Томас Кромуел е роден около 1485 г. в бедно семейство в квартал Пътни, близо до Лондон. Баща му се занимава с различни дейности. Той работи и като овцевъд, и като ковач и като пивовар.
Не се знае много за останалите членове на семейството, но според историци те са част от нисшите слоеве, което прави по-късния възход на Кромуел още по-забележителен.
Като млад Томас напуска Англия и скита из Европа - известно време живее в Италия, после в Нидерландия. Там учи френски и италиански, усвоява професии като търговия и право, натрупва познания за банковите дела и се запознава с новите идеи на Ренесанса и Реформацията.
Когато се връща в Англия, вече е не само опитен търговец, но и умен юрист, способен да се движи уверено както в съдебните зали, така и в кралския двор.
Кариерата му започва в служба на кардинал Томас Уолси, най-близкият съветник на крал Хенри VIII. Кромуел бързо се доказва като решителен и находчив администратор.
След падането на Уолси от власт, вместо да загуби влиянието си, Кромуел успява да спечели доверието на самия крал. Постепенно се издига до поста главен министър и става един от най-могъщите хора в Англия.
Възходът на Томас Кромуел е пряко свързан с политическите и лични амбиции на английския крал Хенри VIII. Монархът желае да се разведе с първата си съпруга, Катерина Арагонска, защото бракът им не му носи мъжки наследник, а и той вече е влюбен в Ан Болейн.
Папата в Рим категорично отказва да анулира брака, тъй като Катерина е леля на императора на Свещената Римска империя Карл V, един от най-могъщите владетели в Европа.
Това поставя Англия в сложна политическа ситуация.
Кромуел вижда в този проблем и възможност. Той убеждава краля, че Англия може да се освободи от зависимостта си от Рим, като самият Хенри стане върховен глава на Църквата в страната.
Така Кромуел започва да изработва юридическата и политическата рамка на т.нар. "Английска Реформация". Под негово ръководство парламентът приема закони, с които се утвърждава независимостта на Английската църква от папата.
Този процес носи огромна власт в ръцете на краля, но и издига самия Кромуел до най-високите етажи на управление.
Той става архитект на реформи, които не само решават брачния проблем на Хенри, но и дават на короната контрол върху църковните земи и богатства.
Разпускането на манастирите, ръководено от Кромуел, носи несметни средства в кралската хазна и отслабва стария духовен елит.
Благодарение на умението си да съчетава личния интерес на краля с радикални промени, Кромуел се превръща в един от най-могъщите хора в Англия. Макар и от скромен произход, той се оказва незаменим за Тюдорите в момент на решаваща трансформация - превръщането на Англия в независима и централизирана държава.
Влиянието на Кромуел върху краля е огромно. Tой не само изгражда законовата основа на Английската реформация, но и се утвърждава като доверен съветник, способен да решава и най-деликатните проблеми на Хенри.
Докато Кромуел укрепва позициите си, личният живот на монарха продължава да поражда нови кризи. Първата му съпруга, Катерина Арагонска, умира на 7 януари 1536 г. в замъка Кимболтън, най-вероятно от рак, след дълги години на унижение и отстраненост от двора.
Нейната смърт облекчава донякъде политическото напрежение около втория брак на краля, но отваря място за нова драма.
В началото на 1536 годината втората съпруга на Хенри VIII, противоречивата Ан Болейн, помята в същия ден, когато първата му съпруга, Катерина Арагонска, е погребана.
Според Юстас Шапюи, имперски дипломат, посланик на император Карл V, плодът "има вид на мъжки пол", макар че на 14-ата седмица това едва ли може да се установи.
Вече дълбоко недоволен от жената, която му обещава толкова много, кралят възприема случилото се като знак, че и този брак е обречен. Вероятно той тайно възлага на Кромуел да го избави от него.
До този момент Кромуел и Ан са заклети врагове, така че и той има лични причини да търси нейното унищожение. Използвайки слухове и клюки, породени от флиртуващото поведение на кралицата, той изгражда обвинение в прелюбодейство срещу нея, включващо цели петима мъже, сред които и нейния брат Джордж.
На 2 май тя е арестувана и отведена в Тауър, където е съдена и призната за виновна малко повече от две седмици по-късно. Кромуел е сред свидетелите, които се събират да видят екзекуцията ѝ на 19 май.
Така Кромуел не само освобождава краля от неудобната му втора съпруга, но скоро урежда и брак между сестрата на третата кралица Джейн Сиймур и собствения си син Грегъри.
Така семейството на Кромуел почти се сродяват с кралското семейство. Когато Джейн ражда дългоочаквания син и наследник Едуард, фамилията Сиймур става непоклатима - както, изглежда, и Кромуел.
Никой не може да предвиди, че по-малко от три години по-късно той ще бъде унищожен по също толкова жесток начин, както жената, която някога сваля безскрупулно.
Отчаян да си върне благоволението на краля, Кромуел смята, че намира перфектното решение, когато през 1539 г. открива нова съпруга за господаря си.
Джейн Сиймур е починала малко след раждането на принц Едуард и търсенето на четвърта съпруга започва почти веднага. Кандидатката, предложена от Кромуел, е Ана Клевска - германска принцеса, която би донесла на Англия мощен съюз в момент, когато Хенри е застрашен от съвместната заплаха, идваща от Испания и Франция.
Преди да даде съгласие, кралят настоява да види бъдещата си булка. Затова изпраща своя придворен художник Ханс Холбайн Млади да я нарисува.
Хенри остава доволен от портрета, преговорите протичат бързо и Ана пристига в Англия през декември 1539 г. Но когато кралят я вижда на живо той е отвратен от външния ѝ вид.
Той избухва срещу Кромуел, оплаквайки се, че Ана "изобщо не е такава, за каквато е представяна". Бракът е анулиран само след няколко месеца.
Макар Холбайн да се разминава без последствия за твърде ласкателния си портрет, Кромуел няма този късмет. Кралят му показва ясно недоволството си и го натоварва със задачата да уреди анулирането като изкупление.
Противно на широко разпространеното мнение, катастрофата с Ана Клевска не бележи края на Кромуел. Въпреки че враговете му ликуват, кралят скоро му прощава и през април 1540 г. го прави граф на Есекс.
Това вбесява противниците му - начело с херцога на Норфолк и неговия съюзник Стивън Гарднър, епископ на Уинчестър - и ги решава окончателно да се отърват от този "нискороден натрапник".
Те започват да манипулират краля, че първият му министър крои държавна измяна. Изтъкват, че Кромуел разполага с много хора на служба, които може да въоръжи срещу монарха, и дори намекват, че планира да се ожени за най-голямата му дъщеря Мери.
Всичко това е безпочвено, но до този момент Хенри е толкова параноичен, че не се колебае да нареди ареста му.
На 10 юни 1540 г. Кромуел закъснява за заседание на Тайния съвет. Възглас "предател!" оглася залата и той е заловен от кралската стража. Норфолк лично откъсва печата на властта от шията му и с удоволствие наблюдава как съперникът му е отведен в Тауър.
Като блестящ юрист Кромуел е опасен за враговете си, затова те не рискуват открит съдебен процес. Вместо това убеждават краля да внесе в парламента акт за държавна измяна.
Той е приет в края на юни и Кромуел е осъден на смърт. Единственият му шанс е да измоли помилване. Затова от Тауър той пише поредица от отчаяни писма, последното от които завършва с молба: "Най-благородни принце, моля за милост, милост, милост."
Кралят не се трогва и Кромуел е екзекутиран на 28 юли - в същия ден, когато Хенри се жени за петата си съпруга, Катрин Хауърд. Веднага след падането му кралят е убеден в неговата измяна и всячески очерня името му. Според легендата, когато на карти му се падне вале, той възкликва: "Хванах си Кромуел."
Скоро обаче Хенри осъзнава огромната си грешка. Той е погубил може би най-способния си и верен министър. Години наред той приема Кромуел за даденост.
Първият му министър е толкова блестящ администратор, че кара всичко да изглежда лесно. Може би кралят вярва, че някой друг ще може умело да го замени и да върши работата му със същата лекота, както самият Кромуел някога наследява кардинал Уолси.
Но истината е горчива. Оказва се, че няма човек, който да се доближи до неговите способности.
Само няколко месеца след екзекуцията френският пратеник докладва, че кралят "понякога дори упреква министрите си за смъртта на Кромуел, казвайки, че с лъжливи обвинения са го накарали да убие най-верния си слуга".
