Днес изглежда напълно естествено малките момичета да носят розово, а момчетата - синьо. Но това разделение не винаги е съществувало.
През 19-и век всички деца независимо от пола се обличат еднакво, най-често в бяло.
С времето обаче практичността отстъпва място на обществените представи за мъжественост и женственост.
Розовото и синьото постепенно се превръщат не просто в цветове, а в културни символи, които разказват историята на половите стереотипи, модата и начина, по който обществото вижда децата си.
На една известна снимка от 1884 г. например двегодишният Франклин Делано Рузвелт позира с дълга бяла рокля, лачени обувки и шапка с перо - типично облекло за малките момчета от Викторианската епоха.
Тогава обществото приема, че момчетата носят рокли до около шест- или седемгодишна възраст, след което преминават към панталони. Така те започват да навлизат в света на мъжете.
До началото на 1920-те години обаче настъпва промяна. Децата в западните общества започват да се обличат според пола си: момчетата вече носят панталони, а момичетата - рокли. Именно тогава се заражда и нова тенденция - свързването на цвета розово с момичетата и синьото с момчетата.
Историчката Джо Б. Паолети изследва този преход. Тя обяснява, че първоначално обличането на децата в бяло е било просто въпрос на практичност - белите дрешки лесно се перат и избелват.
С времето обаче това се превръща в социален въпрос - родителите започват да се страхуват, че ако облекат детето си "в неправилния цвят", това може да се отрази на неговото развитие или дори на идентичността му.
Преходът към строго разделено по пол облекло не е нито бърз, нито последователен.
През 19-и век светлите пастелни цветове, включително розово и синьо, стават популярни за бебешки дрехи, но все още не са обвързани трайно с пола.
През юни 1918 г. например списанието Infant's Department публикува статия, в която се твърди, че "розовото е за момчета, а синьото - за момичета", защото розовото е "по-силно и по-решително", а синьото - "по-нежно и деликатно". Други източници от онова време съветват родителите да избират цвета според външността на детето: синьо за руси, розово за брюнети; или синьо за синеоки, розово за кафяви очи.
Десет години по-късно, през 1927 г., списание "Таймс" публикува диаграма, показваща как различни американски универсални магазини свързват цветовете с пола. Според магазините в Бостън, Ню Йорк, Кливланд и Чикаго, момчетата трябва да носят розово, а момичетата - синьо.
В други части на страната обаче тенденцията е точно обратната. Това ясно показва, че през 20-те години няма общоприета норма.
Освен това в миналото розовото се смята за "по-активен и агресивен" нюанс, защото произлиза от червеното - "цвета на страстта и действието". Затова то първоначално се свързва именно с момчетата.
Според Паолети ясното разделение между синьо за момчета и розово за момичета се утвърждава чак през средата на 20-и век. Преди това цветовете често се разменят или използват без твърди правила.
В следвоенна Америка, в годините на бебешкия бум (1946-1964), децата растат с ясно изразени полови роли: момчетата са обличани като бащите си, а момичетата - като майките.
В училище момичетата задължително носят рокли, макар че извън него могат да си позволят по-семпли или "момчешки" дрехи.
С навлизането на втората вълна на феминизма през 60-те години настъпва пълен обрат - модата става унисекс. През този период малките момичета започват да носят по-мъжествени или неутрални дрехи.
До средата на 80-те години унисекс модата започва да отстъпва.
Основната причина за това е навлизането на пренаталната диагностика, която позволява на родителите да разберат пола на бебето предварително и да купуват съответните "момчешки" или "момичешки" вещи.
Това се оказва изключително изгодно за търговците - колкото по-индивидуализирани са продуктите, толкова повече продажби. Скоро цветът започва да се налага навсякъде - от дрешки и пелени до колички, столчета и детски играчки.
Интересно е, че част от жените, израснали в епохата на феминизма, отхвърлят унисекс стила за дъщерите си. Те смятат, че няма нищо лошо едно момиче да бъде едновременно умно, амбициозно и облечено в розово.
Така през 80-те и 90-те години розовото отново се превръща в символ на приета, но самоуверена женственост.
Друг фактор е и нарастващата потребителска култура сред децата. Психолозите посочват, че около двегодишна възраст децата започват да осъзнават своя пол и до четири години вече имат стабилно чувство за полова идентичност.
Рекламите, филмите и медиите около тях постоянно подсилват традиционните представи - че "момичето има рокля и дълга коса", а "момчето - панталони и къса прическа".
В последните години обаче историята отново се променя. Все повече млади хора от поколението Gen Z отхвърлят строгото разделение между "момче" и "момиче".
Според изследвания, публикувани в "Тайм", над половината от тях вярват, че има повече от два пола. Това ново разбиране за идентичността постепенно променя и света на модата.
Неутралните, унисекс дрехи се завръщат - този път не като бунт, а като естествен израз на разнообразието и свободата да бъдеш себе си.
Историята на розовото и синьото показва, че цветовете никога не са просто естетика - те са отражение на културните нагласи и обществените промени.
От практичните бели роклички през 19-и век, през разделението на половете в средата на 20-и, до новата ера на неутралност и свобода, цветовете разказват историята на това как хората виждат себе си и света.
Днес все повече хора вярват, че красотата не е в това какъв цвят носиш, а в това кой си под него.
