитват да ограничат влиянието им, като дават подобни привилегии и на съперниците им - Генуа и Пиза.
Това поражда ожесточена конкуренция и дори сблъсъци в самия Константинопол. През 1171 г., изчерпана от скрити козове, Византия действа решително.
Император Мануил I Комнин нарежда масов арест на венецианци и конфискация на цялото им имущество. Следва Византийско-венецианска война, която приключва с примирие през 1177 г., но отношенията никога не се възстановяват напълно.
Венеция, все още озлобена от събитията през 1171 г. и икономическите щети, чака и крои планове.
Икономическото напрежение тлее десетилетия и прераства в открита вражда. През 1201 г. новооснованият Четвърти кръстоносен поход наема венециански кораби, но няма достатъчно средства да плати.
Хитрият дож Енрико Дандоло предлага сделка на кръстоносците. По време на четвъртия кръстоносен поход да превземат град Зара (Хърватия) за Венеция, а дългът им ще бъде опростен.
В края на 1203 г. походът се насочва към Константинопол. След като кръстоносците отново не плащат, те щурмуват столицата. В рамките на три дни древният град е разграбен.
През 1204 г. кръстоносците и венецианците основават Латинската империя в Константинопол. Това събитие нанася смъртоносен удар на Византия.
Освен това прави Венецианската република един от най-големите съперници на империята и затвърждава позициите си като водеща сила в Средиземноморието.
