През 218 г. пр.н.е. Втората пуническа война поставя на изпитание силата и решителността на Римската република.
От другата страна на Средиземно море изгрява името на един от най-големите военни гении в човешката история - Ханибал Барка.
С дръзкия си план да пренесе войната на римска територия, той преминава през заснежените Алпи и изненадва врага в сърцето на Италия.
Битката при река Требия се превръща в първия му голям триумф и дава началото на серия победи, които за дълго ще подкопаят римската увереност и ще издигнат Ханибал до статут на легендарен пълководец и един от най-великите противници на Римската империя.
В древноримската история има много велики пълководци и лидери, които правят Рим изключително могъщ. Но няколко пъти пред тяхното величие и сила се появяват противници, които се оказват по-умели, по-талантливи и по-дръзки. Един от тях е картагенският пълководец Ханибал.
Ханибал произхожда от аристократично и военно семейство. Баща му, Хамилкар Барка, е знаменит генерал от Първата пуническа война (264-241 г. пр.н.е.) - конфликт, който завършва с поражение за Картаген.
След войната Хамилкар се заклева да отмъсти на Рим и предава този обет и на своя син.
Като дете Ханибал расте в атмосфера на дисциплина, военна подготовка и постоянни политически напрежения. Той получава добро образование - изучава гръцки език, философия, история и военна тактика.
Проявява изключителна памет, интелект и хладнокръвие. Хората около него забелязват решителността и умението му да вдъхновява войниците си.
След смъртта на баща си, командването на картагенските войски в Испания преминава първо в ръцете на зет му Хасдрубал. След неговото убийство през 221 г. пр.н.е. Ханибал поема командването, когато тогава е едва на 26 години.
Още в първите си кампании той показва блестящи военни способности, като подчинява местните иберийски племена и укрепва картагенската власт на Пиренейския полуостров.
През 219 г. пр.н.е. Ханибал напада град Сагунтум - съюзник на Рим, което дава начало на Втората пуническа война.
Вместо да защитава родината си в Африка, той решава да пренесе войната на територията на врага. След това предприема дръзкия си поход през Пиренеите, Галия и заснежените Алпи - подвиг, който никой пълководец преди него не е успял да постигне.
Картаген срещу Рим е едно от най-мащабните военни противопоставяния в античния свят. Битките се водят в Испания, Италия и Северна Африка, а по-късно се разпростират чак до Гърция и Азия.
Още в първите ѝ етапи Рим търпи редица катастрофални загуби от войските на Ханибал, а битката при Требия се превръща в първия от тези тежки удари, предвещаващ гениалността на картагенския пълководец.
След като Рим обявява война на Картаген, сенатът започва подготовка за нападение срещу картагенските владения в Иберия (днешна Испания и Португалия) и Северна Африка.
Но тогава Ханибал предприема неочакван и дързък ход, който съвременниците му смятат за безумен.
Той събира армия от около 50 000 пехотинци, 9000 конници и 37 бойни слона. С тези сили преминава Пиренеите, а после - в края на есента - предприема невиждано дотогава пресичане на Алпите.
За две седмици войската му преминава през планините, губейки хиляди хора от студ, лавини и засади на враждебни племена.
Когато Ханибал най-после слиза в Италия, от огромната му армия са останали едва 20 000 пехотинци, 6000 конници и няколко слона.
Въпреки това, пристигането му изненадва напълно римляните. Прехвърлянето на армия през Алпите се смята за невъзможно - а сега врагът стои пред прага на самия Рим. Докато основната римска войска продължава пътя си към Испания, нейният командир, генерал Публий Корнелий Сципион, бърза обратно, за да поеме отбраната на Северна Италия.
Сципион събира силите си и се изправя срещу Ханибал. Двете армии разполагат лагерите си една срещу друга на равнина край река Тичино.
На следващия ден двамата пълководци излизат лично с кавалерийски отряди, за да разузнаят врага.
Армията на Ханибал се състои от либийска и иберийска тежка конница и прочутите леки нумидийски конници. Сципион има смесени сили - римска и галска конница, подкрепена от лека пехота, въоръжена с копия.
Щом двата отряда се срещат, Ханибал разполага тежката си конница в центъра, а нумидийците - по фланговете. Римляните поставят пехотата и галската конница отпред, с римската кавалерия отзад.
Когато леката пехота се приближава, за да хвърли копията си, картагенската конница се втурва напред и ги разпръсква, преди те дори да успеят да хвърлят оръжията си. Сципион нарежда контраатака, но се стига до ожесточена схватка - мнозина бойци слизат от конете и се сражават на полето.
Сципион едва оцелява. Той е тежко ранен и е спасен от своя шестнадесетгодишен син - също Публий Корнелий Сципион, който по-късно ще стане известен като Сципион Африкански, тъй като побеждава Ханибал в Африка.
Римляните се изтеглят под прикритието на нощта.
Макар сражението при Тичино да е малък сблъсък, то хвърля Рим в шок. Сенатът незабавно нарежда на втория консул, Тиберий Семпроний Лонг, който се готви за поход в Африка, да се върне и защити Италия.
Междувременно армията на Ханибал се увеличава - към него се присъединяват множество галски и лигурийски воини, въодушевени от победата му.
През декември 218 г. пр.н.е. двете римски армии - на Сципион и консула Семпроний - се обединяват от двете страни на река Требия.
Семпроний е честолюбив и нетърпелив да се прослави преди да изтече мандатът му, докато Сципион, вече запознат с уменията на Ханибал, настоява да се избягва открито сражение.
Скоро римляните печелят дребна схватка срещу картагенски разузнавачи, което подхранва самоувереността на Семпроний.
Ханибал, от своя страна, също жадува за решителна битка, която ще докаже на новите му галски съюзници, че са направили правилен избор. Пълководецът избира открита равнина край стар, обрасъл речен канал.
Това е идеално място за засада и за разгръщане на превъзходната си конница. Там той изкусно примамва прибързания Семпроний.
На мразовита утрин в края на декември, още преди изгрев, лагерът на римляните отеква от бойните викове на нумидийската конница, която нахлува неочаквано. Семпроний веднага праща срещу тях кавалерията си и 6000 елитни войници.
Нумидийците се преструват, че отстъпват, отвеждайки врага право към мястото, където Ханибал го очаква.
Римската армия, изведена набързо и без храна, прекосява ледените води на Требия, които стигат до гърдите на пехотата.
От другата страна ги чака добре нахранена, отпочинала и облечена войска - картагенците, които през нощта са стояли край топлите си огньове.
Ханибал вече е разположил 2000 от най-добрите си войници в засада в обраслото корито на реката.
Римляните разполагат с 36 000 пехотинци и 4000 конници, а Ханибал - с около 8000 леки пехотинци, 20 000 тежка пехота и 10 000 конници.
И двете армии поставят тежката си пехота в центъра, кавалерията по фланговете, а пред тях - леките войски. От двете страни на картагенската пехота Ханибал подрежда няколкото оцелели слона, които да прикриват фланговете.
Битката започва между леките части. Римляните обаче не успяват да устоят на натиска на картагенците.
Нетърпелив нарежда тежката пехота да настъпи. Двете войски се сблъскват в ожесточено меле, докато по фланговете конниците на Ханибал, по-многобройни и отпочинали, разбиват римските.
С отворени флангове римляните попадат под обстрел отстрани и отзад. Точно тогава от укритието си се спускат 2000-та войска от засада, нападайки римляните в гръб.
Сражението се превръща в хаос. Римските легиони се оказват обградени и притиснати към ледените води на Требия. Хиляди падат под ударите на картагенската кавалерия и бойните слонове, а реката се оцветява в кръв.
Само около десет хиляди римляни от предните редици успяват да пробият обръча и да се изтеглят към град Плаценция, докато останалите са избити или пленени.
Битката при река Требия завършва с пълен разгром на римската армия и с първата голяма победа на Ханибал над Републиката. След като с изключителна точност и търпение разгръща своя план, картагенският пълководец успява да обкръжи и унищожи почти цялата римска войска.
Така Ханибал побеждава Рим, нечувано по онези времена. Победата му е и доказателство за неговия гений - смелост, тактическа изобретателност и способност да превръща дори най-тежките обстоятелства в триумф.
