Черно море винаги е било геополитическо пространство с изключително значение.
Още от времето на Римската и Византийската империя то представлява "заден двор" на една голяма държава, а по-късно - на Османската империя.
Със завладяването на Константинопол през 1453 г. и контрола над Босфора и Дарданелите, султаните превръщат Черно море практически във "вътрешно османско езеро". Чужди търговски кораби получават достъп само с изрично разрешение, а военните изобщо не са допускани.
Тази политика продължава до началото на XIX век, когато слабостта на Османската империя и нарастващият натиск на великите сили поставят под въпрос изключителния контрол върху проливите.
След Руско-турската война (1828-1829) и Одринския мир Русия получава право на свободно корабоплаване в Черно море.
В Лондонската конвенция от 1841 г. обаче Великобритания, Франция, Австрия и Русия утвърждават принципа, че проливите се затварят за всички военни кораби в мирно време - така се създава прецедентът на международна регулация.
След Кримската война (1853-1856) Парижкият мирен договор обявява Черно море за демилитаризирано: Русия и Османската империя нямат право да държат там военен флот.
Тази забрана е отменена с Лондонската конвенция от 1871 г., когато Русия възстановява военноморското си присъствие.
През следващите десетилетия проливите остават предмет на напрегната дипломация.
Първата световна война окончателно доказва значението им: Османската империя, съюзник на Германия, затваря проливите и така изолира Русия от съюзниците ѝ.
Ситуацията преди Конвенцията от Монтрьо
След края на Първата световна война новата Република Турция получава формален контрол над проливите, но под строг международен режим.
Договорът от Лозана (1923) установява Комисия на проливите, доминирана от великите сили, която гарантира свободата на корабоплаването и милитаризирана зона около Босфора и Дарданелите.
Това решение ограничава турския суверенитет, а за Москва е неприемливо, тъй като допуска военни кораби на нечерноморски държави.
През 30-те години, когато международната система се разклаща от възхода на нацизма и милитаристична Япония, Турция настоява за ревизия.
СССР подкрепя Анкара - за Москва е важно проливите да бъдат затворени за флотите на Великобритания, Франция и особено за нововъзникващата сила Германия.
Конвенцията от Монтрьо (1936)
На 20 юли 1936 г. в швейцарския курорт Монтрьо е подписана Конвенцията за режима на проливите, която влиза в сила на 9 ноември същата година. Тя остава в сила и днес.
Основните ѝ положения гарантират свобода на търговското корабоплаване в мирно време за всички търговски кораби.
Ограниченията обаче са за военните кораби: държавите с излаз на Черно море могат да преминават свободно, но с ограничения за тонаж и брой кораби, докато за нечерноморски държави има строг лимит - максимум 30 000 тона общо и престой не повече от 21 дни.
Турция получава правото да милитаризира проливите и да затвори достъпа на военни кораби при заплаха от война.
Така Анкара възстановява суверенитета си, СССР гарантира, че Черно море няма да се изпълни с чужди флоти, а Великобритания и Франция приемат компромис, защото вниманието им е насочено към Германия и Италия.
Ролята на конвенцията през Втората световна война
По време на Втората световна война Конвенцията от Монтрьо има ключово значение. Турция, пазейки неутралитет, се възползва от правото си да затвори проливите за военни кораби.
Това блокира достъпа на германския и италианския флот до Черно море и съществено подпомага Съветския съюз в защитата му срещу Оста.
Въпреки опитите на Хитлер да принуди Турция да допусне немски кораби, Анкара стриктно прилага правилата.
Единствено малки изключения, като преминаването на някои военни кораби, прикрити като търговски, не променят общата картина.
Конвенцията в епохата на Студената война
След 1945 г. Турция се оказва в деликатна позиция. СССР настоява за съвместен контрол върху проливите, дори поставя въпроса ултимативно.
Заплахата от съветски натиск е един от решаващите фактори Турция да се ориентира към Запада и да стане член на НАТО през 1952 г.
Конвенцията от Монтрьо продължава да ограничава достъпа на американски военни кораби в Черно море.
През десетилетията САЩ поддържат символично военно присъствие - обикновено разрушители или крайцери - но никога в мащаби, които биха могли да застрашат доминиращата позиция на Черноморския флот на СССР. Това балансира отношенията и предотвратява ескалация.
След Студената война и войната в Украйна
С разпадането на СССР Русия наследява статута на най-голямата черноморска сила.
НАТО постепенно се разширява - Турция и България и Румъния са членки. Въпреки това Конвенцията продължава да ограничава присъствието на САЩ и други съюзници в Черно море.
След анексията на Крим през 2014 г. и особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., конвенцията отново се оказва решаваща.
Турция обяви, че прилага клаузата за война и затвори проливите за военни кораби на воюващи страни. Така Русия не може да прехвърля нови кораби от Балтийския или Северния флот в Черно море, а НАТО - да усили директно присъствието си.
Това стабилизира ситуацията, но също така остави Украйна в по-слаба позиция по море.
Перспективи и дилемата "Канал Истанбул"
Най-голямото предизвикателство пред бъдещето на режима на Монтрьо е проектът на Турция за канал "Истанбул" - изкуствен воден път, паралелен на Босфора.
Ако той бъде построен, възниква правният въпрос: ще се прилага ли Конвенцията от Монтрьо към канала, или Анкара ще го третира като изцяло вътрешен воден път?
Ако Турция реши, че новият канал е извън обхвата на конвенцията, това може да отвори възможност за свободно преминаване на военни кораби на нечерноморски държави.
Подобен сценарий би променил стратегическия баланс. Русия би го разглеждала като заплаха за сигурността си, НАТО и САЩ биха получили нови възможности за засилено присъствие, Украйна и Грузия биха видели шанс за по-голяма защита по море, а Турция би придобила мощен коз в геополитическите си преговори, но и огромна отговорност, защото ще се превърне в арбитър на регионалната сигурност.
Конвенцията от Монтрьо е един от редките международни договори, който повече от 85 години продължава да урежда един от най-чувствителните геостратегически райони на света.
Тя гарантира баланс във времена на световна война, студена война и съвременни конфликти.
Но бъдещето ѝ не е сигурно. Войната в Украйна, разширяването на НАТО и възможността за канал "Истанбул" поставят въпроса дали този режим ще бъде запазен, ревизиран или постепенно заобиколен.
Каквото и да се случи, сигурно е, че Черно море ще остане арена на сблъсък между велики сили, а Монтрьо - ключов документ в уравнението на регионалната сигурност.
